Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * гаранционна отговорност * строително-монтажни работи

1
РЕШЕНИЕ


В ИМЕТО НА НАРОДА

№ 202


гр. София,16.03.2020 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2082 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Додистрой“ ЕООД обжалва решение № 20 от 10.04.2018 г. по в.т.д. № 334/2017 г. на АС - Бургас в частта му, с която е потвърдено решение № 31 от 28.08.2017 г. по т.д.№ 498/2015 г. на ОС Бургас като счита, че необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила ОС – Бургас е отхвърлил претнецията му като е приел, че искът е преждевременно предявен на 3.11.2015 г. Съгласно чл. 6 от договора 6 месечният гаранционен период бил изтекъл на 28.02.2106 г., въвеждането на сградата в експлоатация е на 28.08.2015 г. Съдът бил направил предположението, че можело и да има други некачествени работи. Но незаконосъобразен бил изводът, че „Прайм дивелопмънтс ко“ ЕАД имал право да задържи 5 % от дължимото възнаграждение на основание т. 6 от процесния договор. Отговорността на изпълнителя за недостатъци на изработеното и гаранционната отговорност съществували и се погасявали независимо една от друга и имали различно съдържание като право на възложителя било да избере кое от правата ще упражни. С избора на една от възможностите, се погасявало правото да упражни другата. В настоящия случай „Прайм дивелопмънтс“ ЕАД било избрало да упражни правото си по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД като претендира разходите , необходими за поправка на некачествено извършените работи, а отговорността по т.6 била погасена поради което нямало повече основание да се задържат 5 % от стойността на договора. Изискуемостта била настъпила в хода на производството и съдът следвало да вземе предвид този факт. Моли, да се отмени решението в частта, с която не е присъдено връщане на сумата, задържана като гаранция за добро изпълнение и вместо него да се постанови друго, с което да се присъди тази сума. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба „Прайм дивелопмънтс“ ЕАД оспорва същата в частта, в която е допуснато решението до касационно обжалване. Счита, че се дължи при добро и качествено изпълнение, което не се доказало, а към момента продължавала появата на некачествено извършена работа, която гаранциите обезпечават, поради което правилно първоинстанционният съд и втората инстанция не били уважили насрещната искова претенция. Даже не можело да се приеме, че искът на „Доди строй“ ЕООД е предсрочно предявен, тъй като плащанията не се дължат на дружеството при отклонение от строителните норми и при непредставяне на предвидените в договора документи, доказващи извършената работа. Не бил преждевременно заведен искът в тази част, тъй като не се доказвало, че е дължима и подлежаща на заплащане. Некачествените СМР не подлежали на заплащане. Направили и твърдение за допълнително проявили се некачествени СМР, които не се оспорили от касатора.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение ,за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 345 от 04.06.2019 г. е допуснато до касационно обжалване решение № 20 от 10.04.2018 г. по в.т.д.№ 334/2017 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение № 31 от 28.08.2017 г. по т.д. № 498/2015 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Додистрой” ЕООД срещу „Прайм девелопмънтс Ко” ЕАД насрещен иск за сумата от 10 248.19 лв., стойност на изпълнени и фактурирани СМР по договор за строителство от 05.12.2014 г., удържани като гаранция за добро изпълнение по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да реши спора въз основа на фактите, настъпили в течение на производството, включително въз основа на настъпилата в хода на процеса изискуемост на притезанието и следва ли да даде собствено разрешение на предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства.“

В задължителната си практика, както и в постоянната си практика на ВКС, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, се приема, че съгласно тази норма съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили и след предявяване на иска. Съгласно разясненията в т. 8 и т. 9 от решение 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, постановено при действието на чл. 188, ал. 3 от ГПК от 1952 г. (отм), но относими и към чл. 235, ал.3 от ГПК, от значение е решението да е постановено при отчитане на всички факти към момента на приключване съдебното дирене пред въззивния съд, включително и настъпил факт на предсрочна изискуемост. Целта на това тълкуване е да не се преклудират правата на страните с оглед формиращата се сила на пресъдено нещо от постановеното в този процес решение по отношение на фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред въззивния съд.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изразените изводи в константната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 61 по т.д. 741/2009 г. , ВКС, 1 ТО, решение № 253 по гр.д. 295/12 г., 2 ГО на ВКС, решение № 105 от 26.07.2015 г. на 2 ТО на ВКС, съгласно които, след предявяване на иска следва да се установят всички факти, върху които се формира сила на пресъдено нещо. Съдът трябва да установи правното положение между страните към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Поради това всички факти, осъществили се до приключване на устните състезания, както релевираните в сроковете по чл. 367 и чл. 266 от ГПК, така и настъпили до приключване на устните състезания пред въззивния съд следва да се вземат предвид и обсъдят от въззивния съд. В противен случай е възможно да се преклудират поради сила на пресъдено нещо и да не могат да се реализират правата на заинтересованата страна.

Въззивният съд е приел, че страните по делото, ищецът и ответник по насрещния иск „Прайм дивелопмънтс ко“ ЕАД и ответникът и ищец по насрещния иск „Додистрой“ ЕООД са обвързани от договор за изработка от 05.12.2014 г. Приел е, че „Додистрой“ ЕООД е издал фактури за извършената работа, приел е, че е налице частично изпълнение на задължението от възложителя за заплащане на възнаграждение. С оглед възприетото в определението за допускане на решението до касационно обжалване, следва да се приеме, че за сумата от 10 248,19 лв, част от стойността на претенцията, основана на на чл. 6 от договора е налице нарушение на посочените процесуални правила, което съставлява основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. По отношение на уговорената гаранция в чл. 6 от договора за добро изпълнение на видовете работи имала предназначение да покрие риска на възложителя в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя съобразно изискванията за качество. В случая било установено, че има недостатъци и в полза на възложителя била присъдена сумата от 5 240 лв, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Това искане било неоснователно, тъй като до изтичането на 6 месечния срок, предвиден в чл. 6 от договора можело да се констатират и други некачествено изпълнени работи, за които се твърди по делото, но не е имало основание същите да се установят в това производство. Това било въпрос, който можел да се уреди между страните в бъдеще. Тези изводи са в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд и поради това посоченият въпрос е разрешен в отклонение от нормата на закона и посочената практика по нейното приложение, което съставлява основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК и е основание за отмяна на решението в допуснатата до обжалване част.

Настоящият съдебен състав установи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е от 28.08.2015 г. Искът е предявен на 28.9.2015 г. Фактът на изтичане на 6 месечния срок настъпва на 28.02.2016 г. и е заявен с насрещната искова молба (искът, по който е приет за съвместно разглеждане), подадена на 03.11.2015 г., която е присъединена за общо разглеждане с първоначалната искова молба. Фактът е настъпил след подаване на насрещния иск и е посочен с молба за увеличение на иска, депозирана на 13.04.2017 г. пред първоинстанционния съд.

Въззивният съд като не е съобразил факта на настъпване на условието на клаузата на чл. 6 от договора, а именно въвеждане на сградата (предмет на договора за изработка) в експлоатация, е извършил нарушение на посочените процесуални правила. С факта на изтичане на срока от приемане на сградата, предмет на изработка, в експлоатация страните са свързали изискуемост на връщане на сумата, предоставена като гаранция за добро изпълнение. Този факт е обсъден в отклонение от нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, така както е разяснена в посочената съдебна практика на ВКС. Въззивният съд не е посочил какво е значението на този факт. А също така въззивният съд в отклонение от задължението си по чл. 145, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ГПК не е указал на ответника по иска „Прайм дивелопмънтс и ко“ ЕАД да конкретизира твърдението си, че след приемане на сградата в експлоатация и в предвидения в чл. 6 от договора срок, са се проявили недостатъци като конкретизира същите по вид, връзка с изработеното от ответника и момента на проявяване. Това се налага с цел да обоснове твърдението на ответника по иска, че сумата не подлежи на връщане. Въззивният съд е приел, че може и да са настъпили, различни от тези, установени по ч.гр.д. 770/15 г. на Районен съд – Несебър недостатъци и след въвеждане на сградата в експлоатация. Но по този начин е изградил една хипотеза, която не е свързана с твърдение на ответника и с доказателства по делото.

Допуснатите процесуални нарушения, както бе посочено съставляват основание по чл. 281, т. 3,пр. 2 от ГПК и налагат отмяна на постановеното съдебно решение в посочената част. Поради това, че се налага извършването на процесуални действия ще следва след отмяна делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Бургас.

По отношение на направените разноски в настоящето производство ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България


Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 20 от 10.04.2018 г. по в.т.д. 334/ 17 г. Апелативен съд – [населено място] в частта относно сумата от 10 248,19 лв. и

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – [населено място].

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: