1 РЕШЕНИЕ № 472/12 г. 21.01.2013 г. Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 231 по описа за 2011 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника му адв.Н. А. срещу въззивното решение № 43 от 19.10.2010 г, постановено по гр.дело № 388/2010 г на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено като процесуално недопустимо решение от 30.4.2010 г, постановено по гр.дело № 1587/2009 г на Видински районен съд и е прекратено производството по него.С решението на първоинстанционния съд е прогласена за нищожна съдебната делба, извършена по гр.дело № 1782/2000 г по описа на Видински районен съд между съделителите Г. Д. Г., И. П. А., П. Б. Й., П. Й. Й. и К. Й. Й. по отношение на следните имоти : нива в м.”Ш.” с площ от 28, 740 дка, четвърта категория, съставляваща имот №.... по плана за земеразделяне на [населено място], ЕГНМ ......, [община], при граници и съседи : нива № ..... на наследници на П. Г. Й., кадастрален № ....-полски път, кадастрален №.....-полски път и нива № .... на наследници на Н. М. Й. и нива в м.”Ш.” с площ от 1, 300 дка, четвърта категория, съставляваща имот №..... по плана за земеразделяне, [община], при граници и съседи : нива №..... на наследници на С. М. Г., кадастрален № 172-полски път, нива №.... на наследници на П. Г. Й. и нива № .... на наследници на Н. М. Г.. С определение № 690 от 3.8.2012 г, постановено по гр.дело № 231/2011 г на Върховният касационен съд, Първо Гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК на въззивното решение № 43/9.10.2010 г по в.гр.дело № 388/2010 г по описа на Видински окръжен съд по въпроса има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл.75 ал.2 от ЗН за нищожност на съдебна делба, с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна страна, а съдът служебно е приложил чл.76 от ЗН, обявявайки разпоредителната сделка за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участието и делбеното решение му се противопоставя, от което търпи неблагоприятни последици. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касация Г. Д. Г., К. Й. Й., П. Й. Й. и Теменуга С. Г. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : Производството е образувано по иск с правно основание чл.75 ал.2 от ЗН. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед задължителните указания на ТР № 1/19.5.2004 г по гр.дело № 1/2004 г на ОСГК на ВКС предявеният от ищеца иск с правно основание чл.75 ал.2 от ЗН е недопустим, тъй като същият е приобретател по договора за покупко-продажба на процесните имоти, сключен само с един от сънаследниците на общия наследодател Й. Й..Приел е, че неучастието му в делбата на тези имоти не е основание да иска прогласяване на нейната нищожност, тъй като приобретателят по сделката има качеството на главна страна, но само по иска за прогласяване на относителната недействителност.Приел е, че с решение № 377 от 29.3.1999 г на ПК В. на наследниците на П. Г. Й. е възстановено правото на собственост върху две ниви, представляващи имоти № ... и № ...., съответно от 28,740 дка и от 1, 300 дка в м.”Ш.” в землището на [населено място].След смъртта на П. Й., настъпила на 15.8.1966 г същият бил наследен от тримата си низходящи : син Й. П. Й. и дъщери И. П. А. и Г. П. А..Прието е, че на 21.8.2000 г Й. Й. се е разпоредил чрез продажба с наследствените имоти в полза на [фирма], без да е прекратена съсобствеността върху тях между тримата наследници на П. Й..Четири месеца по-късно-на 21.2.2000 г сестрите на Й. Й.–Г. А. и И. А. предявили срещу него иск за делба на двете ниви.С решение № 366 от 20.7.2004 г, постановено по гр.дело № 918/2003 г, ВКС, Първо ГО е приел, че процесните ниви се наследяват по равно от тримата низходящи на П. Й., тъй като извършените от дъщерите му откази от наследство след обобществяване на земеделските земи и преди възстановяването им нямат правно действие.Делбата е допусната между следните съделители и делбени части : 3/9 ид.части за Г. Д. Г.-заместил в процеса на основание чл.120 от ГПК/отм/ майка си Г. А., 3/9 ид.части за И. А. и по 1/9 ид.част за всеки от наследниците на Й. Й.-починал в хода на процеса : П. Б. Й.-съпруга и П. Й. Й. и К. Й. Й.-синове.С решение от 8.1.2007 г, постановено по гр.дело № 1782/2000 г, Видински районен съд е извършил делбата на основание чл.292 от ГПК като е поставил в дял на всеки от съделителите част от процесната нива, представляваща имот №...., разделена на 9 дяла, а съделителят Г. Г. е получил в собственост и нивата от 1, 301 дка, представляваща имот №.... от 1, 301 дка, при извършено между страните уравнение на дяловете.Решението е влязло в сила на 15.5.2009 г, а на 23.9.2009 г прибретателят на имота по договора от ..... г продажба- [фирма] е предявил срещу всички наследници на П. Й. иск по чл.75 ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делбата, извършена по гр.