О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 гр.София, 20 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 201/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК е образувано по постъпил частен протест от Софийска градска прокуратура срещу разпореждане № 494/ 21.02.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. №3969/2022 г. по описа на СГС, НО, с което са върнати касационни протести, подадени от прокурор от СГП и прокурор от СРП, срещу постановената по делото въззивна присъда. В него се сочи, че въззивният съд неправилно е върнал протеста на прокурора от СРП, като е счел, че той не е компетентен да подава касационен протест. Прави се искане за отмяна на разпореждането на съда и връщане на делото за продължаване на действията по администрирането на касационния протест. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че въззивният съд правилно и законосъобразно е върнал и двата подадени касационни протеста, тъй като този на СГП не е отговарял на изискванията на НПК, а този на СРП не е подаден от съответния прокурор, който има право на касационен протест. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите, изложени в частния протест, становището на прокурора от ВКП, както и материалите по делото, намери за установено следното: Частният протест е допустим, а разгледан по същество е неоснователен. В СРП е внесен обвинителен акт срещу обвиняемия К. Н. И. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, изготвен от прокурора от СРС В. А.. С присъда № 20037121/20.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1735/2019 г. подс. И. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. По жалба на подс. И. в Софийски градски съд е образувано в.н.о.х.д. № 3969/2022 г., по което е постановена въззивна присъда № 6/16.01.2023 г., с която подсъдимият е оправдан изцяло по обвинението по чл. 206, ал.1 от НК. Във въззивното производство като страна е участвал прокурор от Софийска градска прокуратура – Д. С.. Същата останала недоволна от въззивната присъда и на 19.01.2023 г., в срока по чл. 350, ал.1 от НПК, подала касационен протест срещу нея. Тъй като мотивите на въззивната присъда все още не били изготвени, в протеста било заявено, че протестът ще бъде допълнен след тяхното изготвяне. С резолюция на съдията – докладчик по делото от 30.01.2023 г., било указано прокурора от СГП да бъде уведомен, че мотивите на присъдата са изготвени и че следва в 7 – дневен срок от получаване на съобщението за това, да бъде приведен касационния протест в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК. Съобщението било получено от СГП на 01.02.2023 г. След този срок не е постъпило допълнение към касационния протест на прокурора от СГП. Междувременно, в срока за протестиране и обжалване на въззивната присъда, на 31.01.2023 г. постъпил касационен протест, подаден от В. А., прокурор от СГП, изготвил обвинителния акт по същото дело. С разпореждане № 494/21.02.2023 г., съдията - докладчик по въззивното дело върнал двата касационни протеста на техните податели, като счел, че прокурорът от СГП не е изпълнил указанията му в дадения срок да приведе процесуалния документ в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК, а този на прокурора от СРП е недопустим, тъй като е депозиран от лице, което не разполага с такова право. Така посоченото разпореждане е правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде оставено в сила. В разпоредбата на чл. 349 от НПК е посочено, че производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Макар законодателят да не е уточнил изрично кой прокурор има право да сезира касационната инстанция, следва да се разбира, че това правомощие принадлежи на прокурора, намиращ се в съответната на съда структура, или по – горестоящия прокурор. В този смисъл е ТР № 1 от 29.06.1999 на ВКС по н.д. № 3/1998 г., ОСНК. В него е уточнено, че съгласно чл. 136, ал.1 от Закона за съдебната власт / чл. 3, ал. 2 от ЗСВ отм./, съобразен с чл. 126, ал.1 от Конституцията на Република България, структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата. С оглед на това прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура. Всеки прокурор е оправомощен да изпълнява функциите, които законът е предоставил на съответната по степен прокуратура. В съответствие с принципа за единство и централизираност на прокуратурата, като институция, законодателят в разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗСВ е предвидил възможност по – горестоящият по длъжност прокурор да извършва действия, включени в компетентността на прокурори от по – ниските му по степен прокуратури, но не и обратното. От това следва, че прокурорът от първата инстанция не може да упражнява компетентност, предвидена за по - горестоящата прокуратура, включително и да сезира по – горестоящия съд. Иначе казано, прокурорът от по –долната по степен прокуратура, който не е бил страна във въззивното производство /и не е командирован с изрична заповед да участва в него/ не може да подава протест срещу решението/присъдата на въззивната инстанция. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно съдията от СГС е върнал протеста на прокурора от СГП на основание чл. 351, ал.5, т.1 от НПК, тъй като той не е изпълнил указанията за привеждане на касационния протест в съответствие с нормата на чл. 351, ал.1 от НПК, а на прокурора от СРП - на основание чл. 351, ал.5, т. 2 от НПК, поради това, че той не е имал право да депозира такъв. Предвид изложените съображения и на основание чл. 351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 494/ 21.02.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3969/2022 г. по описа на СГС, НО, с което са върнати касационните протести на СГП и СРП, подадени срещу въззивната присъда, постановена по същото дело. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.