Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 266


гр. София, 17.06.2022 год.



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3587 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
„БАЗА - СС“ ЕООД /н/, чрез адв. М. П., обжалва в срок въззивното решение № 260080 от 11.06.2021 год. по гр. д. № 652/2020 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 9.10.2020 год. по гр. д. № 63/2018 год. на Смолянския окръжен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поставени са въпроси относно правната квалификация на иска за присъждане на извършени от добросъвестния владелец подобрения в чужд имот, виновното неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора, респ. развалянето на същия поради това променя ли статута му на добросъвестен владелец, подобрител, съответно осуетява ли осъществяване на правата му на такъв добросъвестен владелец в отношенията му със собственика на имота, съгласно чл. 72 ЗС, или същите следва да се уреждат на основание по чл. 74, ал. 1 ЗС, с позоваване на необходимост от касационен контрол с оглед точното приложение на закона.
Касаторът се позовава и на очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение, както и на противоречието му с установената задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните решения. Поддържа доводи за липса на достатъчно мотивиране на съдебния акт с излагане на ясни, относими и убедителни мотиви и аргументи при спазване на основните принципи в гражданския процес относно гарантиране правото на страните да участват в процеса, равенството им, осигуряване достъп до справедлив и безпристрастен съд, имащ задължението да изложи ясни, точни и обосновани мотиви към решението. Касаторът се позовава на разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. д. № 4744/2008 год. на І г. о. на ВКС, обосновавайки произнасянето на въззивния съд по горните въпроси в противоречие с тази практика, а оттук извежда и неговата очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба – Сдружение Туристическо дружество „Карлък“ гр. Смолян, к. к. Пампорово, хижа „Студенец“, представлявано от председателя на УС Д. К. и секретаря на УС Т. Р., чрез пълномощника адв. Д. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 72 ЗС, а не по предявения такъв за присъждане на стойността на подобренията към момента на извършването им от ищеца през 2008 год., както са претендирани, поради което и обезсилил решението като недопустимо и върнал делото за произнасянето по предявения иск по чл. 74 ЗС. Изложил е съображения относно фактическите твърдения на ищеца за наличието на договор между страните, по силата на който ответникът му учредил право на строеж върху имота срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване, като договорът бил развален поради неизпълнение от негова страна с влязло в сила решение. Предявената претенция е за стойността на извършените от него в имота при действието на този договор редица подобрения, като макар и да не сочи в какво качество ги е извършил, въззивният съд приел въз основа на изложеното в исковата молба, че предмет е стойността на подобренията към момента на извършването им през 2008 год., т. е. претендират се направените разходи за тях, а не увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения. В противоречие с твърденията на ищеца първоинстанционният съд приел, че ищецът е добросъвестен подобрител, с оглед на което има право на увеличената стойност на имота вследствие подобренията, и присъдил същата, изчислена към момента на постановяване на решението, каквато претенция не била заявена.
При тези съображения релевантен е въпросът относно правното основание на предявения иск, което е обусловило и направеният от въззивният съд извод за произнасяне по непредявен иск, вместо по предявеният такъв. Доколкото този извод е обоснован с изложените от ищеца фактически твърдения и петитума на предявения иск, и изхождайки от които въззивният съд е приел друга правна квалификация на спорното право, поради което и счел, че е налице произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, то процесуалните въпроси относно правната квалификация на иска, както и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд, са релевантни за изхода на делото, тъй като предпоставят отговор на въпроса кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилността на обжалваното решение. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед произнасянето по тези въпроси в противоречие с разясненията в задължителната съдебна практика - ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 2, както и с практиката на ВКС, в която се приема, че определянето на правната квалификация е задължение на съда, като при непроменени фактически твърдения и петитум въззивният съд възприеме различна правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд, той следва да разреши спора по същество, а не да обезсилва решението и да връща делото за ново разглеждане. В този смисъл е налице съдебна практика - напр. решение № 359/21.07.2010 год. по гр. д. № 1205/2009 год. на ІІ г. о., № 73 от 23.05.2014 год. по гр. д. № 173/2014 год. ІІ г. о., № 131 от 1.07.2013 год. по гр. д. № 913/2012 год. І г. о., № 381 от 3.11.2014 год. по гр. д. № 5189/2014 год. в която е прието, че ако по делото не е установено качеството на добросъвестен владелец, респ. подобрител, съдът дължи произнасяне по иска за подобренията като на обикновен подобрител на чужд имот, при непроменени фактически твърдения и петитум. Въззивният съд следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва обжалваното първоинстанционно решение поради неправилна правна квалификация на иска.
Горното обосновава извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260080 от 11.06.2021 год. по гр. д. № 652/2020 год. на Пловдивския апелативен съд по подадената от „БАЗА - СС“ ЕООД /н/, чрез адв. М. П., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 280.88 лв. /двадесет и пет хиляди двеста и осемдесет лева и 88 ст./ в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: