О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 54

гр.София,

03.02.2022 г.

Върховният касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3111 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение от 28.04.2021 г. по в.гр.д. 209/2021 г. на ОС - Хасково, с коeто са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят - ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], общ. Димитровград, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване и дабъде отменено постановеното въззивно решение и да се отхвърлят исковете по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Ответникът – М. С. П. , чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения занедопустимост на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на М. С. П. извършено със Заповед № 46 от 23.10.2020 г. на Директора на Основно училище „Христо Смирненски“, [населено място], възстановил го е на длъжността, заемана от него преди уволнението – „старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“ и му е присъдил обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа поради това уволнение от 23.10.2010 год. до 10.11.2010 год., за оставане без работа в продължение на 13 дни в размер на 681,85 и за времето от 11.11.2020 год. до крайния законов срок от 6 месеца в размер на 2047,15 лева, която сума представлява разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното такова на новата му работа, по смисъла на чл. 225 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 3.11.2020г., до окончателното изплащане и иска е отхвърлен над този размер до пълния предявен такъв от 2207.88 лева за този период.
Установено е, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е посочен чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Съдът е приел, че в случая не се установява, какви професионални знания, умения и навици липсват на ищеца за ефективното изпълнение на възложената му трудова функция. Изложени са съображения за това, че твърденията на работодателя за липса на професионални качества се свързват с негово поведение на 24.07.2020 г. по време на проведено онлайн обучение, но според въззивният съд тази проява би могла да бъде морално укорима и да сочи за нарушение на трудовата дисциплина, но не може да обоснове извод за липса на професионални качества и умения на ищеца да изпълнява възложената му работа. Взет е предвид факта, че ищецът е назначен да изпълнява посочената длъжност през 2017 г. и от този момент до 24.07.2020 г. няма представени доказателства от работодателя за това , че той не е могъл да изпълнява възложената му работа поради липса на качества за това.
Въззивният съд е приел, че липсата на професионални качества и умения не могат да бъдат изведени от представените констативни протоколи № 68/30.04.2020 г. и № 73/29.05.2020 г. за извършен текущ контрол, доколкото отправените забележки и препоръки към ищеца касаят не провеждането на учебните занятия, а непредставянето на отчетни форми. Въззивният съд посочва, че неизготвянето и представянето на коректни отчетни форми е част от задължението на служителя, но това от една страна не е трайно състояние и от друга – не сочи на невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Ето защо следва да се приеме, че по делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за липса на професионални качества и умения ищеца да изпълнява възложената му работа, поради което извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът е приел , че процесната заповед е немотивирана, което е основание за нейната отмяна, като се е позовална ТР № 4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК - т.3 ,в което е застъпено разбирането, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на работата чрез изброяването им или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата / начинът, по който работникът се справя с възложената му работа/. Прието е, че макар и доста пространна заповедтта не отговаря на посоченото изискване работодателят да посочи конкретните липсващи качества или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, а по-скоро сочи на нарушения на трудовата дисциплина, но не и на липса на качества да изпълнява възложената му работа.
По посочените съображения въззивният съд е уважил главният иск, което от своя страна е довело до уважаването на обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.2 КТ.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд е разрешил правни въпроси от значение за спора: предвиден ли е специален ред, по който следва да бъде установена липсата на необходимите качества, знания и умения у служителя, пропуските в работата на служителя/работника могат ли да обосноват липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и тези липсващи качества следва ли да бъдат съобразени с изискванията на длъжностната характеристика, достатъчно мотивирана ли е заповедта за уволнение ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителят за ефективно изпълнение на възложената му работа и/или е посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата, допустимо ли е в заповедта за уволнение да са посочени факти и обстоятелства, които сочат от една страна извършените дисциплинарни нарушения, а от друга ма липса на качества на работника/служителя и трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ и възможно ли е работник и служител да бъде уволнен на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ поради факта, че не притежава съответните морални и волеви качества за изпълнение на възложената трудова функция. Поддържа, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК.Представя решения на състави на ВКС по въпросите за задълженията на въззивния съд и за точното приложение на чл. 328, ал.1, т.5 КТ и чл. 189, ал.1 КТ.
Настоящиат състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: пропуските в работата на служителя/работника могат ли да обосноват липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и тези липсващи качества следва ли да бъдат съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и достатъчно мотивирана ли е заповедта за уволнение, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителят за ефективно изпълнение на възложената му работа и/или е посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата, на които съдат е далотговор в противоречие с даденото разрешение тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се посочва, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по останалите поставени от жалбоподателя въпроси които не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за основателност на предявените искове.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК –очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2021 г. по в.гр.д. 209/2021 г. на ОС - Хасково.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 80 лева от ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], обл. Хасково в седмичен срок от съобщаването за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: