Ключови фрази
Нищожност * договор за покупко-продажба * нищожност на договор за продажба * причинно-следствена връзка

Р Е Ш Е Н И Е

          Р Е Ш Е Н И Е

 

N 452

 

София ,25.06.2010  година

 

                                    В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО  гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май ,  две хиляди и десета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова

                                    Василка Илиева

 

При участието на секретаря Виолета Петрова  като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 4277  по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение № 898/09 от 21.08.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № І* от 29.02.2008 г. по гр.д. № 564 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, 1 състав , с което е оставено в сила решение № 525 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд , гр. Б. по материално правните въпроси за нищожност на договора за продажба , сключен между страните поради противоречие с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации; характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта “крайната нужда” да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците Г. А. М. и П. Д. А. – М. вземат становище като оспорват касационната жалба и подкрепят решението.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК , срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Обжалването е допуснато с цитираното по –горе определение № 898/09 от 21.08.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г.

Бургаския окръжен съд е разгледал предявените от ищците А. К. А. и П. К. А. против Г. А. М. и П. Д. А. – М. два обективно съединени иска при условията на евентуалност - отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и конститутивен иск по чл.33, ал.1 ЗЗД и ги е намерил за неоснователни.

С исковете А. и П. А. са искали да се признае че сделката сключена с Г. А. М. и П. Д. А. – М. с н.а. № 1* т.01, рег. № 1* н.д. № 76 от 2006 г. за продажба на апартамент с площ от 71,97 кв.м. , находящ се в гр. Б., ул. С. гора № 35 е нищожна защото противоречи на “добрите нрави предвид неравностойността на насрещната престация, изразяваща се в заплащане на цена , съответна на данъчната оценка в размер на 35 446 лв. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. На второ място при условията на евентуалност са поискали унищожаване на сделката поради “крайна нужда”.

Бургаския окръжен съд е намерил и двата иска за неоснователни , тъй като е счел, че ищците са имали възможност да се запознаят с пазарната конюнктура и че продажбата при тази цена е извършена свободно. Заключил е че конститутивният иск за унищожаване на сделката е неоснователен защото не е било установено към датата на изповядването й да е внезапно влошено здравословното състояние на някои от продавачите.

Съгласно чл.9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето , която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

Този извод е правилен.

Основният материално правен въпрос по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД- т.е.признаване нищожност на договора за продажба , сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на “добрите нрави”. Подържа се , че договорената цена , равняваща се на данъчната оценка и значително по-ниска от пазарната цена излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява “добрите нрави “ и обуславя нищожност на сделката. В същото време чл.9 от Закона за задълженията и договорите определя свобода на договарянето , позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от “добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка , дори ако договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска ,че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по- ниска от данъчната оценка. В същото време понятието “добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита , че тази неравностойност би следвало да е такава , че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията , която да съставлява нарушение на “добрите нрави “ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация , която макар да се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост , която да прави самата сделка нищожна. Именно поради това отрицателният установителен иск е неоснователен и въззивният съд правилно го е отхвърлил.

Правилно е отхвърлен и евентуалният иск за обявяване унищожаемост на сделката , сключена от страна на продавачите при “крайна нужда”. Крайната нужда също е правна категория ,чието значение се отклонява от гражданското разбиране на термина. В теорията се посочва, че фактическият състав на понятието се състои от три елемента: състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката , наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. В конкретния случай първите два елемента от фактическият състав не са установени , поради което иска правилно е отхвърлен. Крайно утежненото материално и здравословно състояние на продавачите, което в продължителен период преди сделката не е променено , не води до извода , че е налице причинна връзка между това състояние и продажбата на единственото им жилище .

Върховният съд намира, че въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка, подложил е на задълбочена преценка събраните по делото доказателства, обсъдил е възраженията, направени от ответниците и се е мотивирал, защо не ги възприема. Въз основа на събраните по делото доказателства, които преценил и обсъдил по реда на чл. 188 от ГПК, е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Решението е правилно е следва да се остави в сила.

Касаторите следва да заплатят на ответниците направените разноски в размер на 1 000 лева съгласно пълномощно с А № 0* от 19.03.2010 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № І* от 29.02.2008 г. по гр.д. № 564 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, 1 състав .

ОСЪЖДА А. К. А. от гр. Б., ул. С. гора № 35, ет.1, ап.2 с ЕГН ********** и П. К. А. , същия адрес с ЕГН ********** да заплатят на Г. А. М. с ЕГН ********** и П. Д. А.- М. с ЕГН ********** направените разноски в касационната инстанция в размер на 1 000/хиляда / лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: