5 Р Е Ш Е Н И Е № 447 София, 30 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело №370/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на частните тъжители и граждански ищци С. В. К.,А. В. К. и Х. В. К. чрез поверениците им адвокати Х. Б. и М. А. срещу решение на Софийски градски съд-нак.колегия,69ти състав по внчхд № 3276/2009г.,в частта,в която е прекратено производството по предявените от тях граждански искове. Поддържа се,че решението в тази част е незаконосъобразно,постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият М. К. Б. чрез защитника си адв .О. намира жалбата за недопустима. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение че жалбата е допустима,но неоснователна.Давността е изтекла при разглеждане на делото пред Софийски градски съд.Правилно е прекратено производството по гражданския иск.Пострадалите могат да търсят правата си по граждански ред. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 17.03.2009г. по нчхд № 7912/2006г Софийският районен съд,нак.отделение, 5-ти състав е признал подсъдимия М. К. Б./М. К.за ВИНОВЕН в това,че на 28.02.2006г. в гр.София е разпространил публично обидни за честта и достойнството изрази за В. Казасян,чрез публикуването им в статията „Да застреляш казасян” в бр.53 на вестник”Новинар”-престъпление по чл.148,ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.146,ал.1 НК,но на основание чл.305,ал.5 вр.с чл.289,ал.2 вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК и вр.с чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 НК е ПРЕКРАТИЛ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу подсъдимия . На основание чл.45 от ЗЗД съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия М. К. БОАГДАНОВ/М. КАРБОВСКИ/ да ЗАПЛАТИ на С. В. К.,Х. В. К. и А. В. К. солидарно сумата от 3000/ТРИ ХИЛЯДИ/лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди,ведно със законните последици. С решение № 10 от 07.01.2010г. по внчхд № 3276 /2009г.,Софийският градски съд,Наказателна колегия,6-ти въззивен състав е ОТМЕНИЛ ИЗЦЯЛО горната присъда,ПРЕКРАТИЛ е наказателното производство за извършено от М. К. Б. на 28.02.2006г. престъпление по чл.148,ал.1 т.1 и т.2 вр.с чл.146,ал.1 НК,ПРЕКРАТИЛ е и производството по предявения от С. В. К.,Х. В. К. и А. В. К. солидарно граждански иск за сумата от 3000 лева срещу подсъдимия М. К. Б. за претърпени неимуществени вреди. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Съдът е приел,че присъдата е постановена в нарушение на разпоредбите на чл.24,ал.2 вр.с ал.1 т.3 НПК и на чл.289,ал.2 вр.с ал.1 НПК,което предпоставя отменяване и прекратяване на наказателното производство не само в наказателната част,но и в нейната гражданска част.Приел е,че след като не е разяснил и не е поискал съгласието на подсъдимото лице да продължи съдебното производство,районният съд не е имал право да се произнася и по предявения граждански иск,каквато възможност съществува единствено при хипотезата на чл.307 НПК-в случаите,когато законът за давността се прилага със самата присъда. Решението в тази част е незаконосъобразно. Няма спор по делото,че давността за визираното по чл.148,ал.1 т.2 НК престъпление е настъпила на 28.02.2009г.Няма спор и за това,че подсъдимият посредством обясненията му и заявеното от неговия защитник е считал инкриминираното срещу него деяние за несъставомерно от обективна и от субективна страна.Като е взел предвид обстоятелствата по делото/включително заявеното искане за спогодба/,районният съд е приел,че желанието на подсъдимия е делото да продължи своя ход и приключи с присъда.Това обяснява и обстоятелството,че в следващите две поредни заседания-съответно на 10.03.2009г. и на 17.03.2009г. подсъдимият лично или чрез защитника си,не са поставяли въпроса за настъпилата вече давност,а са искали произнасяне на оправдателна присъда.В защитната реч на адв.О. пред районния съд,също не се съдържа възражение срещу продължаването на съдебното производство.Едва след постановяване на присъда с която подс.Богданов е признат за виновен по чл.148,ал.1 т.1 НК и е приложена разпоредбата на чл.305,ал.5 вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК, пред въззивния съд се повдига въпроса за настъпилата в хода на съдебното производство давност. При извършената проверка въззивният съд е констатирал допуснатото по чл.289,ал.2 НПК нарушение и е задължил подсъдимия да заяви изрично –устно или писмено дали желае да се ползва от правилата на давността.Въз основа на представеното в съдебно заседание на 07.12.2009г. искане от подсъдимия,съдът на основание чл.334,т.4 вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК е отменил присъдата,прекратил е наказателното производство,прекратил е и производството по предявения граждански иск. Неправилно е приел,че при тези обстоятелства,произнасянето по гражданския иск е недопустимо. Независимо от обстоятелствата,кога е настъпила давността за извършеното деяние,по делото има произнасяне на присъда,каквато във всички случаи /при липса на съгласие за спогодба/ би се произнесла в рамките на продължилия близо три години процес.С присъдата първоинстанционният съд е взел отношение и се е произнесъл по всички въпроси на чл.102 НПК свързани с предмета на доказване и тези по чл.301,ал.1 т.т.1,2,4 НПК.В мотивите на съда е прието,че деянието е виновно извършено,както от обективна така и от субективна страна.Обсъдени са доказателствата,направен е анализ на съвкупния доказателствен материал,взети са всички мерки за пълно,всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото.С присъдата,съдът се е произнесъл и по гражданския иск предявен от пострадалия,а след неговата смърт на встъпилите в правата му наследници. При тези обстоятелства,обосноваващи основанието на граждански иск с инкриминираното деяние и постановеният осъдителен диспозитив,закономерно възниква въпроса-следва ли и защо производството по делото в тази му част да бъде прекратено и пострадалите насочени към ново,гражданско производство за установяване на обстоятелства,за които са събрани доказателства и за които има произнасяне от наказателния съд.Законът не урежда изчерпателно възможните житейски хипотези,но следвайки принципа за равенството на гражданите в наказателното производство и за равни права на страните в съдебното производство/чл.11,чл.12 НПК/,респ.правото на справедлив процес в разумен срок за всяка от страните, залегнало и в нормата на чл.6,т.1 от ЕКПЧОС ,както и тълкуването в Пост.на Пл. №9/1961г. на ВС ,извода който се налага е,че при предявен и допуснат граждански иск в наказателното производство,съдът е задължен да се произнесе по въпроса дали е налице деликт от това деяние независимо,че наказателното производство е било прекратено. Изводът се налага и от разпоредбата на чл.307,предл.трето НПК,съгласно която съдът се произнася по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена. В случая основанието по чл.24,ал.1 т.3 НПК е настъпило в хода на съдебното заседание,но е установено от съда при решаване на въпросите по чл.301 НПК,поради което именно с присъдата той се е произнесъл по настъпилата давност.Независимо,че основанието за наказателна отговорност е отпаднало,деликтната отговорност на подсъдимия,за която са събрани доказателства по делото,не е отпаднала.В този смисъл с института за давността по чл.79 и сл. НК се погасява единствено и само наказателното преследване,който юридически факт обаче не води до погасяване и на гражданската отговорност/която е по правилата на ГПК/.Това е така,защото основанието на гражданския иск в наказателния процес съгласно тълкуването в ПП№9/1961г. на ВС е деянието,а не престъплението,от което следва,че съдът дори да не може повече да се произнася по въпроса дали деянието е престъпление,е длъжен да се произнесе дали деянието не е деликт,от който произтича гражданска отговорност за дееца. От изложеното следва,че след като има постановена присъда,независимо от погасената наказателна отговорност,във всички случаи на предявен граждански иск,съдът е задължен да се произнесе по него.В този смисъл въззивният съд неправилно е прекратил производството и в гражданско осъдителната част и производството по предявения граждански иск. Съдът е нарушил правата на гражданските ищци в рамките на наказателния процес да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди.От доказателствата по делото и протоколите от съдебните заседания е видно,че отлагането на делото,довело до настъпването на погасителната давност не се дължи не тяхно неправомерно поведение.В този смисъл отменяването на присъдата в гражданско осъдителната й част и прекратяването на производството в същата е довело до ограничаване на техните законни интереси, и ограничава възможността им да се ползват от избрания от техния наследодател процесуален ред за защита.Следва да се отбележи в тази връзка разпоредбата на чл.9 от Рамково решение на СЕО,съгласно която, всяка държава-членка на ЕС взема мерки жертвите на престъпления да имат право да се ползват от решение,постановено в разумен срок като част от наказателното производство,относно обезщетението,дължимо от извършителя,освен когато по някои дела националното право предвижда присъждането на обезщетение по друг начин. Налице е нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,което обуславя отменяването на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 10 от 07.01.2010г. по внохд № 3276/2009г. по описа на Софийски градски съд,Нак.колегия,шести въззивен състав ,с която е отменена присъдата на СРС,НО,5 състав постановена по нчхд № 7912/2006г. в гражданско осъдителната й част и е прекратено производството по предявения от С. В. Казасян,Х. В. К. и А. В. К. солидарно граждански иск за сумата 3 000 лева срещу подсъдимия М. К. Б. за претърпени неимуществени вреди. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда,от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: