Р Е Ш Е Н И Е   № 123   София, 19 март  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и шести февруари  двехиляди и десета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                               Теодора Стамболова   при секретар Кристина Парвола и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 744/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Р. И. Й. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 506 от 27.07.2009 год. постановена по НОХ №533/2009 год. на Плевенския районен съд, потвърдена с решение № 364 от 12.10.2009 год. на Плевенския окръжен съд. В искането се поддържат доводи, че непроверяваната по касационен ред присъда е постановено при допуснати особено съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1- 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилни фактически констатации и правни изводи за авторството на деянието. По същество се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинтанционния съд, за да бъде приложен правилно материалният закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 506 от 27.07.2009 год. постановена по НОХ дело № 533/2009 год. Плевенският районен съд е признал подсъдимия Р. И. Й. за виновен в това, че на 27.10.2008 год. в гр. П. без надлежно разрешително придобил високорисково наркотично вещество- 0.258 гр. м. с концентрация на активния наркотично действащ компонент 2.6% на стойност 1.54лв, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 и чл. 54 НК го е осъдил на глоба в полза на държавата в размер на 250лв. С въззивно решение № 364 от 12.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 799/2009 год. Плевенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените от осъдения съображения. Доводът за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на влязлата в сила присъда, който се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, е неоснователен. Една част от съображенията на осъдения касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на настоящата проверка, за която важат правилата на касационното производство. В този смисъл е изложеното съображение, че приетата за устаноена по делото фактическа обстановка, като доказваща обвинението, не съществува и е в противоречие със събраните доказателства. Касационният състав не може да променя вътрешното убеждение на решаващия съд. Той проверява спазването на правилата, въз основа на които са приети за установени фактическите обстоятелства и са направени правните изводи, а именно дали доказателствените източници са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без допуснати логически грешки, дали при противоречие между тях е изпълнено задължението на оценяващия ги съд по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК и е мотивирано решението кои противоречиви доказателствени материали се кредитират и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Такива нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на решаващите съдилища в частта, с която са приети за установени фактите по делото, не са допуснати. Плевенският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, като е осигурил равни установия за състезателност на страните в процеса, е събрал в необходимия обем и пълнота всички доказателствени източници за установяване на правнорелевантните факти. Констатирал е противоречието между тях и по надлежния процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. Доказателствените материали, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на рапитаните свидетели Б. Б. , П. П. , С. М. , К. М. , Н. П. и Н. Т. , заключенията на изслушаните експертизи и останалите писмени доказателства, е оценил поотделно и в логическата им връзка, без да пренебрегне или изврати съдържащите се в тях фактически данни и без да ги възприеме превратно, в нарушение на правилата на формалната логика. Посочил е кои от тях кредитира и какви обстоятелства приема за установени от тях във връзка с авторството на подсъдимия. Правилата за формиране на волята му са спазени, поради което въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното му убеждение и да приеме тезата на подсъдимия, че не е участвал в изпълнителното деяние защото в момента на проверката цигарата с марихуана не е била в негова фактическа власт. Свидетелите С. М. , К. М. , Н. П. и Н. Т. са дали ясни, конкретни и последователни показания за фактите, които лично са възприели относно извършената проверка на седящите в автомобила лица и резултата от нея. За нито един от тях не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. До този момент не са познавали подсъдимия и не се навеждат доводи за наличие на основания умишлно да целят да му навредят, като му припишат престъпление, което не е извършил. При изпълннение на служебните си задъления възприели паркирания автомобил и когато отишли до него констатирали, че вътре има три лица, като това седящо на седалката до водача, в което разпознали подсъдимия, свива цигара от някаква тревиста маса, за която обяснили, че е марихуана, която са закупили общо за да пушат. След като самостоятелно е анализирала доказателствената съвкупност, въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че деянието му е несъставомерно, защото не е осъществявал фактическа власт върху наркотичното вещество в момента на проверката. Сам той не оспорва и в настоящата интанция, а в този смисъл са и показанията на св. Б, че тримата общо събрали парите и закупили марихуаната, която възнамерявали да пушат и в процеса на подготвянето на цигарата деянието било разкрито от полицаите. Така установените факти са достатъчни да се направи законосъобразен извод, че подсъдимият е придобил високорисковото наркотично вещество, независимо от евентуалното участие и на други лица, за които прокуратурата е преценила, че не следва да обвинява. При установената фактическа обстановка решаващите съдилища са допуснали друго нарушение на материалния закон, което е от категорията нарушения, които във всички случаи са съществени и за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. То се изразява в това, че не са преценили конкретната обществена опасност на деянието с оглед квалификацията му като престъпление. Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда общественоприемливо. Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено консумират наркотичните вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на придобиването на високорисковите наркотични вещества без надлежно рарешение, дори когато деянието представлява маловажен случаи. И маловажните случаи на престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления. При установената фактическа обстановка, че тримата подсъдими общо закупили 0.258 грама марихуана на стойност 1.54 лв с намерение да я пушат, конкретното засягане на защитените от престъплението обществени отношения е много ниска, както с оглед незначителните размер и стойност на наркотичното вещество, така и с оглед данните за личността на подсъдимия. Независимо от епизодичната употреба, рядко и в компания, на марихуана, за което е санкциониран с налагане на административно наказание, липсват други данни за пристрастяване към наркотичните нещества и асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотици. Не е осъждан, продължава обучението си във висше учебно заведение, има добро процесуално поведение. Тези данни дават основание да се направи извод, че деянието макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 354а ал.4 НПК поради своята малозначителност не съставлява престъпление. Като са приели противното, съдилищата неправилно са приложили материалния закон. На това основание производството следва да бъде възобновено и въззивното решение отменено. В рамките на приетите фактически положения по влязлата в сила присъда настоящата инстанция има правомощие да оправдае подсъдимия когато деянието не съставлява престъпление. Водим от гореизложеното и на основание чл. 254 ал.1 т.2 НПК във вр. с чл. 24 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение.     Р Е Ш И:   Отменява по реда на възобновяването на наказателното дело присъда № 506 от 27.07. 2009 год. постановена по НОХ дело № 533/2009 год. на Плевенския районен съд потвърдена с въззивно решение № 364 от 12.10.2009 год. по ВНОХ дело № 799/2009 год. по описа на Плевенския окръжен съд и вместо нея Признава подсъдимия Р. И. Й. от гр. П. за невинен в това на 27.10.2008 год. в гр. П., без надлежно разрешително да е придобил високорисково наркотично вещество 0.258 гр. м. на стойност 1.54лв, като деянието представлява маловажен случай, поради което на основание чл.9 ал.2 НК го оправдава по предявеното обвинение по чл. 354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 НК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: