4 Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 23.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Борис Илиев при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 6270 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 15.07.2014г. по гр.д.№310/2014г., с което е обезсилено решението на Пещерския районен съд и делото на основание чл.104, т.3 ГПК е изпратено на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждане на спора по компетентност. С определение №43/26.01.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като повторно произнасяне по въпроса за родовата подсъдност по същото дело е недопустимо, след като този въпрос е бил вече решен с влязло в сила определение №75/30.01.2013г. на Пловдивския апелативен съд и не е налице промяна на фактическите обстоятелства, която да обуславя такова произнасяне. Счита за неправилни съображенията на въззивния съд, че определението, с което е разрешен спорът за подсъдност е задължително за първоинстанционния, но не и за въззивния съд. Допълнителни съображения, вкл. и по поставения процесуалноправен въпрос, излага в писмено становище, представено в открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК министърът на земеделието и храните, като пълномощник на българската държава, изразява становище, че подадената от [община] касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения, вкл. и по поставения процесуалноправен въпрос, излага и в представено преди провеждане на откритото съдебно заседание писмено становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [община] е предявила срещу държавата иск за предаване владението на имоти, находящи се в землището на [населено място]. С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено решение №428/31.07.2013г., постановено от Пещерския районен съд по гр.д.№656/2009г., с което предявените искове са отхвърлени и делото на основание чл.104, т.3 ГПК е изпратено на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждане на спора по компетентност като първа инстанция. Прието е, че определението на П. апелатиевн съд, с което по повод повдигната от Окръжен съд-Пазарджик препирня за подсъдност по настоящето дело по реда на чл.122 ГПК е определено, че родово компетентен да се произнесе по исковете е Пещерския районен съд, е задължително за районния съд, но не обвързва въззивната инстанция, за която не съществува пречка да извърши самостоятелен контрол по родовата копметентност на съда, постановил първоинстанционното решение. Въз основа на така извършения самостоятелен контрол въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа спора като първа инстанция е окръжният съд, поради което е обезсилил постановеното от първоинстанионния съд решение. По поставения въпрос допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдност, настоящият състав приема следното: Ако спор за подсъдност между районен и окръжен съд е разрешен по реда на чл.122 ГПК от общия им по-горен по степен апелативен съд, и двете участващи в това производство съдилища са обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на въпроса кой съд е компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Ново произнасяне по въпроса за родовата подсъдност от участвалия в препирнята за подсъдност окръжен съд при обжалване на първоинстанционното решение е недопустимо. Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.118 и чл.119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл.122 ГПК. След като по-горестоящия по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл.122 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища. Въззивната инстанция извършва проверка за допустимостта на първоинстанционното решение по реда на чл.270, ал.3 ГПК досежно спазването на правилата за родовата подсъдност само ако проверката на подсъдността вече не е била извършена по реда на раздел ІІІ, глава ХІІ на дял І ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. След като с определение №471/07.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№157/2013г. по повдигнат от Пазарджишкия окръжен съд спор за подсъдност по настоящето дело, Пловдивският апелативен съд е определил, че Пещерският районен съд е компетентен да се произнесе по предявените от [община] срещу Българската държава ревандикационни искове и така разрешената препирня касае именно начина на разпределяне на делата по правилата на родовата подсъдност, неправилно въззивният съд е приел, че разполага с правомощието да пререшава въпроса за родовата подсъдност по реда на чл.270, ал.4 ГПК. Обстоятелството дали площта на имотите в удостоверенията за данъчна оценка, представени с молба от 20.12.2012г., е посочена в квадратни метри, не дава основание за пререшаване на въпроса за родовата подсъдност, тъй като именно тези удостоверения са били взети предвид и от Пловдивския апелативен съд при разрешаване на спора за подсъдност и освен това в удостоверенията имотите са надлежно индивидуализирани с посочване на тяхното местонахождение и номера по кадастрален план. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решение №428/31.07.2013г., постановено по гр.д.№656 по описа на Пещерския районен съд за 2009г. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 15.07.2014г. по в.гр.д.№310/2014г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд. Председател: Членове: