1
РЕШЕНИЕ
№ 50170
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участие на секретаря Лилия Златкова
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1690 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
„Фламинго шипинг“ ЕООД, чрез адвокат Л. А. Г. обжалва решение № 14 от 09.03.2021 г. по в.т.д. 2/21 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 290 от 29.09.2020 г. по т.д. 498/19 г., по описа на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне предявените от „Фламинго шипинг“ ЕООД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 51 447,74 лв, (26 035 евро), представляваща недължимо платена сума по посочени пера във фактури № 21 6532/15.09.2014 г.,[ЕИК].10.2014 г., 216675/24.10.2014 г., № 216760/14.11.2014 г., 216795/25.11.2014 г., 125448/0509.2014 г. и 125551/26.09.2014 г., която сума е била събрана вследствие на неправилно (незаконосъобразно) начислени пристанищни такси в периода 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В касационната жалба се излагат основания за отмяна на въззивното съдебно решение съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ГПК – нарушение на материално правни норми и съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага съображения за това, че въззивният съд не бил приложил императивната правна норма, съгласно чл. 6 от Тарифата за пристанищните такси, според която е определена фиксирана такса в размер на 750 евро за всяко посещение, когато се касае за ро-ро кораб, т.е. спорният въпрос между страните бил относно тарифирането, дали при този тип обработка на товари се дължи таксата по чл. 6 от Тарифата за пристанищни такси, за ро-ро кораб или се дължат поотделно всички такси на общо основание.
Такси се заплащали само въз основа на предоставени услуги. Услугите, които били предоставени в случая, били свързани с посещението на корабите, а не с обработката на товара. Тарифирането на таксите следвало да е с оглед вида на кораба, а не вида на товара. Този извод следвал от естеството на таксата като вид задължение и при тълкуването следвало да се съобрази решение № 4 от 04.07.2013 г. по конст. д.11/2013 г. на КС. Също така и решение № 11 от 01.07.2003 г. по конст.д. 9/2003 г. на КС.
Нарушено било изискването на § 1 от ДР на Тарифата, а именно, че „за целите на тази тарифа корабите се делели на следните типове, в зависимост от технологията на превози и обработка на товара: кораби за генерални, насипни, контейнери, ро-ро наливни товари. Корабите за превоз на живи животни, корабите за комбинирани товари и др., както и тези, превозващи повече от един тип товари, се считали като кораби за генерални товари“. В случая бил превозван само един товар – слама на бали. Спорно в процеса било как следвало да се квалифицира технологията за превоз и обработка, при положение, че товарът е постъпил на кораба на собствен ход, т.е. по технологията „ро-ро“, обаче вътре в кораба камионите били разтоварени с мотокари и камионите са се върнали обратно на пристанището. Ако корабът бил превозвал сламата заедно с камионите, това безспорно би било „ро-ро“ товар. Въпросът бил дали връщането на тези разтоварени камиони променяла тази технология. Пристанищната инфраструктура не била се ангажирала с никакво участие.
Излага подробни съображения за дължима такса от 750 евро за всяко посещение. В този размер не била включена стойността на пристанищната такса за приемане и обработване на отпадъци – резултат на корабоплавателна дейност, която се заплащала отделно, съгласно чл. 8. Държавното предприятие не разполагало с право да начислява други такси, ако в паспорта на съответното плавателно средство, било записано, че той е ро-ро. Разграничителният критерий за калкулация на такси бил видът на кораба, а не видът на натоварване. Касаторът обобщава, че определените такси са неправилно определени и начислени.
Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което държавното предприятие да бъде осъдено да заплати исковата сума, както и направените по делото разноски.
