Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
Гр.София, 21.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1367/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 84/06.10.16 г., постановена от ОС-Варна /ВОС/ по В.Н.О.Х.Д. 951/16 г., е отменена оправдателна присъда №41/29.10.15 г., постановена от РС-Провадия по Н.О.Х.Д.398/13 г., и подсъдимият Г. И. Л. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.354 А,ал.3,т.1 и по чл.343 В,ал.1 НК, като вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и за двете престъпления и глоба съответно от 4 000 и 3 000 лв. На основание чл.23,ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода в размер на три години. На основание чл.23,ал.3 НК към него е присъединено наказание глоба в размер на 4 000 лв. На основание чл.68,ал.1 НК е постановено Л. да изтърпи условно наложеното му по Н.О.Х.Д.179/11 г.по описа на ВОС наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим в затвор. В останалата част-по отнемане на приложени към делото веществени доказателства- присъдата е потвърдена.
Срещу съдебния акт на въззивния съд е постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия с позоваване на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Това по чл.348,ал.1,т.2 НПК е подробно развито в допълнението към жалбата. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява, редовно призован чрез защитника. Последният поддържа жалбата с изтъкнатите в нея доводи и допълнително въвежда аргументи за наличие на незаконен състав на втората инстанция- хипотеза по чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. В тази връзка поддържа финалното искане по сезиращия настоящата инстанция документ.
Представителят на ВКП намира, че присъдата на ВОС следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Най-напред висшата съдебна инстанция по наказателни дела е длъжна да вземе отношение по въпроса доколко е допустимо да се произнесе по допълнително отправената в съдебно заседание претенция на защитата. Тя очертава наличие на съществено процесуално нарушение, оплакване за което не фигурира в жалбата до ВКС и допълнението към нея, изготвено след предаване на мотивите към постановената от въззивния съд присъда.
Без съмнение, независимо че възведеният проблем не е поставен на вниманието на ВОС, като след разглеждането му би могло да се констатира липса на такъв, неговото обмисляне е необходимо. Това е така от една страна,тъй като в самата жалба и допълнението към нея основните доводи са свързани с твърдения за осъществени процесуални нарушения, допуснати от решаващия контролиран съд, формулирани в контекста на чл.348, ал.3,т.1 и 2 вр.ал.1,т.2 НПК. Следователно, развитието на конкретната теза за допуснато нарушение на чл. 348,ал.3,т.3 НПК в съдебно заседание пред ВКС се явява допълнение към възведено вече процесуално основание, поради което е допустимо неговото обсъждане.
От друга страна, според защитата съдебният състав на въззивната инстанция няма данни да е конструиран в съответствие със законовите правила за това и казаното обуславя нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Това само по себе си е оплакване за съществено процесуално нарушение от категория на абсолютните, при наличие на каквото не може да се изведе възможност за разглеждане на годен съдебен акт по същество и атакуваният такъв подлежи на задължителна отмяна. Извеждането на такъв проблем винаги следва да бъде обследван от върховната съдебна инстанция по наказателни дела /дори и по линия на официалното начало, ако е необходимо/. И тъй като разрешаването на същия би се явило решаващо за съдбата на настоящото производство в случай на възприемане на позицията на защитата /в посока на отмяна на обжалвания съдебен акт, без да е необходимо да се взема отношение по другите възведени аргументи/, този състав на контролиращия съд ще се спре най-напред на него.
Общо казано, според защитника на подсъдимия е нарушен случайният принцип на разпределение на конкретното наказателно производство от въззивния съд и е налице незаконен състав. В подкрепа на казаното се посочва на първо място, че в изготвянето на определение №736/ 25.07.16 г. по В.Н.О.Х.Д. 951/16 г.по описа на ВОС, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е взето отношение по определени процесуално задължителни въпроси /такова по чл.327 НПК/, е участвал съдия, който по-късно е отпаднал от състава. На второ място, макар и присъстващият в съдебния състав младши съдия да е един и същи, не става ясно какъв е принципът на неговото определяне за участие. Не се спори единствено по отношение на съдията-докладчик, за когото на стр.1 от въззивното дело присъства протокол за избор. Въпреки това обаче се твърди, че съдебният състав не е конструиран в съответствие със законовите правила /не се и претендира за установяване на обстоятелства в тази връзка/ и следователно е налице незаконен състав по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 НПК.
ВКС не може да се съгласи с изложените доводи.
Този съд неведнъж е имал повод да се произнася по аргументи като въздигнатите. Предвид същината на изложеното по-горе, която е сходима, въпреки различната конкретика по съответните производства, той е правил анализ на дължимите законови норми, практиката на националните съдилища и на ЕСдПЧ, относими към настоящата проблематика. Ето защо само в най-общ план трябва да се отбележи, че справедливостта на проведения процес в светлината на чл.7,ал.1 ЗСВ и чл.6, §1 ЕКЗПЧОС изхожда от обстоятелството, че съдът, разглеждащ делото по същество, е нужно да бъде конструиран в съответствие със заложените в чл.9 ЗСВ предписания- случаен подбор. Последният от своя страна е гаранция за липса на основание за наличие на предпоставките по чл.348, ал.3, т.3 вр. ал.1, т.2 НПК.
Съгласно чл.9,ал.2 ЗСВ принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата, се прилага в рамките на колегиите или отделенията. Не може да има съмнение,че този постулат е важим за докладчика по делото. В случая,както вече бе казано, по отношение на този по конкретното дело, липсва какъвто и да е спор.
По-важно обаче, и именно то стои в основата на отправеното процесуално оплакване, е как се формира съдебният панел, когато по силата на процесуалното законодателство той се състои не само от един съдия, явяващ се и докладчик по делото. Доколкото понастоящем иде реч за въззивно наказателно производство, са налице предпоставките на чл.83,ал.1 ЗСВ и чл.28,ал.2 НПК- съдебният панел се състои от трима съдии от второстепенния съд. Подробни уяснения по третирания въпрос в устройствения /ЗСВ/ и процесуалния /НПК/ закон липсват. И неслучайно е така. Отделните съдилища имат собствена структура, която законодателството им позволява да създават и поддържат, в рамките на спецификата на съответния съдебен район и съответните им компетентности. Именно поради тази причина ръководството на съответния съд разполага с правомощия да разрешава определени въпроси по организацията на работата по начин, че промяната при необходимост да го характеризира като оперативен и отговарящ на явилите се реалности /чл.86 ЗСВ/. На фона на казаното законовите изисквания за случаен подбор се отнасят за докладчика по делото, който се подбира сред съдиите от съответното специализирано отделение /в окръжен съд няма колегии/, но останалите членове на съдебния състав се определят по силата на вътрешните правила на съответната съдебна юрисдикция, които съдържат и правила за случаен избор за тях. Едва ако този регламент е нарушен, може да се разсъждава за спецификата на допуснатото нарушение и неговото рефлектиране върху законността на състава.
ВКС не намира основание да счете, че в процесния казус е налице отклонение от заложените принципи за разпределение на делото и съдебните състави в пределите на ВОС, чийто съдебен акт е предмет на ревизия. Вътрешните правила, както и актовете по тяхното изпълнение, са част от служебното познание на върховната съдебна инстанция по наказателни дела и в тази връзка е нужно да се заяви следното:
В.Н.О.Х.Д.951/16 г.е образувано на 20.07.16 г.по протест на прокурор от РП-Провадия. Същия ден в 12:07:04 ч.е избран съдия-докладчик, протокол за което е приложен на л.1 от въззивното дело. Към този момент е била в сила заповед № РД-1408/13.11.15 г.на председателя на ОС-Варна, съгласно която, считано от 01.01.16 г.председател на 1 въззивен състав е съдия С. Д. /докладчик по делото/. Останалите членове на този въззивен състав са съдиите М. Н. и С. С..
Съгласно заповед №РД-0706/23.06.16 г., председателят на ВОС е определил, считано от 01.09.16 г., 1 въззивен състав да е персонално формиран от съдиите С. Д., С. С. и младши съдия. От този момент пък съдия М. Н. е определена да бъде председател на 6 въззивен състав.
Със заповед №РД-0778/08.07.16 г., във връзка с организацията на работата на новоназначените младши съдии от випуск 2015-2016 г. в ОС-Варна, председателят на посочения съд е разпоредил младши съдия Н. М. да разглежда разпределените й въззивни наказателни дела в 1 въззивен състав, а при необходимост и в други състави, когато това й бъде възложено от председателя на ВОС, както и да участва като член на въззивен състав, съобразно Вътрешните правила за случайно разпределение на делото. Освен това е разпоредено да бъде участник като редовен член в насрочените на 1 въззивен състав съдебни заседания. Липсва посочен срок, от който се активира заповедта, следователно трябва да се приеме,че това е денят на издаването й-08.07.16 г.
От 25.07.16 г.до 29.07.16 г.на съдия С. е било разрешено ползването на платен годишен отпуск. Поради невъзможност същият да участва в разглеждане на делото по същество /пречка по чл.29,ал.1,т.7 НПК/, на 05.10.16 г.за член на съдебния състав е определена съдия С. Н.- протокол за избор от 05.10.16 г. в 10:20:38 ч.
Казаното дотук установява, че към 25.07.16 г., когато е изготвено определението по чл.327 НПК, в състава на съда са участвали редовните членове на 1 въззивен състав на НО на ВОС- С. Д. и М. Н. /едва от 01.09.16 г.втората преминава в шести въззивен състав/. На мястото на съдия С., който е бил в редовен платен годишен отпуск /очевидно още и незапознат с основанията за отвод по чл.29,ал.1,т.7 НПК/, е участвала мл.съдия Н. М. /съгласно заповедта от 08.07.16 г./
Към 06.10.16 г.пък,когато е проведено откритото съдебно заседание по делото, съдиите С. Д. и Н. М. са били редовни членове на съдебния състав /съгласно заповедта от 23.06.16 г./. Съдия С. не е имал право да се произнася по същество и на негово място по силата на вътрешните правила за случаен избор е избрана съдия С. Н., която е взела участие в разглеждане на делото по същество.
Следователно, във връзка с едното възражение на защитата в обсъждания смисъл, по повод на което бе направен гореизложеният разбор, към 25.07.16 г., когато е изготвено определението по силата на чл.327 НПК, и към деня на разглеждане на делото по същество в открито съдебно заседание-06.10.16 г., мл.съдия Н. М. е била задължена по силата на вътрешните правила да участва в заседанията на 1 въззивен състав от НО на ВОС. Същото се отнася и за съдиите Н. и Н., със съответните конкретики за всяка от тях.
Генерално погледнато, няма място да се приеме, че на основание повдигнатите от защитата възражения процедурата по определяне на състава на съда, който да разглежда въззивното дело срещу Г. Л., е била открита, /отворена/ за съмнения, както се изразява в много от своите решения ЕСдПЧ /Пиърсак срещу Белгия, Киприану срещу Кипър, Мойсеев срещу Русия и др./, за да е налице нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС. Извън казаното липсва възражение за нарушение, което да е хвърлило такава сянка на съмнение върху безпристрастността на разгледалия делото съдебен състав, че да налага размишления за негова незаконност на плоскостта на чл.29 НПК, проектираща към чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. ВКС не намира собствени основания, които да обуславят обсъждане на този въпрос.
Несподелим е и вторият довод на защитата, изразен директно пред ВКС, обосноваващ наличие на незаконен състав- произнасяне от различни съдии в процедура по чл.327 НПК и в разглеждане на делото по същество в открито съдебно заседание. Действително, има персонално различие между тях, както вече бе установено. Сериозно утвърдена обаче е практиката на съдилищата, че разпоредбата на чл.258 НПК /относима и за въззивния съд на основание чл.317 НПК/ касае разглеждане на делото от един и същи в персонален смисъл съдебен състав след даване ход на съдебно следствие. Без да затъва в сериозни теоретични разсъждения, този съд ще отбележи, че поначало процесуалният закон изисква наказателното производство пред съответната инстанция да започне и да приключи с краен съдебен акт в едно съдебно заседание /отлагането на делото като сложила се практика не отменя принципа/. Именно поради това разпоредбата на чл.258 НК е разположена в раздел І „Общи положения”на Глава двадесета „Съдебно заседание” на НПК. Смисълът на несменяемостта на съдебния състав касае допускането, събирането, проверката и анализа на доказателствените материали. А тази дейност се осъществява от съдебния състав след даване ход на съдебното следствие.
