Ключови фрази
държавна такса * обективно съединяване на искове * указания на съда * нередовност на въззивна жалба

РЕШЕНИЕ

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

N 389

 

София, 06.08.2010 година

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 юни две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 205/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

М. С. К. е подал частна касационна жалба срещу определение от 18.01.2010 по ч. гр. д. № 9683/2009 г. на СГС, с което е оставено в сила разпореждане от 13.07.2009 г. по гр. д. № 11962/1994 г. на СРС, с което е върната подадената от К. въззивна жалба срещу решение от 07.08.2007 г. по същото дело. Касационният довод е за неправилно определяне на следващата се държавна такса за въззивно обжалване с оглед цената на всеки един от трите иска, по които първоинстанционният съд се е произнесъл. В изложението към жалбата е направено позоваване на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК като се излагат мотиви, че съдът при определяне на държавна такса не се е съобразил с Тарифа № 1 към закона за държавните такси, раздел А, т. т. 1, 4 и 6 и т. 22, както и с това, че правата на касатора върху заявените претенции е в размер на 1/9 ид. ч. от тях.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

Касаторът е подал въззивна жалба неправилно наименована “молба” срещу първоинстанционното решение на 02.10.2007 г. заведена с вх. № 1* от същата дата. С разпореждане от 15.11.2007 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на подателя да внесе държавна такса в размер на 2988.375 лв. и представи документ за това.казанието е съобщено на 18.12.2007 г.

На 22.11.2007 г. касаторът е подал молба вх. № 4* с която заявява несъгласие с определената от съда държавна такса и твърди, че с подадената молба е направил искане за допълване на решението на основание чл. 192, т. 2 ГПК отм. С разпореждане от 23.11.2007 г. съдът е констатирал, че подадената молба с възражения срещу първоинстанционното решение представлява по своето правно естество въззивна жалба, а не искане за допълване на решението и е постановил тази следваща молба да се докладва след като на касатора бъде съобщено решението съгласно разпореждане от 5.10.2007 г.

След като е било връчено съобщението за изготвеното решение както и съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба с внасяне на определената от съда такса и седмодневния срок за това е изтекъл, с разпореждане от 04.01.2008 г. районният съд е върнал жалбата подадена на 02.10.2007 г. като нередовна. Разпореждането е отменено от СГС с определение от 12.06.2008 г. като на касатора е указано да внесе д. т. в размер на 3175.06 лв. За даденото указание касаторът е бил уведомен на 01.09.2008 г. На 08.09.2008 г. е подал молба до съда, с развити доводи за неправилно определяне на следващата се държавна такса. С разпореждане от 09.09.2008 г. районният съд е констатирал, че подадената въззивна жалба е останала нередовна и е разпоредил връщането й на подателя на това основание.

С обжалваното определение № 1* от 18.01.2010 г. постановено по ч. гр. д. № 9683/09 г. СГС е оставил в сила разпореждането. Възприел е изцяло като обоснован и законосъобразен изводът на съда, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 1, б. “в” ГПК. Намерил е за правилен и изводът на съда относно размера на следващата се държавна такса по подадената въззивна жалба.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилно определяне на държавната такса и че неизпълнението на задължение за внасянето й е резултат на това.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При определяне на държавната такса съдът е приложил правилно действаща към датата на подаване на въззивната жалба Тарифа № 1 към закона за държавните такси като е извършил изчисленията въз основа на заявените от ищеца размери на предявените парични искове. Неизпълнението на задължението за заплащане на държавна такса има за последица нередовност на въззивната жалба, което е основание за връщането й. Процесуалното действие е законосъобразно и обосновано е оставено в сила от въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 18.01.2010 г. по ч. гр. д. № 9683/09 г. Софийски градски съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.