Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 477   С  о  ф  и  я, 12 ноември 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  06  н о е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 482/2009 година.   Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Н. и С. К. , първият с двойно гражданство на Република Турция и Кралство Холандия, а вторият холандски гражданин, които имат за предмет решение № 100 от 26.05.2009 г. по ВНОХД № 152/2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва в наказателната и гражданската му части с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в третоинстанционното производство от защитниците на подсъдимите адв. Ек. Д. и адв. Ив. А. от САК. Върховният касационен съд провери решението в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17/30.01.2009 г. по НОХД № 62/2008 г. на Хасковския окръжен съд подсъдимите Н. К. – с двойно гражданство на Република Турция и на Кралство Холандия и синът му С. К. – гражданин на Кралство Холандия са признати за виновни в това, че на 01.09.2007 г., в съучаствие като съизвършители, без надлежно разрешение са пренесли през границата на Република България на ГКПП “Капитан Андреево” високорисково наркотично вещество – 19,255 кг хероин със съдържание на активно вещество ДАМ от 29,7 до 54,3 тегловни процента на обща стойност 1 249 625 лв по “цени за трафика”, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и на основание чл.242 ал.4 пр.1-во вр.ал.2 пр.1-во вр.чл.20 ал.2 е при условията на чл.54 НК за подс. Н. К. и чл.55 ал.1 т.1 НК за подсъдимия С. К. са осъдени съответно на 15 и на 12 години лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 200 000 лв за първия и 100 000 лв за втория. Определен е първоначалният режим на изтърпяване на наказанията им като строг и от срока на наказанията им е приспаднато предварителното им задържане от 01.09.2007 г. Отнети са в полза на Държавата наркотичното вещество – на основание чл.242 ал.7 НК, както и използваният за контрабандата лек автомобил “Пежо 605” със холандска регистрация – на основание чл.242 ал.8 НК, а е постановено иззетите от подсъдимите мобилни телефони да им бъдат върнати. Присъдата е била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените им наказания с искане за отменяването й и постановяване на нова оправдателна присъда и за двамата, алтернативно от подс. Н. К. - за изменяването й и намаляване на размера на наказанието му. В съдебните прения този подсъдим Н. К. е поел изцяло вината за извършеното, като е подкрепил искането на сина си подс. С. К. за оневиняването му изцяло. С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. С касационните си жалби защитниците на двамата подсъдими подновяват отново оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложените наказания с искания за пълно оневиняване на подс. С. К. , за отмяна и връщане на делото по отношение на подс. Н. К. , а алтернативно за него – намаляване на размера на наказанието му, след съответна благоприятна за него преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл.242 ал.2 НК. Служебният з. на подс. С. К. вижда редица съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон, като алтернативно поддържа отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяване на обжалваното решение с намаляване на кумулативната санкция на подзащитния му. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят Н. К. настоява да понесе сам отговорността за извършеното, отричайки участието на сина си, жалб. С. К. в извършване на инкриминираното деяние, както и за намаляване на наказанието му. Жалб. С. К. в последната си дума желае намаляване на наказанието му, особено на глобата, считайки я за непосилна.   Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба и са допустими, като разгледайки ги по същество намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото наведените оплаквания и очакваните резултати в жалбите касаят общи за жалбоподателите обстоятелства и правни последици, то те следва да бъдат разгледани общо. Твърде често променяните позиции на жалбоподателите към предявеното им обвинение са дали основание на съдилищата по фактите да се отнесат критично към обясненията им и да потърсят истината за съучастието им в извършване на инкриминираното деяние в останалите събрани по делото доказателства, обясняващи поведението на всеки един от тях, свързано и с житейската логика. Не се спори, че откритият тайник в колата е бил направен в близко до деянието време, а намереното там високорисково наркотично вещество е в такова количество, че е невъзможно да е било “забравено” от предишния собственик на колата. Тя е била закупена от подс. Н. К. малко преди инцидентното им пътуване до Република Турция, като за осъществяването му двамата подсъдими нямат някаква сериозна или спешна причина. Пак изхождайки от голямото количество наркотично вещество и стойността му, взета дори и за нуждите “на трафика”, трудно може да се приеме, че деянието може да бъде финансирано със средства на двамата и затова верен е изводът на съда, че те са се включили в мрежа за международен трафик на наркотици. Оттук нататък, фактически и процесуално оправдани са съжденията на съда на база показанията на митническите служители относно поведението и изявленията им при откриване на наркотичното вещество в колата за извеждане на съучастието им в осъществяване на деянието. Нито психическото състояние на подс. С. К. , нито синовната му обич може да обясни първоначалното му поведение при откриване на такова голямо количество наркотик в колата им, както и голословните твърдения на баща му, подс. Н. К. , че синът му пък няма нищо общо с него. И ако незнанието за наличието на наркотика в колата от подс. Н. К. е оборено с резултатите от дактилоскопната експертиза, данните за цялостното им поведение при митническата проверка с основание е прието като такова на съучастници-съизвършители на митническото нарушение, инкриминирано като престъпление. При извеждане на фактите съдилищата са се обосновали с надлежно събраните доказателства и използвани доказателствени средства, които са оценени според действителното им съдържание, без да има игнорирани или превратно ценени, поради което ВКС няма основание да прояви недоверие към дейността на съда по установяване на обективната истина по делото. Наведените и пред настоящата инстанция оплаквания са били предмет и на въззивната проверка и на същите е даден подробен, обоснован и законосъобразен отговор, с което съдът в цялост е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. Не е налице касационно основание по смисъла на чл.348 ал.3 вр.ал.1 т.2 от НПК. От защитата се визира и наличие на касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, което обаче също не е налице. Не се спори, че количеството наркотично вещество е в особено големи размери, като се претендира случаят да не е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК заради редицата положителни данни за личността на дейците, особено за подс. С. К. И друг път ВКС е имал основание да посочи, че дори и само изключително високата стойност на предмета на престъплението може да обоснове извод за особено тежък случай на деянието по чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК спрямо обичайно извършваните от този вид. Съдът се е обосновал освен с високата стойност на високорисковото наркотично вещество, също и с високия процент на съдържимото активно вещество ДАМ, начина на укриването му. Обстоятелството, че Република България е външна граница на Европейския съюз само увеличава отговорността на митническите ни служители за недопускане на такива огромни количества вредно за здравето на гражданите на Европа наркотично вещество, като последна по-сериозна бариера пред внасянето му на нейна територия. Това определя умисълът на дейците за преодоляването й за особено укорим, което трудно може да бъде преодоляно с посочване на такива обстоятелства като здравословно състояние на дейците, пък дори и наличието на родствена връзка между тях, което дава допълнително отражение като последица от осъждането им за техните близки. Поетият от тях риск да бъдат разкрити и осъдени не може по никакъв начин да намали изключително високата обществена опасност на деянието, целящо да осигури на нелегалния европейски пазар тази особено опасна за здравето на човека “стока” – хероина. Поради това изводът на съда случаят да е особено тежък съответства на закона. Няма други доводи, които да оспорват правилното приложение на материалния закон и ВКС намира, че не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Наложеното на двамата жалбоподатели наказание правилно е индивидуализирано и не се явява явно несправедливо. Отчетени са редица смекчаващи отговорността на подс. С. К. обстоятелства и наказанието му е определено под законовия минимум както за наказанието лишаване от свобода, така и за глобата. Последната правилно е намалена до половината, съобразно разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК и няма основание за по-голямо намаляване. Неоснователно се набляга на здравословното му състояние, което експертите приемат и като възможно манипулиране на резултатите при медицинското му изследване. Отговорността на жалб. Н. К. не само като деец, но и като баща с основание е завишена, защото се предполага, че е човек с по-голям жизнен опит, а и като родител е следвало да предпази и спре сина си от участие в извършването на такова тежко и обществено укоримо деяние, особено след като дълги години е живял с него и го е отгледал при друга обществена среда, различна от тази в родната му с. Турция. Няма основание за намаляване на кумулативно предвидените наказания както на бащата жалб. Н. К. , така и на сина жалб. С. К. и оплакванията им и в тази насока следва да бъдат оставени без уважение. Не е налице основание по чл.348 ал.5 вр.ал.1 т.3 от НПК за корекция на обжалваното решение и в тази насока, а с оглед на горните изводи то като цяло следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателите следва да възстановят по 50 лв разноски пред ВКС за преводача.   Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 26.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 152/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимите Н. К. и С. К. да заплатят всеки от тях по сметка на ВКС по 50 лв разноски пред касационната инстанция.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :