Р Е Ш Е Н И Е №. 562 гр.София , 08 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП П.Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2023/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане /озаглавено молба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд 525/2010 г. по описа на Софийски районен съд ,депозирано от осъдения Я. Д. И. на основание чл.420 ал.2 от НПК във вр.с чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В искането са развити подробни съображения,с които се аргументира оплакването за допуснато нарушение на материалния закон от страна както на първата ,така и на въззивната инстанция, а именно: че осъденият не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.346 ал.3 от НК, тъй като в нито един момент не е „предлагал съдействие” на св.Х. М. за връщане на отнетия автомобил; че пострадалият пръв го е потърсил с цел получаване на съдействие за намирането на автомобила, а не обратното; че „обещанието” за съдействие не е еквивалент на „предлагането” на съдействие; че правната норма е тълкувана разширително от съдилищата,като в „предлагането” са включени „широк спектър от поведенчески модели, включително и този, при които не се предлага,а се иска съдействие”.Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е обосновано с това ,че решаващите съдебни инстанции не са дали отговор на направените от осъдения възражения. Моли се Я. И. да бъде признат за невиновен по възведеното му обвинение. В съдебното заседание осъденият Я. И. моли да бъде уважено искането му за възобновяване на наказателното дело. Представителят на ВКП взема становище,че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията за възобновяване. В последната си дума осъденият Я. И. отново моли да бъде уважено искането му. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното: С присъда от 27.04.2012 г. ,постановена по нохд 525/2010 г.,Софийски районен съд е признал подсъдимия Я. Д. И. за виновен в това ,че за периода от 17.06.2009 г. до 01.07.2009 г. в [населено място], чрез разговори по телефона и при лични срещи /на различни места –в пицария, находяща се на ъгъла на бул. и ул. и в дома на подсъдимия/ е предложил съдействие на Х. Л. М. за връщане на противозаконно отнето МПС-л.а. „марка” с ДК № срещу получаване на имотна облага –парична сума в размер на 10 000 евро, поради което и на основание чл.346 ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години , и го е оправдал по повдигнатото обвинение, за това да е извършил деянието при лични срещи с Х. М. в [населено място]. По повод подадена от подсъдимия И. жалба, пред Софийски градски съд е било образувано внохд 154/2013 г., което е приключило с решение №496 от 10.04.2013 г.,с което е потвърдена изцяло посочената по-горе първоинстанционна присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо,тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК.Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са налице основания за възобновяване на делото. Съдилищата по фактите са изяснили всички обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 от НПК-извършеното престъпление и участието на осъдения в него и всички други факти ,имащи отношение за отговорността му. Вътрешното убеждение на съдилищата е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, в съответствие с принципите, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК. Всъщност основната претенция в искането на осъдения е ,че при правилно установените фактически обстоятелства от предмета на делото, съдилищата са изградили неправилни правни изводи, приемайки , че поведението на осъдения И. се субсумира под престъпния състав на престъплението по чл.346 ал.3 от НК. Това твърдение не намира опора в данните по делото и в материалния закон. Престъплението по чл.346 ал.3 от НПК е на формално извършване и се изразява в активни действия на дееца за връщане на отнетото МПС във владението на собственика му ,срещу имотна облага, като фактическият резултат от съдействието е ирелевантен. Престъпният състав на посоченото престъпление обхваща не само предлагането на съдействие, а и искане на имотна облага като откуп за връщането на отнетия преди това автомобил, като самото престъпление е довършено с отправеното искане за получаване на имотна облага. Както многократно ВКС е имал случай да отбележи, обстоятелството, че първоначално пострадалият е потърсил помощта на подсъдимия за връщането на автомобила, е ирелевантно за отговорността му,тъй като законът инкриминира поведение ,поставящо користни условия за връщане на противозаконно отнето МПС / в този смисъл Решение №114/2011 г. по н.д. 1/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС; Решение №328/2013 г. по н.