Разбира се, процесуалният закон дава възможност съдията-докладчик от първоинстанционния съд еднолично, или съдебният състав в процедура по чл.327 НПК, да вземат отношение по допускане или не на определени доказателствени материали. Няма пречка обаче това тяхно поведение да бъде преразгледано от съдебния състав, разглеждащ делото по същество след даване ход на съдебно следствие /пред първа и втора инстанция, както и пред трета по силата на чл.354, ал.5,изр.2 НПК/, когато стартира доказателствената дейност; или без допълнително провеждане на съдебно следствие при разглеждане на делото по същество от втората, а и от касационната инстанция.
Казаното, пренесено на плоскостта на процесния казус, не установява нарушения на решаващия съд по настоящото дело. В процедурата по чл.327 НПК съдебният състав не е преценил, че има нужда от допускане на допълнителни доказателствени материали. Тази преценка не е била преразгледана от съдебния състав на 06.10.16 г., когато делото пред ВОС е започнало и приключило в едно открито съдебно заседание.
Следващото оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, представлява липсата на мотиви от страна на втората инстанция- чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Всъщност, внимателният прочит на допълнението към касационната жалба установява, че това възражение е изведено на преден план не защото се претендира същинска липса на мотиви, а защото изложената съдебна аргументация не обслужва интересите на подсъдимия, в какъвто смисъл е обвързано и с нарушение на правото му на защита. Точно в тази връзка е направен доказателствен анализ, който бил единствено възможно да се приеме за обективен, според защитника. А на основа на осъществения личен доказателствен прочит се оспорва да има несъмнена яснота относно възприетата фактическа обстановка и следователно не бил разрешен въпросът за авторството на деянието.
Разглеждането на поставените проблеми обуславя и отговорите, дължими от настоящата инстанция. Най-напред, видно от мотивите към атакувания съдебен акт, ВОС е взел отношение по доказателствените материали, при законосъобразно приобщаване на годните за ценене доказателствени източници. Изразил е становището си коя доказателствена информация счита за кредибилна и защо. Не е игнориран доказателствен материал, нито пък същият е обмислен непълно. Доказателствата са ценени съгласно точното им съдържание и при съответното съпоставяне помежду им. Липсват каквито и да са предпоставки да се приеме, че съдебният акт не отговаря на процесуалните стандарти за изготвяне на такъв.
Съвсем отделен е въпросът, че изводите относно престъпната деятелност на касатора не съвпадат с тезата на последния и защитника му. Излагането на съображения обаче, които не оспорват годността на доказателствената оценка, а достоверността на доказателствените източници /свидетелите Т. С. и Т./, представлява в същината си оплакване за необоснованост, независимо от формулирана претенция за допускане на процесуално нарушение по чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Необосноваността не е касационно основание, доколкото е относима към съд по фактите. Поначало ВКС е съд по правото и в настоящото първо разглеждане на делото пред него без съмнение няма правомощия да се занимава със съществото на доказателствените материали, откъдето да извежда и неустановена липса на авторство. Ето защо върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще се спре единствено на оплакванията,които е в състояние да субсумира под доводи за съществени процесуални нарушения, довели до сериозно накърняване правото на защита на подсъдимия.
Претендира се наличие на противоречие между очертаната от ревизирания съд фактология по престъпната дейност по отношение на това дали Л. е пребивавал постоянно в имота /стр.7 от мотивите,абз.3/, в който е била намерена процесната недиворасла марихуана, или често се е отбивал там /стр.8/. Простият прочит на мотивите към атакувания съдебен акт установява неоснователност на оплакването. На стр.7, абз.3 е отразено буквално следното:”.....може да се направи категоричен извод,че безспорно същият /подсъдимият/ е посещавал своята баба, като честотата на тези посещения, съответно постоянното пребиваване на същия не получава еднозначен отговор по обясними причини.....” На стр.8,абз.2 е отразено: ”.......според настоящия състав се събраха достатъчно доказателства за това, че след смъртта на дядото на подс.Л., същият безспорно често е пребивавал в имота си в [населено място], където е живеела баба му...” Т.е., еднозначно, след анализ на съответните доказателствени материали, е изведено заключение, че деецът е пребивавал често, но не постоянно в процесния имот. Този съд не само не намира противоречие по изложения факт, но и заявява,че изводът за него се базира на прецизна съдебна доказателствена оценка, а далеч не на едностранен анализ, както се твърди в касационната жалба.
В контекста на последните размишления трябва да се отхвърли като неоснователен упрекът, че не е направен опит да се изземат дактилоскопни следи по буркана и пликовете, в които са се намирали инкриминираните вещества по чл.354 А,ал.3,т.1 НК, което било в крещящо несъответствие с методологията на разследването и разкриването на подобни престъпления. Това е укор към разследването на досъдебното производство и дори и да бе налице критика на ВОС, няма как липсата на това доказателство да би навела на самостойно възприемане на неустановено авторство от страна на Л.. Съдът в крайна сметка се е произнесъл по положително събраните доказателства, обосноваващи осъществяването на инкриминираните деяния, като подробно е разяснил защо намира за единствено възможно касаторът да е техен извършител. ВОС няма задължение да отхвърля доказателствената верига само защото не е събрана по надлежен процесуален ред и друга информация.
Несъстоятелно се претендира освен това неправилност на интерпретацията на доказателствата от въззивната инстанция, направена по начин, че били взети предвид единствено показанията на свидетелите,в които се съдържа уличаваща касатора информация, като неаргументирано били пренебрегнати останалите доказателства. Напротив, както вече бе казано, ВОС е направил пълен и всестранен разбор на всички съдържащи се в делото материали, като по нарочен начин-процесуално обезпечено и логически издържано- е отразил тезата си по възприемане или не на относимите доказателствени източници.
На последно място, вече бе отразено, че в допълнението към жалбата е даден личен на защитата прочит на показанията на свидетелите Т., С. и Т., като се иска да не се зачете съдържанието на същите, доколкото то е интерпретирано в негативен за подсъдимия план. Простичко казано, настоява се показанията на възможно най-необвързаните в личен аспект с дееца свидетели да бъдат отхвърлени, а да се вземат предвид изявленията на майка му и сестра му, които са в негова полза. ВОС е дал разяснения защо това е невъзможно и този съд не съзира процедурни недъзи при формулиране на позицията му.
Останалите разсъждения са свързани с необоснованост на атакувания съдебен акт и ВКС няма да ги обсъжда. Желае само да отбележи,че действително се съзират известни противоречия в това дали процесните растения, засадени на двора в къщата на дееца, са открити от полицията поради поискан допуск за проверка на представители на Енерго-про в имота или поради постъпила оперативна информация. Тези несходства обаче се явяват твърде несъществени, предвид реално откритата в къщата и двора марихуана и останалите доказателствени материали, обосноваващи авторството на Л..
А що се касае до показанията на свидетелката Т., същите са задълбочено обсъдени. Дадени са разяснения защо се дава вяра на казаното от нея, в съответствие с преценка на паметовите възможности на човек и процедурно верния направен прочит на показанията й, депозирани на досъдебното производство. Претенцията за тенденциозност на практика се обуславя единствено от факта, че заявените от жената обстоятелства не се схождат с процесуалната линия на защита.
Предвид изложеното, ВКС не намира, че при доказателствения анализ на ВОС са допуснати нарушения на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, което е довело до съществено ограничаване правото на подсъдимия на участие в процеса и в частност на правото му на защита- нарушение по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Ето защо няма основания да се приеме,че е престъпен материалният закон с осъждане на касатора. Такова оплакване впрочем е отправено декларативно в самата жалба, но не търпи развитие в допълнението към нея и в устните състезания в открито съдебно заседание пред касационната инстанция.
Същото се отнася и касателно отправеното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Липсва каквато и да е конкретика, която да бъде обсъждана от този съд, включително и на плоскостта на нарушение на материалния закон, относимо към определеното наказание. Затова няма да се отделя повече мотивно внимание.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 84/06.10.16 г., постановена от ОС-Варна по В.Н.О.Х.Д.951/16 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|