РЕШЕНИЕ 606 София,27.09.2010 година ВИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 908 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1119 от 19.08.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 05.03.2009 година по гр.д. № 1836/2008 година на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал.1 и ал. 2 КТ за сумата 2300 лева, предявен от Ц. Х. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл.266, ал. 2 КТ - подлежат ли на доказване вредите, настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че работодателят не дължи обезщетение по чл. 226 КТ, въпреки установеното забавяне на работодателя да върне трудовата книжка и да издаде своевременно необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, тъй като уволненият служител не е доказал настъпили от забавата вреди. В противоречие с това становище, в решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр.д. № 311/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че вредите от незаконно задържане от работодателя на трудовата книжка на работника са законно определени и доказването им от работника не е необходимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 226, ал.З, пр.2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника го препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и определя размера им. Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход се оспорва от ответника работодател, в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. В обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение между ищеца Ц. Х. Х. и [фирма], [населено място] е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ със заповед № 313 от 01.06.2007 г., считано от 17.08.2007 година, което уволнение е било признато за незаконно с влязло в сила решение от 18.03.2008 година по гр.д. № 20572/2007 г. на Софийски районен съд. Прието е, че след прекратяване на трудовия договор, работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на работника и не е издал своевременно необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, без да е установено от това забавяне да са настъпили вреди, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл. 226, ал. 1 и ал.2 КТ. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 266, ал.2 КТ; че е приложил неправилно правилата за последиците на доказателствената тежест относно факти, които не подлежат на доказване; че при установено от страна на работодателя забавяне връщането на трудовата книжка и неиздаване на документи образец УП-2 и УП-3 е отхвърлил претенция за вреди, настъпването на които се презумира от закона. Касационните оплаквания, касаещи предявената претенция по чл. 226, ал. 2 КТ са основателни. От доказателствата по делото е установено, че на 07.05.2007 г. работникът е представил трудовата книжка и е поискал да му бъде върната незабавно след вписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да му бъдат издадени удостоверение за получените доходи, УП-2 и УП-3. С писмо изх. № 651 от 14.05.2007 г. работодателят е отказал да оформи и върне незабавно трудовата книжка предвид обстоятелството, че към този момент трудовото правоотношение не е било прекратено. Трудовият договор с ищеца е бил прекратен от работодателя със заповед № 313 от 01.06.2007 г., считано съгласно чл. 335, ал.2, т.З КТ от 17.08.2009 г., когато заповедта е била връчена на работника. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е върнал трудовата книжка до 05.09.2007 г., през който период не е поканил работника да се яви, за да я получи. Така установените факти обуславят извод, че предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е основателен и доказан за периода от 18.08.2009 г. до 05.09.2007 година, в който работодателят незаконно е задържал трудовата книжка на работника. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (решение № 553 0Т 15.07.2010 г. по гр.д. № 206/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК), когато работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС. По делото не е установено да е изпращано съобщение, че трудовата книжка е на разположение за получаване от работника, поради което за периода от 18.08.2009 г. до 05.09.2007 година работодателят дължи обезщетение в размер на определеното в чл. 226, ал.З КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка - вреди, настъпването на които е презумирано от закона. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 226, ал. 2 КТ, поради което решението следва да бъде отменено в тази му част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.З ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. С оглед доказателствата за размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от уволнения работник, обезщетението за периода от 18.08.2009 г. до 05.09.2007 година възлиза на 264 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 24.09.2007 година. Решението, в частта му по претенцията по чл. 226, ал.1, т.1 КТ следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 226, ал.З КТ, за несвоевременно издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото възнаграждение, работодателят дължи обезщетение за претърпените от работника вреди - вреди в реално претърпения размер, който подлежи на доказване, настъпване на каквито вреди не е установено по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ ОТМЕНЯ решение от 05.03.2009 година по гр.д. № 1836/2008 година на Софийски градски съд, Втори "д" въззивен състав в частта, с която предявения от Ц. Х. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е отхвърлен до размер на 264 лева. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ц. Х. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал.2 КТ сумата 264 (двеста шестдесет и четири) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2007 година до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: