О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 67 гр. София, 11.02.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 403/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, чрез министъра, подадена от представляващата го Р. Д. – гл. юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, срещу определение № 962 от 13.12.2018 г. по ч. гр. д. № 793/2018 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено определение № 1644 от 19.11.2018 г. по гр. д. № 2588/2018 г. на Районен съд – Хасково за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания на неправилност на атакуваното определение, поради нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в игнориране на представени пред въззивния съд доказателства от значение за изхода на спора по делото, както и поради необоснованост. Сочи се, че недостатъците на исковата молба са отстранени своевременно – в установения едноседмичен срок от получаване на съобщението до страната, макар и с две различни молби. Първата нередовност – свързана с заплащане на дължимата за производството държавна такса, е изправена на 15.11.2018 г. (в последния ден от срока, при връчено на страната съобщение на 08.11.2018 г.) и това е констатирано от първоинстанционния съд в прекратителното му определение. Поддържа се, че останалите констатирани нередовности на исковата молба – относно уточняването на активната легитимация по предявените искове и посочване на периода на претендираното обезщетение за забава върху главницата, в размер на 395. 11 лв., също са изправени в срок, отново с молба, депозирана по пощата в последния ден от срока – 15.11.2018 г. В подкрепа на доводите си в тази насока, развити в частната жалба пред въззивния съд касаторът твърди да е представил известие за доставяне на въпросната пратка, с посочен баркод (PS630000WO42G) и с данни за неговото съдържание (РД № ПО-01-2-3 от 15.11.2018 г. на Областната дирекция „Земеделие“ – Хасково), с удостоверяване от областна пощенска станция – Хасково, чрез писмо с изх. № 4740/22.11.2018 г., че именно кореспондентска пратка със същия баркод, е предадена в пощенската станция на 15.11.2018 г. с приемо - предавателен протокол от същата дата, като е приложен и последния. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и при отсъствие на предпоставките на чл.274, ал. 4 от ГПК - доколкото делото е гражданско, а негов предмет са обективно съединени искове, цената на единият от които надхвърля 5 000 лв. (за обезщетението по чл. 38.6 от сключения между страните договор за аренда № 63/2013 г., в размер на 5 253. 33 лв.). Ето защо жалбата е процесуално допустима. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че недостатъците на исковата молба, за отстраняването на които първоинстанционният съд е дал указания с разпореждането си от 02.11.2018 г., както и за последиците от неизпълнението, не са изправени в цялост в законоустановения едноседмичен срок (до 15.11.2018 г. вкл.) – отстранена е само нередовността относно внасяне на дължимата за производството държавна такса с представяне на вносния документ за това в съда. Установил е, че останалите недостатъци не са отстранени – досежно уточняването на активната легитимация по предявените искове и посочване на периода на претендираното обезщетение за забава върху главницата, в размер на 395. 11 лв. Съдът е развил съображения, че отстраняването на нередовността относно внасянето на държавната такса по делото е извършено в срок с молба, вх. № 21427 от 16.11.2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, чието пощенско клеймо е от 15.11.2018 г., докато последващата молба с вх. № 21521 от 19.11.2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, с която ищецът е отстранил и останалите недостатъци на исковата молба по разпореждането на съда от 02.11.2018 г., е изпратена по пощата на 16.11.2018 г., съгласно положеното клеймо на приложения пощенски плик. Като такава е приета за просрочена – при изтичащ срок на 15.11.2018 г., което е обусловило и извода на въззивния съд за правилност на атакуваното първоинстанционно определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставен процесуалноправен въпрос, към който като допълнително основание е посочена разпоредбата на чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Този въпрос, конкретизиран и уточнен от касационния съд (съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), е със следното съдържание: „Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка на всички доказателства и доводи на страните, и да изложи свои собствени мотиви в обосноваване на решаващата си воля, независимо от тези на първата инстанция?“. В тази връзка се поддържа от касатора, че непроизнасянето на въззивния съд по доводите в частната жалба, с която е бил сезиран, е в отклонение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Така повдигнатият правен въпрос изпълнява изискването и към общото, и към допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Цитираната от частния касатор практика на ВКС, а и служебно известната на съда трайна такава приема еднозначно, че задължение на въззивния съд при извършваната по реда на инстанционния контрол преценка за законосъобразността на обжалвания пред него акт на първата инстанция, е да обсъди и мотивирано да отговори на всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. и да изложи мотивирани съображения по релевираните в жалбата оплаквания на страната, като формира свои изводи по предмета на производството. Тези правни разрешения съответстват и на постановките на междувременно приетото Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, съгласно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В случая обжалваното въззивно определение е в противоречие с тази практика и следва да бъде допуснато до касационен контрол. По същество на частната жалба се налага извод, че определението на въззивния съд е неправилно. В производството пред въззивната инстанция са били представени несъмнени доказателства, удостоверяващи спазването на установения едноседмичен срок за отстраняване на всички недостатъци на исковата молба, вкл. и съставен приемо – предавателен протокол от 15.11.2018 г., подписан от представители на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково и на „Български пощи“ за изпращане на същата дата на въпросната кореспондентска пратка (съдържаща уточнителната молба за изправяне нередовността на исковата молба в останалата й част - извън дължимата държавна такса), с оглед доставянето й на адресата (РС – Хасково). Така, при приложение на правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК исковата молба е била приведена своевременно в съответствие с изискванията за нейната редовност. Този извод не се разколебава от факта на поставеното пощенско клеймо на приложения плик – 16.11.2018 г., доколкото полагането на щемпела на пощенската станция е извършено впоследствие – при обработката в пощата на вече получената пратка, която е била изпратена от областната дирекция и предадена на представил на куриера (в случая „Български пощи“) предходния ден – на 15.11.2018 г. Ето защо, законоустановеният едноседмичен срок за изправяне недостатъците на исковата молба е спазен. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение следва да се отмени, заедно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и делото да се върне на РС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав ІІІ г.о., ГК, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 962 от 13.12.2018 г. по ч. гр. д. № 793/2018 г. на Окръжен съд – Хасково. ОТМЕНЯ определение № 962 от 13.12.2018 г. по ч. гр. д. № 793/2018 г. на Окръжен съд – Хасково и потвърденото с него определение № 1644 от 19.11.2018 г. по гр. д. № 2588/2018 г. на Районен съд – Хасково. ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: