5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1565/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 482 гр.София, 07 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1565/2013 година Прокурор при апелативната прокуратура в София и служебният защитник на подсъдимия Б. П. Т. са оспорили с протест, съответно жалба въззивното решение на Софийския апелативен съд, с което е била само изменена осъдителната присъда на Градския съд срещу подсъдимия. Първоинстанционната присъда – 84 от 11.ІІІ.2013 год. по нохд 101/2013 год., е за грабежа на златната верижка за 605 лева, отнета от подсъдимия на 3.Х.2011 год. направо от шията на К. З., престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка със 198, ал.1 и 29, б.”б” НК (още заради опасния рецидив, при който е било извършено, с оглед на предишни осъждания на Т.). Наложеното наказание е с приложение на чл.58а НК – 6 години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 4 години поради проведеното в СГС съкратено съдебно следствие (глава двадесет и седма от НПК). Второинстанционното (въззивно) решение – 194 от 30.V.2013 год. по внохд 453 от 2013 год., е издадено от САС по жалба само от името на подсъдимия и с него присъдата е била изменена единствено по отношение на правната квалификация на грабежа като довършено престъпление – приет е недовършен опит към него съобразно чл.18, ал.1 НК. Подалият касационен протест прокурор е недоволен именно от тази промяна в правната квалификация и като сочи защо я смята за незаконосъобразна, настоява за ново разглеждане на делото в САС с цел отстраняване на нарушението. Защитникът на подсъдимия на свой ред е изразил недоволство от потвърждаването на наказанието – смята въззивната жалба в тази насока за неоснователно отхвърлена и иска намаляването му даже без лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС противостоящите се становища са поддържани. Върховният касационен съд намери за основателна само жалбата от името на подсъдимия, макар и не поради всичко изложено в нея или в нейна подкрепа. І. След въззивната жалба също от негово име, наложеното му наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Според ВКС обаче съществена е не толкова преквалификацията на извършеното като опит към грабеж от гледна точка на чл.58, б.”а” НК – в случая въобще няма място за пряко приложение на чл.55 НК по силата на връзката му с чл.58а, ал.4 НК, а още по-малко за наказание без лишаване от свобода, за каквото настоява в нарушение на самия чл.55 НК служебният защитник. Явната несправедливост на наложеното наказание 6 години лишаване от свобода (преди намаляването му с 1/3) се вижда най-вече след съпоставката с досегашното санкциониране на подсъдимия, което, извън условните наказания по три от присъдите, включва само две „ефективни” лишавания от свобода 10 месеца и 6 месеца. Явно неоправдан е на този фон „скокът” направо на 6 години при положение, че минимумът от 5 години лишаване от свобода е достатъчно сериозно наказание за случаи като сега обсъждания. ІІ. Оспорваното в касационния протест не може да бъде споделено. САС на практика е съобразил изразеното още в р.174/1996-І разбиране на В(К)С, че „[д]еецът установява свое владение върху вещта-предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта” (Сб., с.59; също-р.240/1997-І, Сб., с.22). При възприетата в закона конструкция на грабежа ясно е защо това разбиране е приложимо и тук, въпреки че е било формулирано с оглед само на едното от престъпленията (освен принудата), включени в него. Сегашният състав на ВКС е на същото становище, но намира за необходимо да го допълни с обяснение, защо възможността за разпореждане с откраднатата вещ трябва да е б е з п р е п я т с т в е н а. Наложителността от допълването е по повод твърденията в касационния протест, че независимо от обстоятелствата във връзка с конкретния грабеж – а те са, накратко казано, че деецът, след отнемането на вещта от пострадалата, нито за момент не е бил извън погледа на нейния съпруг и на лицата, които по-късно са им се притекли на помощ – че деецът „[с]ъс самото си бягство от местопроизшествието […] осъществил трайна фактическа власт върху отнетата вещ […,]имал[е] всякаква възможност да се разпореди със същата, като я изхвърли или подари (продаде) на таксиметровия шофьор и т.н.[,… и][ф]актът, че[…] не го е направил не означава, че не е имал възможност за това”(с.2 от протеста). Твърденията на прокурора очевидно също държат сметка за изразеното в цитираната съдебна практика, а и за указаното още по-рано от В(К)С деецът да носи отговорност за довършено престъпление, само след като е „установил свое фактическо владение [върху отнетата вещ]” (П. 6/1971-Пл., р.2, т.4 от мотивите; вж. и позоваването на него в р.604/1992-І, Сб., с.94 и р.199/1994-І, Сб., с.20). Необходимо е обаче цитираното да с прилага свързано и с оглед на абсолютния характер на правото на собственост, което засягат кражбата или грабежът. Както е известно от теорията на гражданското (вещното) право, тази особеност на субективните права означава освен друго, задължение за всички останали да се въздържат от въздействия върху вещта. Те по никакъв начин не трябва да препятстват собственика, а щом това е важна характеристика на правото на собственост, тя не може да не важи и за неговото престъпно подобие. Щом правото на собственост осигурява пълна фактическа власт на собственика, същата власт – а не „смущавана” от други лица – би трябвало да установи и престъпния деец, за да носи отговорност именно за довършено посегателство върху вещта. ІІІ. Ръководен от всичко изложено, ВКС-І н.о. и предвид на чл.354, ал.2, т.1 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 194 от 30 май 2013 год. по внохд 453/2013 год. на Софийския апелативен съд само относно потвърденото с него наказание, което намаля на пет години лишаване от свобода, съответно с една трета (чл.58а НК) – на три години и четири месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