Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр.София , 19 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 5/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимата С. Й. С.- адв.Г., срещу въззивна присъда №36 от 30.09.2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,7 състав. В жалбата се твърди, че приетата за установена от съда фактическа обстановка, както и изведените въз основа на нея прави изводи са неправилни. Заявява се, че неправилно са били интерпретирани и показанията на разпитаните свидетели. По отношение на гражданския иск се възразява ,че той е останал недоказан по основание и размер.Иска се да бъде оставена в сила първоинстанционната оправдателна присъда. В допълнението към касационната жалба, изготвено от адв.М., в качеството му на защитник на подсъдимата С. С. , се уточнява, че се поддържат всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с това, че въззивният съд неправилно е приел ,че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, без да се развиват конкретни съображения. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните е свързано с претенция за това, че САС не е изследвал обективно,всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията си по чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК; че не е подложил на внимателна проверка събраните доказателства и им е дал невярна оценка; че съвсем бегло и схематично е отговорил на доводите на защитата; че е нарушил изискването на чл.305 ал.3 от НПК да посочи възприетите от него факти от кои доказателства се установяват и при противоречия между доказателствата да изясни защо приема едни ,а отхвърля други.По отношение на оплакването за явна несправедливост декларативно е посочено, че наложеното наказание е тежко. Прави се искане за отмяна на присъдата на САС и оправдаване на подсъдимата С. С., алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане, или значително намаляване размера на наложеното наказание, като бъде отхвърлен и гражданският иск, поради неоснователността и недоказаността му. В хода по същество на делото пред ВКС, защитникът на подсъдимата С. С.-адв.П. поддържа касационната жалба и моли да бъде съобразено изложеното в допълнението към нея. Акцентира на това , че поведението на подсъдимата не осъществява нито от обективна ,нито от субективна страна състава на престъплението по чл.123 от НК ,тъй като не е не е налице нарушение на чл.70 от Инструкцията за спазване на правилата за безопасност на труда в Кремиковци АД .На следващо място твърди ,че доколкото не са изследвани обективно доказателствата по делото и най-вече показанията на подкрановите работници ,които е следвало да установят дали са подали сигнал до подсъдимата ,за да пусне тя товара във вагона, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата на основание чл.24 от НПК или за връщане на делото за ново разглеждане за обективно изследване на доказателствата. Повереникът на гражданските ищци Г. П. Р., Д. Г. П. и Е. Г. П.- адв.М., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Акцентира на това, че подсъдимата С. е знаела, че без сигнал, подаден от подкрановите работници, не може да пуска товар във вагон, в който няма видимост. Обстоятелството,че по делото не е установено кое лице е изпратило пострадалата вътре във вагона, за да маркира продукцията, не оправдава действията на подсъдимата, която между впрочем сама признава, че е извършвала товарене без подкранови работници. В представените писмени бележки повереникът преразказва фактическата обстановка,такава, каквато е била възприета от САС, посочвайки, че същата е изградена на базата на пълен анализ на доказателствата, събрани по делото, които са били обсъдени в тяхната логическа връзка. Акцентира на това ,че направените от втората инстанция правни изводи са правилни и законосъобразни и моли да бъде потвърдена въззивната присъда. Представителят на ВКП счита, че не са допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на доказателствата, че няма нарушение на материалния закон, че наложеното наказание е минималното, и във връзка с изложеното предлага да бъде оставена без уважение касационната жалба. В последната си дума подсъдимата С. С. моли да бъде отменена присъдата на САС и да бъде оправдана или алтернативно-да се намали значително размера на наложеното й наказание, а уваженият граждански иск -да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №322 от 08.11.2011 г.,Софийски градски съд ,Наказателна колегия, 17 състав е признал подсъдимата С. Й. С. за невиновна в това, че на 19.07.2007 г., около 20.10 часа в [населено място], в „Кремиковци” АД, във вагон №315254006069, установен на коловоз №412 в цех „Листоотделка” към „Листопрокатно производство-горещо валцуване”, в качеството си на кранист на мостов двугредов двуподемен кран, причинила смъртта на В. Д. Р., настъпила в следствие травматичен и хеморагичен шок от съчетаната травма, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /товаро-разтоварна дейност/, представляваща източник на повишена опасност-с мостов двугредов, двуподемен кран извършила товарни работи в ж.п. вагон №315254006069, като допуснала присъствие на Р. на мястото, предназначено за поставяне на товара, в нарушение на разпоредбите на чл.42 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения и чл.70 от Инструкция за общите изисквания по безопасност на труда в „Кремиковци” АД, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението й по чл.123 ал.1 пр.2 алт.2 от НК. С присъдата са отхвърлени предявените от Г. Р., Д. П. и Е. П. срещу подсъдимата граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди. По протест на Софийска градска прокуратура и жалба на гражданските ищци Г. Р., Д. П. и Е. П. е било образувано внохд №439/2013 г. по описа на САС, НО, 7 състав, което на 30.09.2013 г. е приключило с въззивна присъда №36 ,с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимата С. Й. С. е била призната за виновна в това ,че на19.07.2007 год., около 20.10 часа, в [населено място], в „Кремиковци” АД, във вагон №315254006069, установен на коловоз №412 в цех „Листоотделка” към „Листопрокатно производство-горещо валцуване”, в качеството си на кранист на мостов двугредов двуподемен кран е причинила смъртта на В. Д. Р., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ,представляваща източник на повишена опасност, в частност товаро-разтоварна дейност с мостов двугредов двуподемен кран, като извършвала товарни работи в ж.п. вагон№315254006069, в нарушение на чл.70 от Инструкция за общите изисквания по безопасност на труда в „Кремиковци”АД: „Когато кранистът няма пряка видимост на мястото, където се извършват товаро-разтоварните работи,да се работи с изключително внимание, като сигналите се препредават от подкранови работник, имащ визуална връзка с прикачвача и краниста”,поради което и на основание чл.123 ал.1 от НК във вр.с чл.2 ал.2 и чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК е осъдена на наказание пробация за срок от една година със следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т. 2- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като е оправдана по обвинението за нарушение на разпоредбата на чл.42 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС №174/14.07.2006 г.на МС относно допускане присъствието на пострадалата В. Р. на мястото в ж.п.вагона, предназначено за поставяне на товара. С въззивната присъда подсъдимата С. С. е осъдена да заплати на гражданските ищци Г. П. Р.,Д. Г. П. и Е. Г. П. сумите от по 15 000 лв.за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до пълното изплащане на главницата, като гражданските искове са отхвърлени до пълният им предявен размер. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба на подсъдимата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Във връзка с оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила. Извършената от ВКС проверка на въззивния съдебен акт не намери да са допуснати съществените нарушения на процесуалния закон, сочени в допълнението към касационната жалба и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимата С., които да са основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Не се констатира втората инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. По реда и със средствата, предвидени в Кодекса са били взети мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на САС по отношение релевантните фактите, не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство по делото, обсъждането на което би довело до фактически изводи, различни от направените от съда. Липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на апелативната инстанция при оценката на показанията на подкрановия работник –св.К.. Данните, предоставени от св.К. сочат на това, че към момента, в който подсъдимата е извършила спускане на товара в процесния вагон, където се е намирала пострадалата, двамата подкранови работници-той и св. Г., са били в следващ вагон ,който са подготвяли за товарене. Впрочем в подобна насока са и обясненията на подсъдимата С., подробно обсъдени от въззивната инстанция, в които не се отрича липсата на подкранови работници ,които да подават сигнали при извършеното от нея спускане на товара във вагона, в който се е намирала пострадалата. Нещо повече, подсъдимата напълно добросъвестно е заявила, че само при спускането на първите два пакета в процесния вагон е била подпомагана в дейността си от подкрановите работници,които са я направлявали вербално, но по време на спускането на третия пакет от метални листове, подкрановите работници са подготвяли с дървени трупчета следващ вагон. За това , че действията на краниста по товарене на вагоните трябва да се ръководят от подкранови работник, поради липса на видимост във вътрешността на вагона, както и поради факта ,че кранът се движи в задна посока, са налице кореспондиращите помежду си показания на свидетелите К., И., М., които детайлно са били обсъдени от апелативната инстанция. Предмет на анализ са били и показанията на втория подкранови работник- св.Г., макар че заявеното от него не разкрива съществена информация относно поведението на подкрановите работници при настъпването на инцидента, а описва принципно в какво се състои тяхната дейност. Обсъдена е била и комплексната експертиза,дала заключение относно видимостта за краниста към вътрешността на вагона. Убедително е отговорено и на сторените от страните възражения. В обобщение следва да се отбележи, че оценъчната дейност на въззивния съд в доказателствения процес е съобразена с изискванията на закона, като липсват игнорирани или недооценени доказателства.В този смисъл оплакването на защитата на подсъдимата за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, е лишено от основание. Във връзка с твърдението за наличие на основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимата С. С. са били правилно подведени под състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимата С.. По делото няма спор, че осъществяваната от подсъдимата С. дейност е правно регламентирана, съгласно Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС №174/14.07.2006 г. и представлява източник на повишена опасност, тъй като и най-малкото отклонение от правилата, визирани в този нормативен документ ,може да доведе до съставомерен резултат. Доколкото подсъдимата има съответната професионална квалификация, видно от приложеното по делото свидетелство за правоспособност за упражняване на професия машинист на мостови и козлови ел.кран , първа степен, и служебна книжка ,издадена от „Кремиковци” АД- „Център за професионално обучение”, както и предвид обстоятелството, че същата притежава необходимия професионален опит, тя се явява субект на престъплението по чл.123 ал.1 от НК. С оглед обстоятелството,че диспозицията на нормата на чл.123 ал.1 от НК е бланкетна, напълно правилно въззивният съд е намерил, че тя се запълва с извършено от подсъдимата С. нарушение на разпоредбата на чл.70 от Инструкция за общите изисквания по безопасност на труда в „Кремиковци”АД , според която: „Когато кранистът няма пряка видимост на мястото , където се извършват товаро-разтоварните работи, да се работи с изключително внимание, като сигналите се препредават от подкранови работник, имащ визуална връзка с прикачвача и краниста”.За преценката дали е нарушена тази разпоредба са от значение установяването на две обстоятелства: 1. дали кранистът има пряка видимост към мястото на товаро-разтоварните работи и 2. ако няма такава видимост, дали товаренето е извършвано посредством сигнали, препредавани от подкрановите работници на краниста. Чрез събрания доказателствен материал, анализиран както поотделно ,така и в неговата логическа връзка и съвкупност, апелативният съд убедително е мотивирал в съдебния си акт липсата на пряка видимост от страна на краниста към вътрешността на вагона, където се е извършвало товаренето ,както и обстоятелството ,че към момента ,в който подсъдимата е натоварила третия пакет с горещо валцовани стоманени листове в процесния вагон, тя не е била направлявана в дейността си от подкрановите работници чрез сигнали, тъй като те са били на друго място, а именно в следващ вагон. Като не се е съобразила с установените правила за упражняване на инкриминираната дейност, подсъдимата е причинила смъртта на пострадалата Р., поради немарливо изпълнение на правно –регламентирана дейност. Немарливото изпълнение се е изразило в действията на подсъдимата по товаренето на инкриминирания ж.п. вагон, без присъствието на подкранови работници, които да я направляват до установяването на товара в устойчиво състояние, подавайки й съответни сигнали, при наличието на безспорно установения факт, че не е имала пряка видимост към вътрешността на вагона. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нейното поведение и настъпилия съставомерен резултат-смъртта на В. Р.. И това е така, тъй като видно от комплексната медико-техническа експертиза, приета от първоинстанционния съд /л.33-48 от ДП/, настъпилата злополука е могла да бъде избегната, ако е било осигурено компетентно лице ,което да насочва действията на кранистката, доколкото тя не е могла да наблюдава пряко цялото движение на товара. При разпита си в съдебното заседание вещите лица са подчертали,че единственото , което може да предприеме кранистката при липса на човек ,който да ръководи товаренето, е да спре товаро-разтоварната дейност , т.е. тя е трябвало да преустанови работа, когато няма подкранови работник ,които да й подава съответните сигнали, за да може безпрепятствено да се извърши натоварването. С оглед на изложеното се налага извода, че в контролираният съдебен акт, материалният закон е приложен правилно . Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. С новата присъда, постановена от САС ,на подсъдимата С. е наложено наказание пробация ,като напълно законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.2 ал.2 и чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК.Определени са били само двете задължителни пробационни мерки, съгласно разпоредбата на чл.42а ал4 от НК,а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”.При това положение ,единственото, което подлежи на проверка е справедливостта на продължителността на пробационните мерки, която от решаващия съд е определена на една година. Настоящата инстанция не намира основания за намаляването на този срок, доколкото същият е определен близо до възможния минимум /съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК , мерките по чл.42а ал.2 т.1-4 от НК са с продължителност от 6 месеца до три години/ и е съобразен с целите на генералната и специална превенция. В заключение следва да се отбележи ,че определеното наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки и с продължителност от една година, не е явно несправедливо и в този смисъл искането на подсъдимата и нейната защита за значително намаляване на размера на наложеното наказание, не може да бъде удовлетворено. Не се споделя от касационната инстанция и оплакването за това ,че гражданският иск не е доказан по основание и размер, поради което не следва да бъде уважаван. Всъщност в жалбата не са посочени конкретни съображения, които да обосноват това оплакване, а само декларативно се твърди ,че гражданският иск не бил доказан . Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД за репариране на вредите, виновно причинени от подсъдимата на наследниците на починалата В. Р.. При определяне размера на присъденото обезщетение , напълно правилно САС се е съобразил както с действителната тежест на понесените от гражданските ищци болки и страдания вследствие загубата на тяхната майка и съпруга ,така и със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата. При това положение присъдените обезщетения на тримата граждански ищци от по 15 000 лв.,напълно отговарят на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №36 от 30.09.2013 г., постановена по внохд №439/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд,Наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/