Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 207   гр. София, 07 май 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА                       при секретаря Л. ГАВРИЛОВА и  присъствието на прокурора от ВКП       Кр. КОЛОВА изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно  дело № 182 по описа за 2009 г., и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. П. С. за възобновяване на НОХД № 581/2004г. на Врачанския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 16 от 09.12.2005 г., както и потвърждаващото го въззивно решение № 465 от 16.02.2006 г. на Врачанския окръжен съд. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно преследване, не е участвал в съдебното производство и не е знаел за задочно постановената присъда по горното дело. Твърди, че е узнал за присъдата едва на 23.12.2008 г., когато е бил задържан за изпълнението й. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Врачанския районен съд за ново разглеждане. Защитата на осъдения С. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Намира за категорично установено незнанието на осъдения за постановената присъда, поради което той не е могъл лично да упражни правото си на защита срещу нея в по-горните инстанции. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото, тъй като заминаването му в Италия се дължало на финансови причини и необходимост да обезпечи материално трите си деца. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса, в който е бил признат за виновен и осъден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС в настоящия му състав приема, че датата на узнаване от осъдения С. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 23.12.2008 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 04.03.2009 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият С. е бил предаден на съд на 19.08.2004 г. за престъпление по чл. 343 Б ал.2 от НК. Видно от приложена призовка на л.7 от първоинстанционното производство по НОХД № 581 /2004 г. по описа на ВрОС, подс. С. е бил надлежно редовно призован за първото по делото заседание и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. Той е взел участие в проведените съдебни заседания по делото на 16.02.2005 г. и на 20.04.2005 г., след което въпреки редовното си призоваване е преустановил явяването си в съдебно заседание. Поради характера и размера на предвиденото наказание съдът е намерил, че на основание чл. 269 ал.2 от НПК /отм./ присъствието на подсъдимия, който е знаел за наличието на наказателното производство срещу него, не е задължително, поради което е приключил първоинстанционното производство в негово отсъствие и е постановил на 09.12.2005 г. присъдата си. Същата е била обект на въззивна проверка по жалба на упълномощения от подс. С. защитник - адв. П, а впоследствие по жалба на същия адвокат делото е било разгледано и от ВКС по реда на касационното производство, като с Решение № 909/03.11.2006 г. въззивното решение е било изменено, като наложеното наказание на осъдения С. С. е било намалено на една година лишаване от свобода. Изложените обстоятелства ясно определят, че С. е знаел за отпочналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната такава, доколкото на 28.09.2004 г. му е бил връчен препис от обвинителния акт и той е бил редовно призован за съдебно заседание пред Врачанския окръжен съд. Част от съдебната фаза на процеса за него е протекла задочно, тъй като след 20.04.2005 г. той не се е явявал в съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия С в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, заминавайки за чужбина /по негови твърдения/, но е бил известен , че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Следва да се приеме, че при това положение С. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на упълномощения си защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия, доколкото е атакувал съдебните актове пред всички възможни съдебни инстанции. На С. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения С. следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. С. за отмяна на присъда № 16 от 09.12.2005 г. и възобновяване на наказателното производство по НОХД № 581/2004 г. по описа на Врачанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.