Ответникът Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ оспорва касационната жалба. Счита, че било установено, че в исковия период корабите, с генерален корабен агент касаторът „Фламинго шипинг“ ЕООД, безпрепятствено били влизали и акостирали в пристанището през релевантния период. Срещу така осигурения достъп по смисъла на чл. 103 в, ал. 5 (в редакция до 08.12.2020 г.) от ЗМПВВППРБ, се дължала пристанищна такса. Нямало отговорност на ДП „Пристанищна инфраструктура“ , тъй като липсвало противоправно поведение. Правилен бил изводът, че корабът макар и да бил от типа „ро-ро“, при посещенията си в пристанищата, натоварването било извършено по технология, която се използвала за общи (генерални ) товари. Съгласно § 1 от ДР на Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДП „Пристанищна инфраструктура“, за целите на същата тази тарифа, корабите се делели на типове в зависимост от технологията на превози и обработка на товара: кораби за генерални, насипни, контейнерни, ро-ро и наливни товари, като корабите за превоз на живи животни, корабите за комбинирани товари и др., както и тези превозващи повече от един тип товар, се считат като кораби за генерални товари. Ето защо било допустимо един ро-ро кораб, който бил натоварен за генерални товари, да се таксува като кораб за генерални товари. Пристанищните такси били начислени на валидно правно основание чл. 103 в, ал. 5, в редакцията до 08.12.2020 г. от ЗМПВВППРБ. Счита, че има основание за получаване на сумите, съответно да ги задържи.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 338 от 30.05.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, поради евентуална недопустимост на обжалваното съдебно решение.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстаницонния съд, въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искове на „Фламинго шипинг“ ЕООД за заплащане на сумата от 26 035 евро, с равностойност 51 447,74 лв, по начислени пристанищни такси по фактури, ведно със законната лихва. Ищецът бил посочил качеството си на генерален агент на собствениците на м/к „А.“ и м/к “А.“ и претендирал, че е платил по посочените фактури недължими, неправилно определени пристанищни такси. Прието е, че плащането е извършено. Прието е, че е извършено товарене на корабите , които били двупалубни и товареното било на товар - бали със слама.
С оглед изразеното становище на вещото лице, въззивният съд е приел, че в случая натоварването и разтоварването не било по ро-ро технология, а с мотокари, поради опасността на товара.
Двата кораба били от типа ро-ро и съгласно чл. 6 от Тарифата за пристанищните такси се събирали такси от по 750 евро. Въззивният съд е приел, че макар и корабите да са от типа ро-ро, при посещенията си в пристанищата, за които били издадени спорните фактури, били натоварени с бали слама от мотокари, след което товарът бил укрепван. Не била използвана ро-ро технология за превозване на колесни товари, които влизали на собствен ход. Натоварването било извършвано от технология, която се използва от общи, генерални товари. В случая натоварването не било от типа ро-ро и поради това били неоснователни исковете за връщане на таксите.
Производството пред съда било започнало по иск на „Фламинго шипинг“ ЕООД срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“. В исковата молба били изложени съображения, че ищецът бил действал като генерален агент на моторен кораб „А.“, като корабът бил посетил пристанище „Бургас – Изток 1“, общо четири пъти в периода от 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г. , при което му издали 4 броя фактури, чиято стойност бил посочил. В тези фактури били посочени извършени услуги от пристанището – канална цена, светлинна цена, корабна (тонажна цена), кейова (линейна) цена, екотакса и свидетелство за отплаване.
Установено е от въззивния съд, че пристанище „Бургас – Изток 1“ е за обществен превоз, съгласно Регистъра на пристанищата, воден от ИА „Морска администрация“ . Ответникът – ДП „Пристанищна инфраструктура“ бил оправомощено лице по чл. 1 от Тарифа за пристанищните такси. Корабът „А.“ бил за ро-ро превози. В чл. 6 от посочената Тарифа на ответника, за този вид кораби се заплащали фиксирани такси, 750 евро за всяко посещение, без значение вида и теглото на товара. Таксите , дължими от ищеца били на стойност 3 000 лв, а не така както са начислени. Неправомерно били събрани посочените суми по фактури като счита, че размерът е завишен, сочи разликите по всяка фактура и обобщава, че общата сума, която подлежи на връщане, като неоснователно получена е 51 447,74 лв.
С определение от 21.07.2016 г. по т.д. 4560/15 г. по описа на СГС, (първоначално образувано по подадена от „Фламинго шипинг“ ЕООД искова молба) е прието, че събирането на пристанищни такси, по естеството си представлява събиране на публични държавни вземания, извън режима на ЗДТ и се характеризира като административна дейност. Таксите като неданъчен бюджетен приход, представляват финансово плащане, установено от държавата и събирано от нарочно създадени със закон държавни учреждения (предприятия, които не са търговски дружества ) във връзка с предоставена услуга. Направен е извод, че след като вземането на едната страна по правоотношението е публично-правно, то вземането на другата страна, няма как да е частно-правно. Производството пред гражданския съд е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Административния съд - Бургас. Определението на Софийски градски съд е потвърдено от определение № 3903 от 23.11.2016 г. по ч.гр.д. 4739/16 г., САС, ГК. С определение № 383 от 24.07.2017 г. по ч.т.д. 833/17 г. ВКС, I ТО не е допуснато касационно обжалване, като е прието, че разрешението, че спорът подлежи на разглеждане по реда на административно производство, а не е от компетентност на гражданския съд, като е прието, че случаят не попада в приложното поле на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.д. 2/2014 г.а на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, с оглед предметния обхват, тъй като спорът не засягал поддържане на пътища и вреди от тях, а засягал събиране на такси. Прието е, че при постановяване на определението за потвърждаване извода за недопустимост на исковото производство, въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС.
Административният съд – [населено място] е постановил решение 1830 от 23.10.2018 г. по т.д. 2220/17 г. по адм. д. № 2220/17 г., с което е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 51 447,74 лв. Следвайки указанията на Върховен административен съд, дадени с определение № 8956/02.07.2018 г. по адм.д. 8071/18 г., Административният съд – Бургас е приел, че производството е по чл. 203 вр. чл.1, ла. 1 от ЗОДОВ. С това решение е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно начисляване и събиране на пристанищни такси в размер на 51 447,74 лв с равностойност 26 035 евро, съгласно посочени суми по подробно описани фактури, за осъществени посочения в пристанище „Бургас Изток 1“ през периода от 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г. на моторен кораб „А.“ и в периода от 05.09.2014 г. до 30.09.2014 г. на моторен кораб „А.“.
С решение № 11 808 от 09.08.2019 г. Върховният административен съд на Р България по адм.д. 2163/19 г. е обезсилил така посоченото решение № 1830 от 23.10.2018 г. по адм.д. 2220/17 г. на АССГ и е върнал делото на Административен съд – Бургас за изпращането му по подсъдност на компетентния съд или да повдигне спор за подсъдност.
Спор за подсъдност, относно компетентността на разглеждане на спора пред административния съд, респ. общите съдилища, не е повдигнат. Административният съд – [населено място] с акт по адм.д. 2220/2017 г. е изпратил по подсъдност делото на Бургаски окръжен съд. Последният с определение № 1155 от 27.09.2019 г. е изпратил на основание чл. 105 от ГПК делото по компетентност на местнокомпетентния Софийски градски съд, съгласно седалището на ответника към завеждане на иска. С определение от 02.12.2019 г. по т.д. 2546/19 г. по описа на Софийски градски съд, ТК, VI-22 състав производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 от ГПК. С определение № 4171 от 17.12.2019 г. по ч.гр.д. 5961/19 г., Софийски апелативен съд е приел, че компетентен да разгледа иска на „Фламинго шипинг“ ЕООД срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“ е Бургаски окръжен съд. Апелативният съд е приел, че не може да разгледа правния спор относно това дали административните съдилища или общите съдилища са компетентни да разгледат правния спор, образуван по делото. Бургаски окръжен съд е постановил съдебно решение, което е обжалвано пред Апелативен съд – [населено място]. Последното е предмет на касационната жалба на „Фламинго шипинг“ ЕООД, разглеждана в настоящето производство.
Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че по делото е налице спор относно родово компетентния съд, овластен по силата на закона, да разгледа въведеното с исковата молба спорно правоотношение.
В настоящия случай, Върховният административен съд, по посоченото по-горе дело, е дал задължителни указания на местнокомпетентния административен съд, изразен в мотивите на постановеното от него решение, че алтернативно следва да се изпрати делото на компетентния съд за разглеждане по реда на ГПК или да се повдигне спор за определяне на компетентния съд, съобразно вида на спора – административен или гражданско-правен. Тези указания не са изпълнени.
Както бе посочено по-горе, ищецът е поискал връщане на недължимо платени според него суми, при неправилно определяне на основанието за събиране съгласно Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДП „Пристанищна инфраструктура“ в редакцията ДВ бр. 72 от 29.08.2014 г. Твърдяното неправилно определяне на основанието за събиране на държавна такса било с оглед вида на корабите, които ищецът агентирал. Твърди се, че за този тип кораби се дължи само канална цена, светлинна цена и корабна (тонажна) цена като пристанищните такси следвало да бъдат в общ размер 3000 евро за четири рейса, а не събраните съгласно издадени фактури.
Ответникът съгласно чл. 2 от Устройствения правилник, действащ към момента на предявяване на иска и понастоящем е юридическо лице, като е създаден на основание чл. 62, ал. 3 от ТЗ, като държавно предприятие, образувано съгласно ЗМПВВППРБ.
Съгласно чл. 115 м, ал.1, т. 6 от ЗМПВВППРБ (в редакцията до изменението през 2018 г.), в предмета на дейност на предприятието се включва събиране и разходване на пристанищните такси по чл. 103 в, ал. 1 от същия закон.
Съгласно чл. 103 в ЗМПВВППРБ (редакция ДВ бр. 28 от 19.03.2013 г.), корабите, които посещават пристанища с национално значение заплащат пристанищни такси. Те се заплащат преди отплаване на кораба и включват канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси, светлинни такси. Таксите се събират от ДП „Пристанищна инфраструктура“ за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване разходите за изграждане на морски канали, морски защитни диги, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура Съгласно чл. 103 в, т. 5 от закона, се събират и такси за приемане и обработване на отпадъци, резултат на корабоплавателна дейност.
Спорът, който е възникнал, съгласно мотивите от решение № 11808 от 09.08.2019 г. по адм.д. 2163/19 г., ВАС, III отделение, е дали пристанищните такси, събирани от държавното предприятие представляват държавни вземания, какъв е видът на тези вземания, частни или публични. Върховният административен съд е приел, че не представляват публични държавни вземания, тъй като ЗДТ не се прилага за тях, съгласно § 2 от ПЗР на ЗДТ, който предвижда, че ЗДТ изключва от приложното си поле таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по ЗООС, ЗЖТ, ЗП, ЗБИЯЕ, ЗУО, ЗМПВВППРБ. Мотивирано е това заключение с още един извод, че основание за събиране на таксите, в полза на държавното предприятие, в случаите на чл. 103 в, ал. 5 , пр. 1 ЗМПВМППРБ (в посочената редакция), са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищната по чл. 107 -109 от същия закон чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях.
Едновременно с това, както бе посочено, ВКС е възприел съществуващата си практика относно пристанищните такси (решение № 230 от 15.12.2014 г. по т.д. 3641/13 г., ВКС, I ТО). Следва да се добави, че тълкуването на ВКС е основано на специалния статут на ЗМПВВПРБ, изпълняваните публични функции от държавното предприятие. Освен това е взето предвид, че съгласно чл. 364 от К., е създадена обезпечителна функция за задържане на кораб до събиране на всички дължими данъци, такси и други изброени публични вземания. Прието е, че на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публичните вземания са и „държавните и общински такси, установени по основание със закон.“
Следва към така изложените мотиви в практиката на ВКС да се изложи, че съгласно определението на чл. 75 от АПК Тарифата е нормативен административен акт, съдържащ административноправни норми и отнасящ се до неопределен кръг административни субекти. Следователно определените с нея такси са определени за осъществяване на публични функции.
Съгласно решение на Конституционния съд по конст.д. 11/2013 г. таксите са финансови плащания, дължими от физическите и юридическите лица на основание предоставени услуги. Таксата не се дължи поради предоставяне на услуга, а е елемент от фактическия състав за възникване и определянето й.
Обстоятелството, че съгласно § 2 от ДР на ЗДТ, събираните от държавните предприятия такси са изключени от обхвата на закона, не променя характера на това финансово задължение, като публично задължение за заплащане на такса, на основание, предвидено в закона и към субект, който е създаден с цел прехвърляне на държавни функции за упражняване на друг субект. На ДП „Пристанищна инфраструктура“ са възложени функции по управление на собствеността, публична и частна държавна, върху пристанищната инфраструктура. Посредством създаденото предприятие са прехвърлени функции на стопанисване. Но упражняването на тези функции от държавно предприятие, не представлява предоставяне на услуга от равнопоставен правен субект, на друг равнопоставен правен субект, тъй като именно липсва елемента на свободно изразяване на воля. С оглед спецификата на упражняване на държавната собственост, държавното предприятия, като функциониращо и определено от закона, цели да осъществи управлението на собствеността по стопански начин. Прехвърлянето на тази дейност от държавата на държавно предприятие, не променя вида на вземането, което е определено със закон и Тарифа. Таксата се определя с оглед стойността на услугата, предоставена от държавен субект.
Тази дефиниция, съгласно анализа на посочената нормативна уредба, изключва определянето на таксата като вземане на частноправен субект.
Предвид посочената правна уредба, в настоящия случай е налице спор дали така определените такси са дължими и внесени от ищеца към ответника в качеството им на равнопоставени правни субекти или въпреки специалния нормативен характер относно пристанищните такси, то те са административно определени, дължат се на основание нормативен акт. От значение е, че тези такси са финансово плащане, установено от държавата, определено по предвидения в закона ред и дължими към нарочно създаден субект, който предоставя специфична услуга относно дейност, която е изключително държавна. Независимо, че е такса за услуга, а не данък, разграничението е във вида на услугата – извършвана административна, държавна дейност от един субект.
Налице е десезиране със спора на общите съдилища чрез прекратяване на исковото производство пред Софийски градски съд, приключило с окончателен съдебен акт, както и постановяване на решение на Върховния административен съд, с което е обезсилено решението на административния съд – [населено място] с две алтернативни указания –да изпрати делото на компетентния съд или да повдигне спор за подсъдност. Съдът, на когото делото е препратено, Окръжен съд – [населено място], не е взел предвид вече десезирането на общите съдилища със спора между страните. Апелативен съд Бургас в процесното решение също е пристъпил към разрешаване спора по същество, като не е извършил преценка относно допустимостта на акта на Окръжен съд – Бургас, като е следвало да се извърши преценка на възникналия спор за подсъдност на делото, с оглед определяне характера на предмета на делото, като административен или гражданско-правен. Така образуваният спор относно компетентността на съдилищата, общи и административни, относно вземането, предмет на иска, не е разрешен в процеса. Следвало е Апелативен съд – Бургас да прецени, че общите съдилища са се десезирали със спора и преди постановяване на определение по реда на чл.135, ал. 5 от АПК от компетентния съдебен орган, не е допустимо произнасянето по спора, с който са сезирани съдилищата. Единствено компетентен да се произнесе по този спор относно родовата подсъдност на делата между административните и общите съдилища, е петчленен състав, образуван на основание чл. 63, ал. 9 от ЗСВ, във връзка с чл. 135, ал. 5 от АПК.
Подсъдността на спора, дали принадлежността е на общите съдилища или на административните съдилища е от съществено значение. Без разрешаването на спора за подсъдност, не са налице процесуални условия за произнасяне на спора по същество. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно разясненията в Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. по тълк.д. 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС при спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд ( и обратно) постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния съд по правилата на родовата и местна подсъдност.
В случая е следвало да се повдигне спор за подсъдност от Окръжен съд – Бургас, респ. Апелативен съд - Бургас, който като въззивен съд е длъжен да следи за допустимостта на обжалвания акт, на основание чл. 269, ал.1, изр. 1 от ГПК. При липса на разрешаване на спора за подсъдност е недопустимо произнасянето по спора, след като вече е било налице прекратяване на производството по исковете от гражданските съдилища. Преди разрешаване на спора за подсъдност от компетентния съдебен орган, образуван по правилото на чл. 63, ал. 9 от ЗСВ, не е налице процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Поради това, че не е определен компетентният съд по правилата на родовата подсъдност с акт на компетентния съдебен орган, петчленен състав от представители на ВКС и ВАС, произнасянето на окръжния съд е недопустимо. Апелативният съд, при обжалване на решението на първоинстанционния съд в неговата цялост, като не е упражнил служебно контрол върху компетентността на съда по правилата на родовата подсъдност, съобразно правилото на чл. 269, ал.1, изр. 1 от ГПК, не е осигурил надлежното упражняване на правото на иск. Това обуславя извод, че съдилищата са постановили недопустими съдебни решения, които подлежат на обезсилване, на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270 от ГПК. Разрешаването на спора се извършва от компетентния съдебен орган, съгласно определението на чл. 63, ал. 9 от ЗСВ и по правилата на чл. 135, ал. 5 от АПК.
Доколкото следва да се определи компетентния съд, в настоящето производство следва да бъде повдигнат спор за подсъдност и делото да бъде изпратено по компетентност на петчленен състав, на основание чл. 135, ал. 5 от АПК вр. чл. 63, ал. 9 от ЗСВ.
На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе по разноските, направени в настоящето производство.
Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270 от ГПК, решение № 14 от 09.03.2021 г. по в.т.д. 2/21 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 290 от 29.09.2020 г., по т.д. № 498/19 г. по описа на ОС – Бургас.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между общите съдилища и административните съдилища, на основание 135, ал. 5 от АПК, вр. чл. 63, ал.9 ЗСВ по образуваното пред Софийски градски съд производство по искова молба вх. № 84175 от 29.06.2015 г.
ИЗПРАЩА, делото по компетентност на състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС, на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, вр. чл. 63, ал. 9 от ЗСВ.
Делото да се докладва на председателя на Гражданска колегия за образуване на дело на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, вр. чл. 63, ал. 9 от ЗСВ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: