3 Р Е Ш Е Н И Е № 219 С., 9.06. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1321/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 216 от 23.02.2011 год. по касационна жалба на П. К. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 138 от 04.06.2010 год. по гр. дело № 223/2010 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, ползването на втори етаж от семейното жилище находящо се в [населено място], [улица] предоставено на К. А. М. и е потвърдено решение № 4 от 23.02.2010 год. по гр. дело № 62/2009 год. на Ивайловградски районен съд в частта, с което ползването на първия етаж от семейното жилище е предоставено на К. А. М.. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - може ли да се допусне разпределение в ползването на семейно жилище, ако е поделяемо. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледано искане относно ползване на семейното жилище по чл. 107, ал. 1 СК(отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. По поставения правен въпрос с Постановление № 12/1971 год. на Пленума на ВС е прието, че съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения (т. 9). Това изискване е приложимо и при разпределяне ползването на семейното жилище. Разпределянето може да стане за самостоятелно ползване на жилищни и сервизни помещения, когато жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища или за самостоятелно ползване само на жилищните помещения и общо ползване на сервизните помещения (т. 10), като във втория случай отношенията между съпрузите и в семейството следва да са търпими. С обжалваното решение е прието, че семейното жилище - двуетажна къща на [улица], [населено място], следва да се предостави за ползване изцяло на К. М., с оглед критерия вина за разстройството на брака, прекратен по вина само на П. М., при равни други условия - и двамата съпрузи страдат от различни болести, а децата от брака са пълнолетни и не живеят в семейното жилище. Решението е неправилно. От доказателствата по делото е видно, че в същото населено място К. А. М. е придобила на основание давностно владение собствеността върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м , построена през 1966 год. върху отстъпено възмездно право на строеж върху държавен поземлен имот - нотариален акт № 163/2006 год. Това обстоятелство само е посочено от съда, без да са изведени съответните правни изводи. Според постановление № 12/71 год. на Пленума на ВС, т. 5 - жилищната нужда е предпоставка за решаване спора за ползване на семейното жилище, което ще рече, че когато единият съпруг има задоволена жилищна нужда, семейното жилище се предоставя на другия съпруг, без да се обсъждат критериите на чл. 107, ал. 1 СК (отм.). Съдът е следвало да развие тази хипотеза, чрез допускане на съдебно - техническа експертиза, която да установи обема и годността за живеене на жилището в имота по нотариален акт № 163/2006 год. Съдебно-техническа експертиза е следвало да се допусне и по отношение на семейното жилище, за да се установи дали същото е поделяемо на две самостоятелни жилища, с оглед възможността да бъде разпределено за едновременно разделно ползване между бившите съпрузи, тъй като между страните има установени нетърпими отношения, което изключва съвместно ползване на сервизни помещения. Такова разпределение е било допуснато с решението на първоинстанционния съд, отменено с обжалваното решение, без да е изследвана техническата възможност за обособяване на две самостоятелни жилища, без извършване на преустройства. Предвид изложеното, изводите на съда относно ползването на семейното жилище са изведени в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 12/71 г. на Пленума на ВС, поради което обжалваното решение в тази част се явява материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизвдствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК решението ще следва да отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 138 от 04.06.2010 год. по гр. дело № 223/2010 год. на Хасковски окръжен съд, в частта относно ползването на семейното жилище и съдебните разноски. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Хасковски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