д. 1040/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС/. Горното означава,че без оглед на това дали първоначално пострадалият сам е потърсил съдействие или пък подсъдимият, след като е бил потърсен се е съгласил на такова, или пък подсъдимият сам е предложил съдействие, неговото поведение не би било престъпно съдействие за връщане на открадната МПС, но само в случай ,че липсва искане от страна на подсъдимия на имотна облага като откуп за връщане на отнетия автомобил. От субективна страна, престъплението по чл.346 ал.3 от НПК се характеризира с користна цел на дееца, като е без значение дали получаването на имотната облага е за дееца или за другиго, както е без значение и обстоятелството, дали връщането на отнетото МПС реално се е осъществило, а също така и дали облагата реално е получена от посочените лица. При тези принципни съображения относно обективната и субективна страна на престъплението по чл.346 ал.3 от НК,настоящият касационен състав приема ,че и двете съдебни инстанции по фактите са направили вярна правна оценка на установеното по делото поведение на осъдения И.. Всъщност акцентът, поставен в искането е, че не подсъдимият Я. И. е предлагал съдействие за връщане на противозаконно отнет лек автомобил, а пострадалият М. е търсил такова съдействие. Този аргумент е бил предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и получил обоснован отговор в мотивите на съдебния акт. Независимо, че пострадалият е търсел възможност да си върне автомобила и по този повод е звънял по телефона на различни лица, включително и на подсъдимия, с цел последният да му окаже съдействие, не той е определил условията ,при които това съдействие може да се осъществи. След неговото първо обаждане са последвали други разговори, в които подсъдимият му е заявил, че е вършил подобни услуги, а в проведена между двамата среща в пицария на 17.06.2009 г. , подсъдимият е определил и условията, при които колата ще бъде намерена, а именно срещу 10 000 евро. При следващи разговори, св.М. е направил опит да намали стойността на поисканата от подсъдимия облага, но не успял. За 01.07.2009 година била уговорена отново среща между двамата, която се състояла в дома на подсъдимия, и на която св. М. по предварителна уговорка между тях следвало да предаде парите, което обаче не се осъществило, тъй като подсъдимият, след излизането си от дома за кратко и последващото си завръщане там, изказал съмнения и заявил ,че „този ден работата няма да стане”. Така описаното поведение /след първоначалното обаждане на пострадалия М./ представлява предлагане на съдействие за връщане на отнето МПС. Няма спор ,че подсъдимият е поставил финансови условия, за да предприеме действия по намирането на автомобила, съответно връщането му на пострадалия, обвързал е това фактическо връщане с получаването на имотна облага и е преговарял с М. по евентуалното намаляване на сумата, за което не е било постигнато съгласие- все действия ,сочещи на активно поведение по предлагане на съдействие. Следва да се отбележи,че етимологията на думата „предлага”,посочена в искането е ирелавантна, доколкото за делото единствено от значение е правното естество на този термин. Всъщност с въвеждането на изпълнителното деяние „предлага съдействие” ,законодателят е целял едно по-широко наказателно преследване, насочено не само спрямо лица , осъществяващи действия по реално оказване на съдействие за връщане на отнети превозни средства срещу получаването на имотна облага, но и спрямо такива ,които само предлагат такова съдействие срещу откуп. Приемането, че извън пределите на наказателното преследване по чл.346 ал.3 от НК остава поведение, свързано с реално осъществено съдействие по връщане на отнето превозно средство срещу получаването на имотна облага противоречи на нормалната правна логика, тъй като в тези случаи от наказателно преследване по този текст, биха били изключени лица, чиито действия значително по- съществено са засегнали правно защитения обект. Но така или иначе,в настоящият случай е налице активно поведение /описано по-горе/ на Я. И. ,което съответства на изпълнителното деяние „предлагане” на съдействие за връщане на отнето превозно средство срещу получаването на имотна облага. С оглед на изложеното и при установените фактически положения от решаващите инстанции,резултат от процесуалната им дейност по оценка на доказателствата ,при която дейност не са допуснати процесуални нарушения, материалния закон е бил приложен правилно. Не се констатира и другото твърдяно от искателя нарушение,а именно съществено нарушение на процесуалните правила ,намерило израз в липса на отговор от страна на решаващите съдилища по възражения ,направени от И. и в частност на довода му в какво се е изразило отправеното от него предложение за съдействие. На страница 63 /гърба/ от съдебното дело, първоинстанционният съд е обсъдил кои действия от страна на подсъдимия намира за обосноваващи „предложението” за съдействие за връщането на отнетото превозно средство, като е поставил акцент върху поисканата от подсъдимия като откуп сума от 10 000 евро. Във въззивното решение СГС е обсъдил обективната и субективна страна на престъплението, макар това да е сторил по-теоретично и доста по- лаконично, и независимо ,че не е отговорил подробно на посочения по-горе довод, е отразил в акта си ,че правните изводи на районния съд са в съгласие със закона и трайната практика на ВКС, както и че възприема изцяло изложените от СРС съображения, които намира за убедителни. Доколкото въззивната инстанция не е имала допълнителни аргументи, чрез които да обоснове изпълнителното деяние на нормата на чл.346 ал.3 от НК- „предложението”за съдействие, приетите от първата инстанция аргументи, не е било нужно да се преповтарят, още повече, че СГС ги е споделил изцяло. По изложените съображения и доколкото не се установява основателност на искането на осъдения Я. Д. И. за възобновяване, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение , Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Д. И. за възобновяване на наказателното производство по нохд 525/2010 год. по описа на Софийски районен съд, 94 състав и внохд 154/2013 г. по описа на Софийски градски съд,Наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/