6 Р Е Ш Е Н И Е № 156 С., 31.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 68/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Народно читалище Просвета - 1903” със седалище в [населено място], обл. П., срещу решение № 389 от 17.11.2010 г. по в. ч. гр. д. № 515/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 216 от 17.09.2010 г. по ф. д. № 1382/1997 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел на промени в Устава на „Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], приети с решение на Общото събрание от 09.04.2010 г. Касационната жалба е аргументирана с доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че при отсъствие на уредена в закона процедура за приемане и изключване на членовете на народните читалища приетата с решението от 09.04.2010 г. уставна клауза, предвиждаща правомощия в полза на общото събрание да приема нови членове, противоречи на закона. В жалбата са поддържа, че след като законът установява критерии за членство в читалищата, уставът на всяко читалище трябва да посочва органа на управление, овластен с правомощия да преценява наличието на тези критерии по отношение на лицата, желаещи да членуват в читалището. С определение № 240 от 12.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение по ф. д. № 1382/97 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на промени в Устава на „Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], приети с решение на Общото събрание на Читалището от 09.04.2010 г., след като е приел, че отказът за вписване е законосъобразен, но по съображения, различни от тези на първоинстанционния съд. Решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е извършил самостоятелен анализ на приложените към заявлението за вписване писмени доказателства и е достигнал до извод, че констатациите на първостепенния съд за нарушения при свикването и провеждането на събранието са неправилни, тъй като събранието е свикано и проведено редовно при спазване на изискванията на закона и устава за разгласяване и кворум, а решението за промени в устава е взето с необходимото мнозинство, с което са изпълнени изискванията на чл.15, ал.3 и ал.4 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/. Въпреки това въззивният съд е потвърдил отказа за вписване на промените в устава с аргументи за материална незаконосъобразност на конкретна уставна клауза - чл.19, ал.1, т.7 от раздел V „Управление на читалището”, предвиждаща правомощие в полза на общото събрание да приема нови членове на читалището. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че цитираната клауза влиза в противоречие с разпоредбата на чл.14, ал.1, т.4 ЗНЧ, която урежда единствено правомощие на общото събрание да изключва членовете на читалището, не и правомощие за приемане на нови членове. Изложени са съображения, че за членството в читалище е достатъчно само изявяване на воля от лицата, които желаят да станат читалищни членове и отговарят на установените в чл.11 ЗНЧ изисквания, без да е необходимо решение на общото събрание или настоятелството за тяхното приемане. Решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивиран отказа за вписване на решението за промени в устава на читалището - касатор, са обусловили допускането на въззивното решение до касационен контрол по повод на следния материалноправен въпрос, определен като значим за изхода на делото : Противоречи ли на Закона за народните читалища клауза в устава на читалище, предвиждаща правомощие за управителен орган - общо събрание или настоятелство, да приема нови членове на читалището при спазване на уредена в устава процедура. За да отговори на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав съобразява следното : Правният статут на народните читалища, условията за членство в тях и структурата и правомощията на техните органи са уредени в специалния Закон за народните читалища, обн. в ДВ бр.89/22.10.1996 г. В чл.2 ЗНЧ читалищата са дефинирани като традиционни самоуправляващи се културно - просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно - просветни задачи, учредяват се с цел задоволяване на културните, образователните и социалните потребности на гражданите /чл.3 ЗНЧ/ и функционират на принципа на доброволната воля и участие на всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Народните читалища осъществяват дейността си под правноорганизационната форма на юридически лица с нестопанска цел /чл.2, ал.4 ЗНЧ/ и като такива притежават свое имущество и персонален субстрат. Персоналният субстрат на всяко читалище се формира от физическите лица и организационни единици по чл.11, ал.3 ЗНЧ, които вследствие на свободно изявената си воля за сдружаване и за участие в читалищната дейност са придобили качеството „член” на съответното читалище. Изискванията за придобиване качеството „член на народно читалище” са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.11 ЗНЧ, която разграничава три категории членове - индивидуални, колективни и почетни, и въвежда специфични условия за членство на всяка една от изброените категории. Поради принципа за доброволност на членството и забраната на чл.2 ЗНЧ за ограничаването му с оглед на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание, изискванията на чл.11 ЗНЧ не могат да се прилагат стеснително чрез въвеждане в устава на други условия за членство, непредвидени в закона. Законът за народните читалища не урежда изрично ред и процедура за приемане на нови членове на учредените по реда на чл.8 ЗНЧ народни читалища, нито пък възлага компетентност на конкретен орган - общото събрание като върховен орган на управление или настоятелството като изпълнителен орган /чл.12 ЗНЧ/, да приема членове. За разлика от изключването на читалищните членове, предвидено в чл.14, ал.1, т.4 ЗНЧ като правомощие от изключителната компетентност на общото събрание, приемането на нови членове не е включено в очертаните от чл.14 ЗНЧ и 16 ЗНЧ предели на компетентност на двата органа. Независимо от отсъствието на нарочна правна уредба, законодателят не е предписал категорична забрана и не е отрекъл принципно възможността с устава на читалището да се въведе формална процедура за приемане на нови членове като се овласти един от двата органа на управление - общо събрание или настоятелство, с правомощие да преценява дали изявилите воля за членство лица отговарят на изискванията на чл.11 ЗНЧ и в зависимост от това да взема решение за приемането им за членове на народното читалище. Основният аргумент в подкрепа на посоченото разрешение се съдържа в самия ЗНЧ и конкретно - в неговия чл.8, ал.2, т.6, който постановява, че наред с въпросите относно наименованието, седалището, целите, източниците на финансиране, управителните и контролни органи, приетият от учредителното събрание на народното читалище устав урежда също и начина за приемане на членове и прекратяване на членството. Уреждането на начина за приемане на членове apriori предполага и определяне на управителния орган, на който се възлагат правомощия да приема за читалищни членове лицата, заявили желание да участват в дейността и/или управлението на читалището в качеството на негови индивидуални, колективни или почетни членове, след проверка за съответствие с критериите по чл.11 ЗНЧ. Условие за законосъобразност на уставните клаузи, уреждащи приемането на членовете и компетентния орган, е въвеждането на формална процедура да не е свързано с накърняване на принципа за доброволност на членството в народните читалища и забраната за ограничаване на членството посредством предписване на допълнителни, изрично отречени от закона, изисквания относно възраст и пол, религиозни и политически възгледи и етническо самосъзнание. Макар разпоредбата на чл.8, ал.2, т.6 ЗНЧ да визира приетия от учредителното събрание първоначален устав, не съществува пречка начина за приемане на членове и овластения за целта орган да бъдат определени в по-късен момент посредством решение на общото събрание по чл.14, ал.1, т.1 ЗНЧ за изменение на устава, взето с изискуемото мнозинство. Допустимостта уставът на народно читалище да урежда процедура и правомощия на управителните органи за приемане на нови членове може да бъде аргументирана и с разпоредбите на ЗНЧ, регламентиращи свикването и провеждането на общото събрание - чл.14 и чл.15 ЗНЧ. Посочените разпоредби поставят законосъобразността на взетите от събранието решения в зависимост от спазването на редица особени правила, свързани с разгласяването на събранието чрез отправяне на покани до всички членове, наличие на кворум за провеждане на събранието и на мнозинство за приемане на решенията. Преценката за изпълнение на изискванията, които обезпечават законността на общото събрание, е възможна само ако съществува пълна яснота за лицата, които към датата на провеждане на събранието притежават качеството „членове” на съответното читалище и като такива са били известени редовно за събранието, разполагали са с възможност да участват в него, присъствали са при провеждането му и ако са носители на право на глас, са упражнили това право по установения ред. Въвеждането на формална процедура в устава за приемане на нови членове гарантира категоричност по отношение броя и самоличността на читалищните членове във всеки един момент от времето и позволява несъмнен отговор на въпроса кои лица формират персоналния субстрат на конкретното народно читалище, с какъв статут се ползва всеки от членовете - с оглед разграничението в чл.11 ЗНЧ, и валидни ли са решенията, взети от общото събрание с гласовете на определени лица. Предвид изложените съображения, на материалноправния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори така : Съдържащото се в чл.14 ЗНЧ изброяване на правомощията на общото събрание на народно читалище не е изчерпателно. Възможно е в устава на читалището да се предвидят и други правомощия, извън изброените в чл.14 ЗНЧ, в частност - приемане на нови членове на читалището, които отговарят на изискванията на чл.11 ЗНЧ. За целта е допустимо уставът да уреди и формална процедура за приемане на членовете, но при съблюдаване на принципа за доброволност на членството и на забраната за обвързването му с ограничения за възраст и пол, религиозни и политически възгледи и етническо самосъзнание. Даденото разрешение на значимия за изхода на делото правен въпрос позволява да се направи извод, че постановеното от Великотърновски апелативен съд решение, с което е отказано вписване на промени в Устава на „Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], приети на проведеното на 09.04.2010 г. Общо събрание, е неправилно поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон. Не намират опора в закона съжденията на въззивната инстанция за незаконосъобразност на уставната клауза на чл.19, ал.1, т.7 от Раздел V „Управление на читалището”, с която е предвидено правомощие за общото събрание да приема за в бъдеще нови членове на читалището. Гласуваното в този смисъл изменение на устава не противоречи на чл.14, ал.1, т.4 ЗНЧ, както неправилно е приел решаващият въззивен състав, нито на други законови разпоредби, регламентиращи статута, управлението и членуването в народните читалища. Определянето на общото събрание като орган, овластен да извършва преценка за съответствие на желаещите да членуват в читалището - касатор лица с критериите на чл.11 ЗНЧ, е въпрос от компетентността на общото събрание, поради което гласуваното решение за изменение на устава в частта относно клаузата на чл.19, ал.1, т.7 не влиза в противоречие със закона. Заявлението за вписване на промените изхожда от легитимирано лице, а приложените към същото писмени доказателства сочат, че Общото събрание от 09.04.2010 г. е проведено при спазване на всички законови изисквания за разгласяване и кворум, както и че решението за изменение на устава е взето с необходимото мнозинство, предвидено в действащия към 09.04.2010 г. Устав на Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място]. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл.602 ГПК във вр. с чл.596, ал.1 и ал.2 ГПК и чл.9, ал.4, т.2 и ал.7 ЗНЧ да се допусне вписване на промените в Устава на Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], произтичащи от взетото на 09.04.2010 г. решение на Общото събрание на Читалището. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с чл.602 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 389 от 17.11.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 515/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 216 от 17.09.2010 г. по ф. д. № 1382/1997 г. на Плевенски окръжен съд за отказ да се впишат в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при Плевенски окръжен съд промени в Устава на „Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], приети с решение на Общото събрание на Читалището от 09.04.2010 г., вместо което постановява : ВПИСВА в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при Плевенски окръжен съд по фирмено дело № 1382/1997 г. промени в устава на „Народно читалище Просвета - 1903” - [населено място], приети с решение на Общото събрание от 09.04.2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :