Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 17.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов н.д. № 206 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. Д., чрез защитника му адвокат П. К., против решение № 541 от 06.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1039/2017 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав, с искане за изменение на съдебния акт и прилагане на чл. 66 от НК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е подкрепено с доводи за неправилна преценка на отказа да се постанови условно осъждане. В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Защитата подновява доводите за липса на необходимост подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, защото целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с отлагането му по реда на чл. 66 от НК. Акцентира се върху оказаното от подсъд. Д. съдействие още в хода на досъдебното производство, младата му възраст към момента на извършване на деянието и последващата му трудова и социална ангажираност, които защитата намира за смекчаващи вината обстоятелства, оценени в недостатъчен обем от въззивната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт и отхвърляне на постъпилата жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 541 от 06.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1039/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав потвърдил присъда № 127 от 15.05.2017 г. по н.о.х.д. № 1158/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІІ състав, с която подсъдимият А. А. Д. бил признат за виновен за това, че на 11.05.2016 г., в обитавано от него жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес] без надлежно разрешително държал с цел разпространение разнообразни високорискови наркотични вещества, на обща стойност 18 892,49 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му били наложени наказания от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лв. За изпълнение на наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд определил първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Наркотичните вещества като предмет на престъплението били отнети в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият А. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Не е допуснато посоченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимия А. Д. наказание е справедливо определено. То съответства на конкретната тежест на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца. Индивидуализирано е при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е наложило и ниският размер на санкцията от три години лишаване от свобода и на глобата. Размерът на наказанието лишаване от свобода е редуциран с една трета, съобразно изискването на чл. 58а от НК, чието приложение е задължително при проведената диференцирана процедура, на основание чл. 371, т. 2 от НПК. По този начин е постигната санкция равна на специалния минимум, предвиден за наказанието лишаване от свобода в престъпния състав на чл. 354а, ал. 1, изр. първо от НК. При извършената индивидуализация въззивният съд е преценил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обсъдени в пълнота от първата съдебна инстанция. Доводът за направено от подсъдимия признание още в досъдебната фаза на процеса освен, че е лишен от фактическо основание, е неотносим към преценката за постигане на целите на личната превенция с прилагането на института на условното осъждане. От протоколите за разпит на обвиняемия на досъдебното производство се установява, че касаторът е упражнил законното си право и е отказал да даде обяснения. Независимо от посоченото в касационната жалба по делото не са налице данни подсъдимият Д. да е оказал съдействие на разследващите органи, което да е спомогнало за по-бързото разкриване на обективната истина. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК при определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се приема като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Обстоятелството, че обвиняемият се е явявал пред разследващите органи не е достатъчно, за да се приеме, че е налице подпомагащо разследването поведение. Не са налице и основания за преуреждане на наказанието съобразно правилата по чл. 55 от НК. По делото не са разкрити нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да предопределят наложената на подсъд. Д. санкция от три години лишаване от свобода като несъразмерно тежка на личността на дееца и на извършеното от него престъпление. Посочените в касационната жалба съображения, макар и взети от съобразителната част на тълкувателното решение, са загубили своето значение с последващите законови промени на правните норми, които към постановяване на тълкувателния акт задължително предвиждаха определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Впоследствие част от тези правила бяха изменени (ДВ, бр. 27/ 2009 г. и ДВ, бр. 26/ 2010 г.) и задължителното приложение на чл. 55 от НК бе заменено с настоящата правна уредба на чл. 58а, ал. 1-3 от НК. Правилото по чл. 58а, ал. 4 от НК регламентира разрешението в случаите на конкуренция между чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 55 от НК, но в конкретното наказателно производство не се установява проява на института по чл. 55 от НК. Видът и размерът на наказанието на подсъд. А. Д. са определени правилно и не е допуснато посоченото в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 5, т.1 от НПК. Касаторът претендира още неправилен отказ на съдилищата да приложат разпоредбата на чл. 66 от НК. Възможността за условно осъждане е поставена в зависимост от преценката на съда дали личната и генералната превенции по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. В настоящия случай и в отговор на тези въпроси, градският и апелативният съд констатирали формалната възможност институтът по чл. 66 от НК да бъде приложен, поради липсата на законови пречки за това – подсъдимият е с чисто съдебно минало и наложеното му наказание е в размер под три години лишаване от свобода. Младата възраст на подсъд. Д., изразеното от него съжаление за извършеното и липсата на други углавни наказания са взети предвид от въззивната инстанция като смекчаващи отговорността на дееца предпоставки. Съвкупно с останалите обстоятелства те определят справедливия размер на санкцията, мотиви за което бяха изложени по-горе. Същите обстоятелства обаче са преповторени в касационната жалба и за обосноваване приложението на условното осъждане. Тези доводи не могат да бъдат приети. По отношение на подсъдимия Д. е налице предхождащо настоящия процес наказателно производство за извършено от него друго престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК за държане на наркотици (метилендиоксиметамфетамин), по което деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Макар и без значение за правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК, предишното престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК лишава разглежданата деятелност на подсъдимия като проява с инцидентен характер. Завишава и обществената опасност на подсъдимия Д., който не е взел поука за себе си за извършеното по-рано престъпно начинание, от проведеното срещу него наказателно производство, а наложеното му тогава административно наказание не е изиграло своята поправителна и възпитателна роля (предвидени в чл. 12 от ЗАНН), след като деецът е възобновил престъпната дейност за същия вид престъпления. Вместо да съобрази поведението си с утвърдените и приетите от обществото социални норми на поведение подсъдимият А. Д. явно е продължил да престъпва законовите и обществени забрани, подновявайки престъпния почин за държане на наркотични вещества, много по-разнообразни по вид и в много по-големи количества отпреди, както и насочени към публичното им разпространение. Очевидно е, че предишното наказателното преследване не е мотивирало подсъдимия да преустанови криминалните си прояви, да се интегрира в обществото чрез учение или работа, както и да се съобразява с установения в страната правов ред. За да бъде приложен институтът на условното осъждане, не е достатъчно само да са налице от формална страна материалните предпоставки по чл. 66 от НК – чисто съдебно минало на дееца и определен размер до три години лишаване от свобода. Необходимо е още от обстоятелствата по делото съдът да може да направи аргументиран и правилен извод, че целите на наказанието за конкретния подсъдим могат да бъдат постигнати и без принудителното му изолиране в затворническо учреждение. А този извод спрямо подсъдимия А. Д. не може да бъде обоснован. За касационния съд, както и за предишните съдебни инстанции, поправянето на подсъдимия А. Д. явно не е възможно посредством друга законова привилегия, включително и претендираната с касационната жалба, поради което определеното му наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно изтърпяно в затвор. Поради тези съображения, за постигане целите на личната превенция е наложително подсъдимият А. Д. да изтърпи наложеното му наказание от две години лишаване от свобода. Отказът на въззивния съд да приложи чл. 66 от НК и да отложи изпълнението на по-тежкото по вид наказание е правилен. Удовлетворяването на искането на касатора би било проява на неоправдано снизхождение и може да демонстрира впечатление за безнаказаност. Не е допуснато посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивното решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 541 от 06.12.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1039/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.