дело № 1782/2000 г на Видински районен съд, поради неучастието му като главна страна в същата. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС недействителността по чл. 76 ЗН е относителна и съдът не може да я прилага служебно. За приобретателят на недвижим имот липсва правен интерес от това да предяви иск по чл.75 ал.2 от ЗН за нищожност на делба с предмет същия имот, в която делба той не е участвал като главна страна и която е започнала след придобиването му от приобретателя по силата на разпоредителната сделка, извършена само от един от сънаследниците. Искът по чл.75 ал.2 от ЗН не ползва приобретателя по сделката, извършена преди завеждане на делото за делба, защото той претендира да е изключителен собственик, а не съсобственик на делбените имоти. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че недействителността по чл. 76 ЗН е относителна и съдът не може да я прилага служебно, ако не е била релевирана по съответния ред от съделител, който не е страна по разпоредителната сделка.В делбеното производство като главни страни следва да участвуват както сънаследникът – прехвърлител, така и третото лице - приобретател, които имат качеството на необходими другари, но само при извършено позоваване на чл.76 от ЗН, чрез възражение или предявен инцидентен установителен иск и само в първата фаза на делбата.Следователно приобретателят по сделката има качеството на главна страна в делбения процес само по искането за прогласяване на относителната недействителност.В случая прехвърлителната сделка, от която черпи права ищецът не е била оспорена по реда на чл. 76 ЗН в първата фаза на делбата и затова той не е конституиран като страна по делото. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът служебно е приложил нормата на чл.76 от ЗН във втората фаза на делбата.Влязлото в сила решение, с което между страните е допусната делбата е очертало конкретните предметни и субективни параметри, в който тя следва да се извърши.Без съгласие на страните и в съответствие с уредената от закона възможност делбата не може да се извърши между лица, който не са били страни в първата фаза.Следователно делбеният съд не е приложил служебно чл.76 от ЗН, а е бил длъжен са извърши делбата между същите лица, които са взели участие в първата фаза на процеса и са обвързани със силата на присъдено нещо на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делба, извършена без участието на някой от съделителите, е изцяло нищожна. Решението по нищожната делба не е пречка за извършването й между действителните собственици. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. Приобретателят по сделката не е съсобственик в процесните имоти и няма качеството на съделител в делбеното дело.Следователно неучастието му в нея не я прави нищожна по смисъла на чл.75 ал.2 от ЗН. Приобретателят по сделката претендира да е изключителен собственик на договорно основание, по силата на разпоредителната сделка извършена в негова полза преди завеждане на делото за делба.А след като между страните по делото не е налице съсобственост за [фирма] липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.75 ал.2 от ЗН.Исковете, с които той може да брани правото си на собственост са два-ревандикационен, когато не владее вещта и установителен, когато упражнява фактическа власт върху нея, както в настоящия случай.Решението, постановено по иск с правно основание чл.75 ал.2 от ЗН има установителен характер, то не подлежи на изпълнение и следователно по никакъв начин не гарантира осъществяване правата на ищеца по евентуално позитивно решение.В случай, че ищецът счита себе си не за изключителен собственик на имотите, а за съсобственик в тях, като притежател единствено на дела на Й. Й., той би могъл във всеки един момент да предяви срещу ответниците нов иск за делба. Обжалваното въззивно не противоречи на ТР № 1 от 19.5.2004 г на ВКС по гр.дело № 1/2004 г на ОСГК., тъй като в т.1 същото разпорежда, че под страх от нищожност по смисъла на чл.75 ал.2 от ЗН в делбата следва да участват като главни страни прехвърлителят и приобретателят само в случаите, когато чрез възражение или инцидентен установителен иск е релевирана относителна недействителност на акта на разпореждане, като това право може да бъде упражнено до приключване на устните състезания в първата фаза. По горните съображения следва да се приеме, че изложените във касационната жалба твърдения за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение № 43 от 19.10.2010 г, постановено по гр.дело № 388/2010 г на Видински окръжен съд, Гражданска колегия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.