3 Р Е Ш Е Н И Е № 237 [населено място], 05.11. 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Албена Рибарска разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №3630 по описа за 2014 год. Производството е по реда на чл.7, ал.7 ЗА, вр. чл.22, ал.3 ЗА. Образувано е по жалба на И. К. П. от [населено място], срещу решение от заседание на 21.03.2014г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на И. К. П. срещу решение на Софийски адвокатски съвет, взето с протокол №2/14.01.2014г., с което същият е отписан от регистъра на адвокатите. Искането на жалбоподателя е да се отмени решението като незаконосъобразно и се уважи заявената молба по чл.23, ал.1 ЗА. Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за неправилност на решението, приема следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. И. К. П. е подал молба до Софийски адвокатски съвет за временно преустановяване на адвокатската професия поради обстоятелството, че е назначен на основание чл.10, ал.1 З. със заповед №1555/16.12.2013г. на длъжност „главен експерт” в Дирекция „Правно-информационно обслужване и обществени поръчки” в Министерство на околната среда и водите, която длъжност е започнал да изпълнява от същата дата. С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставена без уважение жалбата на И. К. П. срещу решение на Софийски адвокатски съвет, взето с протокол №2/14.01.2014г., с което същият е отписан от регистъра на адвокатите поради наличие на пречка по чл.5, ал.2 ЗА – не може да бъде адвокат лице, което е държавен служител. Решението е правилно. В съответствие с изискванията на закона адвокатският съвет е приел, че заемането длъжност на държавен служител, е пречка за придобиване на адвокатското качество и съответно основание за отписване от регистъра на адвокатите. Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Закона за адвокатурата установява несъвместимост при упражняване на адвокатска професия. Неоснователни са доводите в жалбата, че забраната се отнася само до вписване като адвокат, а заемането на държавна служба след вписване като адвокат е основание за временно преустановяване на адвокатската професия по чл.22, ал.1 ЗА. Доводите не намират опора в закона – чл.22, ал.1, т.2 ЗА - адвокатът се отписва от адвокатската колегия при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл.5 ЗА. Заемането на държавна служба е включено в обхвата на забранителната норма за придобиване на адвокатско качество и съответно за заличаване от адвокатския регистър. Заемането на държавна служба не съставлява обстоятелство на несъвместимост по смисъла на чл.23, ал.1 ЗА – основание за временно преустановяване упражняването на адвокатската професия, именно защото наличието или настъпването му е предвидено като основание за описване от адвокатската колегия. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА е императивна, тъй като задължава съответната АК при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5 ЗА да отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това обстоятелство. Преценката за наличието на обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА се извършва към момента на приемане на решението на АС за отписване на адвокат от АК, тъй като това е релевантния момент към който е реализиран фактическия състав по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА, подлежащ на контрол за законосъобразност от ВАС, а по реда на чл. 7 ЗА и от ВКС – в този смисъл решение по гр.д.№3156/2014г. на ВКС, ІІІг.о., която съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав, и в съответствие с която е постановено обжалваното решение. И. за спора обстоятелството, че впоследствие на 14.08.2014г. служебното правоотношение на И. П. е прекратено, тъй като преценката за наличието на обстоятелствата по чл.5 ЗА се извършва съобразно установената пред АК и ВАС фактическа обстановка. С оглед изложеното относно относно момента на приемане на решението на АС за отписване на адвокат от АК като релевантния момент, към който е реализиран фактическия състав по чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗА, правилно е решението на ВАС и относно посочването на датата на решението на АС като момент, от който да се счита отписан И. П. от регистъра на адвокатите. Фактическият състав по чл. 22, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗА е самостоятелно основание за отписване от АК, поради което установяването му по делото обуславя законосъобразност на изводите на ВАС и правилност на неговото решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от заседание на 21.03.2014г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на И. К. П. срещу решение на Софийски адвокатски съвет, взето с протокол №2/14.01.2014г., с което същият е отписан от регистъра на адвокатите. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: