О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 гр. София, 13.02.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№146 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ“ АД срещу определение №231 от 12.09.2022 г. по т.д.№194/2022 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №260355 от 27.05.2022 г. по т.д.№180/2020 г. на ОС Бургас, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на „БПИ“ АД. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Налице ли е активна процесуална легитимация на ищеца по исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ, когато ищецът е кредитор със спорно вземане или за допустимостта на тези искове ищец следва да бъде лице с прието вземане по смисъла на чл.693 от ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че производството по т.д.№180/2020 г. на ОС Бургас е образувано по предявен от „БПИ“ АД иск по чл.649 от ТЗ, вр. чл.135 от ЗЗД, като с определение №504 от 03.06.2020 г. съдът е конституирал в производството по делото като съищец синдика на „Еврокапитал България“ ЕАД /н/. С обжалваната част на определение №260355 от 27.05.2022 г., по съображения, че към момента на постановяването на съдебния акт, производството по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания на „БПИ“ АД не е приключило, е достигнато до извод, че този ищец няма активна процесуална легитимация за водене на иска и производството по делото спрямо него е прекратено. Съставът на АС Бургас е изложил съображения, че активната процесуална легитимация на ищеца по исковете с правно основание чл.649 от ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и липсата й води до недопустимост на иска, като тази легитимация принадлежи на синдика и на „всеки кредитор на несъстоятелността”, като „кредитор на несъстоятелността” е лицето с право на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо което ще се разпрострат субективните предели на силата на пресъдено нещо. Посочил е, че следва да се подкрепи разбирането, че активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл.649, ал.1 от ТЗ, вр.чл.135 от ЗЗД е само кредитор, чието вземане е прието, а „прието вземане”, съгласно чл.693 от ТЗ, е това, което е включено в одобрения списък на приетите вземания с изключение на вземанията, оспорени с иск по чл.694 от ТЗ. В този смисъл и тъй като вземането на частния жалбоподател е спорно и съдебният процес за съществуването му е висящ, е достигнал до извод, че „БПИ“ АД не е легитимирано за провеждане на иска по чл.649, ал.1 от ТЗ, вр.чл.135 от ЗЗД. Предвид изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, като според настоящия състав е налице и поддържаната от частния касатор хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Целта на успешното предявяване на посочените в чл.649, ал.1 от ТЗ искове е да се попълни масата на несъстоятелността с имуществото на длъжника, като визираната разпоредба предвижда легитимираните да предявят тези искове лица - синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността и срока за предявяването им - в едногодишен срок от откриване на производството. В цитираната норма не се съдържа изискване при бездействие на синдика, легитимираните да предявят исковете кредитори на несъстоятелността, да са кредитори с „приети“ по смисъла на чл.693 от ТЗ вземания, като друг е въпросът, че изводи относно предоставените от законодателя права на кредиторите – с приети /чл.693 от ТЗ/ или със спорни вземания, следва да се правят предвид цялостната уредба на съответната фаза от производството по несъстоятелност и преследваната с нея цел, а не с оглед използваната от законодателя техника при формулиране на правните норми при различните изменения на ТЗ. Това обстоятелство, както и: 1. предвидения кратък едногодишен срок за предявяване на исковете; 2. началния момент, от който започва да тече този срок - от откриване на производството по несъстоятелност; 3. необходимото технологично време за стабилизиране на едно вземане като „прието“ по смисъла на чл.693 от ТЗ /с оглед сроковете за предявяване на вземанията, за изготвяне на списъците, за тяхното евентуално оспорване, за произнасянето на съда с определение по чл.692 от ТЗ, евентуално след провеждане на открито съдебно заседание и за произнасяне на съда по предявен иск по чл.694 от ТЗ/; 4. съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за предявяване на вземанията и за предявяване на исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ и 5. целта на фазата по попълване на масата на несъстоятелност и в частност на хипотезата на чл.649, ал.1, пр.2 от ТЗ, ясно разкриват волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове /ако е стар кредитор/ да предприеме действия в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ по предявяване на исковете, посочени във визираната разпоредба и то независимо, че вземанията са все още спорни, в който смисъл е и отговорът на поставения въпрос. Очевидно е, че тази възможност не е и не може да бъде предопределена от извършването на каквито и да е било действия/бездействия от страна на длъжника, респ. на други кредитори или синдика, тъй като възприемането на противното би довело до правно нетърпимия резултат, чрез неоснователни оспорвания по чл.690 от ТЗ на всяко едно от предявените вземания, респ. чрез предявяване на искове по чл.694 от ТЗ по отношение на тези вземания или чрез неоснователното им включване в списъка на неприетите вземания, принципно да се изключи възможността да се преодолее бездействието на синдика по попълване на масата на несъстоятелността, чрез предявяване на исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ в преклузивния законов срок. В съответствие с изложеното е и практиката на ВКС относно липсата на преюдициалност между предявен иск по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 от ТЗ, от една страна, и иск по чл.694 от ТЗ, за установяване/оспорване качеството кредитор на ищеца по иска по чл.135 от ЗЗД от друга страна, с която практика, макар и косвено, се достига до същия извод. Съгласно дадените от различни състави на ВКС разрешения, целта на втората хипотеза на чл.649, ал.1 от ТЗ е да бъдат защитени интересите на кредиторите при неоправдано бездействие на синдика. Според разпоредбата на чл.649, ал.3, изр.1 от ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Целта е и да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Поради специфичните цели на отменителните искове /насочени към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите/ и предвид процесуалното качество на синдика като субституент, вкл. конституирането му като съищец на основание чл.649, ал.3, изр.1 от ТЗ, се налага извод, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл.135 от ЗЗД, вр.чл.649, ал.1 от ТЗЗ при наличието на висящ процес по иск за установяване несъществуване на прието вземане по чл.694, ал.1 от ТЗ, на което кредиторът-ищец основава качеството си на кредитор на длъжника. Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор. Тази хипотеза следва да се приравни като последици в случаите, при които специалният иск за попълване на масата на несъстоятелността е предявен от кредитор с „прието“ по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане, но по време на процеса кредиторът е загубил това свое качество, поради погасяване на вземането му чрез плащане, осъществено по реда, предвиден в Част четвърта от ТЗ, в които случаи производството също продължава единствено с участието на синдика на страната на ищеца. Възприемайки обратното становище – за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, с която разполагат само кредитори с „приети“ по смисъла на чл.693 от ТЗ вземания, въззивният съд е постановил неправилно определение, поради което след допускане на касационно обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №231 от 12.09.2022 г. по т.д.№194/2022 г. на АС Бургас. ОТМЕНЯ определение №231 от 12.09.2022 г. по т.д.№194/2022 г. на АС Бургас и потвърденото с него определение №260355 от 27.05.2022 г. по т.д.№180/2020 г. на ОС Бургас, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на „БПИ“ АД. Връща делото на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.