2 Р Е Ш Е Н И Е № 137 София 11.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 45/2015 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. И. И. и Т. В. И., с която се иска отмяна на решение № 2396 от 8. 04. 2014 г. по гр. д. № 4842/2007 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 с-в, с което е признато за установено по предявения от П. Х. Г. против Т. В. И. и М. И. И. иск, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 16. 07. 2007 г., сключен между П. Х. Г. и Т. В. И. с нотариален акт № 74, т. ІІІ, рег. № 9113, дело № 412/2007 г. на нотариус В. В., е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 152 ЗЗД и са оставени без разглеждане предявените от П. Х. Г. срещу Т. В. И. и М. И. И. искове с правни основания чл. 27, вр. 33, ал. 1 ЗЗД, чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД. Поддържа се, че е нарушено правото на молителите да участват по делото, тъй като съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ без да са били налице предпоставките за призоваването им чрез ДВ, както и че същите са узнали за решението на 25. 07. 2014 г., когато са получили призовки за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. В.. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на градския съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата П. Х. Г. изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 56 от 4. 03. 2015 г. по гр. д. № 45/2015 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Соченото от молителите основание за отмяна /чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/ предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, производството по делото е било образувано по подадена от П. Х. Г. против Т. В. И. и М. И. И. искова молба вх. № 30559/6. 12. 2007 г., с която са предявени искове с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 152 ЗЗД /главните/ и с правни основания чл. 27, вр. 33, ал. 1 ЗЗД, чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД /евентуалните/. Първото открито съдебно заседание е било насрочено за 9. 10. 2008 г. Призовката до ответника Т. И. е била изпратена на адрес С., [улица], ет. 9, ап. 33 и е върната в цялост с отбелязване: „Адресът посетен многократно. Не отваря никой от ап. 33. Съседите ги няма за съдействие”, а призовката до ответницата М. И. – на адрес С., [улица], ет. 3 и е върната в цялост с отбелязване: „Няма данни за лицето на адреса. При многократните ми посещения не отваря никой за сведение”. Призовките са подписани на 26. 09. 2008 г. от призовкар М. К. П. и свидетел С. В. А. с адрес С., [улица]. Това са единствените призовки по делото, изпратени лично до ответниците по иска. На 9. 10. 2008 г. съдът не е дал ход на делото, поради нередовно призоваване на ответниците, указал е на ищеца да представи удостоверение за актуалните им адреси и е отложил разглеждането му за 2. 04. 2009 г. След представено удостоверение от 30. 03. 2009 г., издадено от СДВР, установяващо, че посочените по-горе адреси са били вписани като постоянни и настоящи адреси на Т. и М. Измирлиеви, съдът не е дал ход на заседанието на 2. 04. 2009 г. и е разпоредил призоваване по реда на чл. 50 ГПК /отм./ - чрез „Държавен вестник”, а с определение от 3. 12. 2009 г. е назначил особен представител на ответниците, на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК. Освен посочените по-горе призовки /по една за всеки от ответниците/, други опити за връчване на призовки на адресите на ответниците не са правени, включително и след обезсилване на първоначално постановеното по делото решение и връщане на делото за ново разглеждане от градския съд. Преценката на изложените факти налага извода за допуснато от съда нарушение на чл. 50 ГПК /отм./. Цитираната норма допуска призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, чиито имена и адрес следва да бъдат отбелязани от връчителя. В случая не са били налице предпоставките за приложение на чл. 50 ГПК /отм./, тъй като удостоверяването от призовкаря, съдържащо се на единствените изпратени до ответниците призовки, нито доказва отсъствието на ответниците от адресите да е продължило поне един месец, нито продължителността на отсъствието им е удостоверена от свидетел. Това е така, тъй като в призовките нито са посочени датите, на които са осъществени посещенията на адресите от призовкаря /вписано е, че лицата са търсени многократно, но не е ясно в какъв период от време са осъществявани посещенията на адреса и дали продължителността му е била поне месец/, нито отсъствието на лицата от адресите при осъществяваните посещения е удостоверено от свидетел /служителката А. е подписала призовката, наред с призовкаря, на 26. 09. 2008 г., когато е осъществено последното посещение на адреса/. При тези данни съдът е следвало да разпореди ново връчване с указания до длъжностното лице /призовкаря/ да впише в призовките датите, на които са извършени посещенията на адреса, както и да удостовери отсъствието от адресите с подпис на свидетел при всяко от посещенията и, едва след като отсъствието на лицата от адресите и продължителността му се удостовери надлежно, да разпореди призоваване чрез публикация в ДВ. Прилагайки нормата на чл. 50 ГПК /отм./ без да е имал основания за това, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса, и е лишил ответните по иска от възможността да участват по делото лично или чрез упълномощен от тях процесуален представител. Преценката за така допуснатото процесуално нарушение се основава изцяло на писмените документи по делото, поради което обсъждането на събраните гласни доказателства не е необходимо. Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че показанията на свидетелите не установяват факти, оборващи извода за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т 5 ГПК. От показанията на свидетелите М. П. и С. А. се установява, че и двете са работили като призовкари към СГС и са подписали описаните по-горе две призовки – М. К. в качеството си на призовкар, а С. А. – в качеството си на свидетел, като последната е присъствала само при последното посещение на адресите, извършено на 26. 09. 2008 г., а останалите опити за връчване на призовките са правени от св. П., която заяви, че е посещавала адресите поне три пъти, без да установи датите на посещенията. Показанията на свидетелите К. Б. Б. и И. Т. К. /последният преразпитан и на 10. 06. 2015 г., след проведено производство по чл. 151 ГПК/ установяват, че молителите към 2008 г. са живели и продължават да живеят на адреса на [улица], а родителите на М. И., заедно с брат й, са живели и продължават да живеят на адреса на [улица]. Родителите й били възрастни, пенсионери, свидетелят К. често ги виждал да се разхождат извън дома си, включително и през 2008 г. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд, от етапа на връчване на преписи от исковата молба на ответниците по иска. Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото производство, ще се реши при постановяване на приключващия делото съдебен акт и в зависимост от изхода му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по молба на Т. В. И. и М. И. И., влязлото в сила решение № 2396 от 8. 04. 2014 г. по гр. д. № 4842/2007 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 с-в. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: