Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. София, 29.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1041/18 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 19/18.10.17 г.,постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н.Д.330/17 г., подсъдимият Х. И. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.5 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален общ режим.
С решение №70/25.07.18 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.306/17 г., присъдата е потвърдена.
Постъпила е жалба от подсъдимия чрез неговия защитник,ведно с допълнение към нея, с релевирани касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се изменение на решението и намаляване размера на наложеното наказание и прилагане разпоредбата на чл.66 НК или отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС деецът и неговият защитник поддържат претенциите си.
Представителят на ВКП намира,че жалбата е основателна в частта, в която се настоява за неправилно приложение на материалния закон.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:
Внимателният прочит на допълнението към касационната жалба формулира извод за взаимосвързани оплаквания, изразяващи се в нарушаване правото на защита на подсъдимия поради неназначаване на преводач от и на разбираем за него език. Това пък е довело до неправилно приложение на материалния закон чрез невъзможност В. да изрази на български език състоянието си чрез понятия като гняв, достойнство, обида,самоконтрол, откъдето да се преценява приложението на чл.118 НК.
В тази връзка трябва да се уточни,че касаторът е български гражданин, етнически ром, със завършен четвърти клас, живял изцяло в България, т.е.,поначало следва да е достатъчно грамотен на български език, най-вече говоримо. Въпросът за неговото разбиране на български език дотолкова, че да може да участва пълноценно в настоящото наказателно производство, е разглеждан от долустепенните съдилища. Специално в съдебно заседание на 11.07.17 г. СлОС е преценил и след личен словесен контакт с В., че той владее езика. Това е видимо впрочем както от материалите на досъдебното производство, така и от съдебното такова,когато касаторът е давал обяснения пред съдебния орган, бил е интервюиран от съдебни експерти и т.н. Затова не може да се приеме,че му е ограничено правото на участие в процеса и по-специално правото му на защита, чрез неназначаване на преводач от и на разбираем за него език-ромски.
Има още един изключително съществен аргумент, установяващ, че владеенето на български език от страна на касатора е достатъчно, за да бъде решен въпросът с фактологията по престъпната деятелност както от държавното обвинение в неговия обвинителен инструмент, така и в съдебните актове, включително и в атакувания такъв пред ВКС-решението на БАС. Става дума за това, че и прокурорът, и решаващите съдилища в извеждане на фактическите обстоятелства са имали предвид обясненията на дееца, депозирани от него по съответен процесуален ред, и са сравнявали същите с годния за ценене останал доказателствен материал. При това съпоставяне и СлОС, и БАС, са изписали сериозни и задълбочени мотиви, отхвърляйки част от разказаното от В. /относно самонараняванията от страна на практически неподвижната му съпруга/, като са дали разяснения за този си подход. Цитираните разяснения впрочем не се атакуват от никоя от страните и няма нужда да бъде отделяно специално мотивно внимание за тях.
Същевременно, именно обясненията на подсъдимия в насока на това как е започнал конфликтът /подкрепени, но косвено, от показанията на разпитаните деца на семейството/ стоят в основата на възприетото словно поведение на тежко болната В. спрямо съпруга й. Казаното от своя страна е в полза на последния и обуславя вярно възприемане на заявеното от него на български език до степента, в която той го владее.
Разказаното е било достатъчно,за да се изведат следните фактически положения-след като В., който десетина години се грижел за покосената си от инсулт съпруга, която била парализирана и говорела трудно,но двамата се разбирали, се прибрал почерпен у дома си на 05.12.16 г. около 01.00 ч. В процеса на проведения между двамата разговор жена му споделила за бившите си фактически съжителства с мъже преди брака с В., заявила му, че не струва като мъж и че мъжете,с които е била преди него, са били по-добри. Пострадалата започнала да се обръща към съпруга си с цинични думи и изрази. Засегнат от всичко казано и подпомогнат от изпития алкохол, независимо че В. била в безпомощно състояние, касаторът започнал да й нанася удари по главата, вземайки една цепеница от подготвените за горене в печката дърва за огрев. И прокурорът в своя обвинителен акт, макар и по-ограничено словно, и съдилищата по фактите,в частност въззивната инстанция, са приели това развитие на събитията.
Съвсем отделен е въпросът до каква правна квалификация е довела тази фактология и дали претенцията на защитника за извличане на извод за наличие на силно раздразнено състояние у касатора, предизвикано от потърпевшата с тежка обида, обособяваща извод за извършено престъпление по чл.118 вр.чл.116, ал.1,т.5 НК, не е била основателна. Доколкото и пред тази инстанция е поставен такъв акцент, макар и разработен в светлината на възприетата теза от БАС, то ВКС дължи произнасяне в обсъжданата насока в контекста на принципно възведено нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК.
За да приеме, че няма основание за приложение на чл.118 НК, тъй като подобна квалификация е възможна предвид връзката с чл.116,ал.1,т.5 НК /пр. последно от обсъжданата норма/, въззивната инстанция се е солидаризирала с аргументацията на първата такава и е изложила съображения в тази насока. Несъмнено е счетено, че отправените от В. цинични изрази и обиди към нейния съпруг, които безспорно засягат неговите мъжки чест и достойнство, макар и окачествени като „тежка обида”, не могат да станат основа за приемане на състояние на физиологичен афект, ерго, да се констатира наличие на силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия по един от лимитативно изброените в закона начини. И това било така, не защото са изследвани медицинските параметри на физиологичния афект /което става с психологическа експертиза/ и е достигнато до заключение за липса на необходимите специфики, а защото доказателствата по делото не сочели на това от въпросните обиди и цинизми да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни. В допълнението към жалбата на касатора са изложени доводи, правещи опит да оборят последните изводи и обосноваващи тезата за възможност да настъпят тежки вредни последици и за самия В., и за неговите деца.
Изложеното установява принципно неразбиране на нормата на чл.118 НК. Законовата регламентация за настъпване или възможност да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни /каквито винаги са децата/ неотклонно през годините е свързвано както от закона, така и от теорията и практиката, единствено с визираното в текста „противозаконно действие”,равнопоставено на другите форми на поведение на пострадалия-насилие,тежка обида или клевета, които обуславят приложението на чл.118 НК. Поради тази причина впрочем в коментираната разпоредба е използвано единствено число на относителното местоимение „който”, в среден род, следователно неотносимо към тежка обида или клевета. Познанието на общо казано граматическите правила, еднопосочно дава възможност за извод, че при неизползване на множествено число на относителното местоимение, то се отнася към последната посочена от няколко еднакво поставени форми на поведение на потърпевшия, и това е „противозаконното действие” /което е в среден род,също както и относителното местоимение/. Да не говорим по какъв начин според съда биха произтекли тежки последици за ближните на подсъдимия, след като поначало престъплението обида касае личните чест и достойнство на обидения.
В този смисъл незаконосъобразно е преценено,че при прието по фактите реализиране на тежка обида /за това,че обидата е тежка, не се спори/ от страна на В., вследствие на което нейно поведение подсъдимият е реагирал бурно и е причинил съставомерния резултат,т.е., налице е причинна връзка, не следва да се приложи престъпният състав на чл.118 НК. Тъкмо напротив, с оглед изложените току-що разяснения и изведената от доказателствения материал фактология по престъпната деятелност /за годността на доказателствената преценка не се спори/, заявена първоначално с обвинителния акт, а впоследствие и споделена в разширен вид от представителя на държавното обвинение, този съд намира, че е изправен пред типично приложение на разпоредбата на чл.118,пр.посл.вр.чл.116,ал.1,т.5 НК- убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида към дееца.
В този смисъл действително се касае за нарушение на материалния закон /на каквото се позовава защитата с аргументация за присъствието на третирания законов текст,макар и с различни доводи/, допуснато от въззивния съд, чийто акт се контролира от настоящата инстанция, като не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен-нарушение на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Казано с други думи, допусната е грешка в квалификацията. Същата е процесуално допустимо да бъде коригирана от ВКС, като приетото за извършено от касатора се преквалифицира в престъпление по чл.118,пр.посл.вр.чл.116, ал.1,т.5 НК.
В светлината на дължимото вярно приложение на материалния закон, тази инстанция трябва да се произнесе и по съответното наказание,което следва да бъде наложено. Това от своя страна ще доведе и до произнасяне по поставения в жалбата проблем за явна несправедливост на наложеното наказание, искане за намаляване на същото и прилагане на института на условното осъждане.
Видно е,че и СлОС, и БАС са решили обсъждания въпрос за дължимото наказание по чл.116,ал.1 НК изцяло на плоскостта на разпоредбата на чл.55,ал.1, т.1 НК-наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства- и определеното наказание е лишаване от свобода за срок от пет години. Всичките изразени облекчаващи отговорността фактори от страна на въззивната инстанция се възприемат изцяло от тази и поради неналичие на възражения в коментираната насока, не се намира за нужно да бъдат повтаряни. Единствено трябва да се отбележи, че е необходимо да се изключи приетото като доминиращо обстоятелство, касаещо провокативното поведение на В.. Същото става част от възприетата диспозиция на привилегирован текст и следователно важи забраната на чл.56 НК.
Тези смекчаващи отговорността фактори обаче /при липса на отегчаващи такива/, отнесени към предвиденото в санкционната част на наказателно-правната норма на чл.118,пр.посл.вр.чл.116,ал.1,т.5 НК наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, обуславят определяне на минималния визиран размер при условията на чл.54 НК. Това пък води до извод за необходимост от фактическо намаляване на отмереното наказание на В. от пет на три години.
При така приетото се явява състоятелно искането на защитата за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, за което няма пречка. В. е възрастен, тежко болен човек, изпитващ искрено състрадание при дългогодишно полаганите грижи за неподвижната си съпруга,покосена от инсулт, както и немалко страдание от собствените си действия спрямо нея, довели до смъртоносен резултат. Неслучайно след като е разбрал какво е сторил, е направил всичко по силите си,за да не позволи да настъпи летален изход за В.. Ето защо този съд намира, че за превъзпитанието на дееца не е необходимо той да бъде изолиран в пенитенциарно заведение и му определя изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила.
Решението на БАС следва да бъде изменено в обсъжданите части и оставено в сила относно потвърждаване на взетата и изпълнявана спрямо подсъдимия мярка за неотклонение Домашен арест, присъдените от СлОС разноски и присъдените от самия въззивен съд такива.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 и 2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение №70/25.07.18 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д.306/17 г. в частта, в която е потвърдена присъда №19/18.10.17 г.,постановена от ОС-Сливен по Н.Д.330/17 г., както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приетото за извършено от Х. И. В. престъпление по чл.116,ал.1,т.5 НК в такова по чл.118,пр.посл.вр.чл.116,ал.1,т.5 НК.
ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66,ал.1 НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСТАВЯ В СИЛА решението относно потвърждаване на зачитане на взетата и изпълнявана спрямо подсъдимия мярка за неотклонение Домашен арест и присъждане на разноските, както и по присъдените от самия въззивен съд такива.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/