Р Е Ш Е Н И Е     №  220   София,  11 май  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 29 април, две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 179/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане за възобновяване от осъдения и М. К. , понастоящем в затвора „Казичане”, на влязла в сила присъда № 515/2008 г., постановена по нохд № 387/2008 г., на Видинския районен съд, потвърдена с решение № 140/15.10.2008 г., по внохд № 247/2008 г., на Окръжен съд гр. В. се, че съдебния акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането за изцяло неоснователно.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С влязла в сила присъда № 515/26.06.2008 г., по нохд № 387/2008 г., на Видинския районен съд, потвърдена с решение № 140/ 15.10.2008 г., по внохд № 247/2008 г., на Видинския окръжен съд, подс. З. М. К., е бил признат за виновен в извършено на 20/21.12.2007 г., в с. А., обл. Видин, ул. „Иван Вазов”, при условията на повторност, след предварителен сговор с Д. А. Ф. , използване на МПС – л. а. „Форд-Фиеста” с ДКН ВТ 3737 АС и чрез използване на техническо средство – клещи, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и при условията на чл. 54 НК, осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при “общ” първоначален режим, като съдът е зачел предварителното му задържане и се е произнесъл по веществените доказателства, предявения граждански иск, държавната такса и направените разноски.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда единствено до твърдението, че осъденият З. К. не е извършил престъплението с другия осъден подсъдим Д. А. Ф.   По настоящото дело, вътрешното убеждение на инстанциите, е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 316 НПК, всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното възражение е изцяло неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, инстанциите са изложили убедителни съображения, защо са приели за достоверни изцяло обясненията на подсъдимия З, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 222 НПК и включени в доказателствения материал на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, относно участието и на двамата подсъдими в извършване на престъплението, показанията на разпитаните свидетели С. , Б. , А. и Н. , приложените писмени доказателства и фотоалбум, експертното заключение и защо не се приемат обясненията на подсъдимите дадени по време на съдебното следствие, приемайки ги за защитна теза, опровергаваща се от останалите доказателства. При положение, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция проверява решението в рамките на приетото за установено, от фактическа страна. При това двете съдилища, при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността и на двамата подсъдими, в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от посочените обяснения и показания на цитираните свидетели, приложените писмени доказателства и експертно заключение. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на събраните доказателства. Достоверността им е била преценявана, на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление и от подс. Флоров, по този текст от НК, са напълно законосъобразни.   Решаващият съд в мотивите си, възприети изцяло от въззивната инстанция, подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на деянието и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо са направили извода за виновността им, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно и законосъобразно е било прието, че и двамата подсъдими, са извършили инкриминираното деяние.   Върховният касационен съд, споделя изводите относно постановяването на осъдителната присъда по отношение на подсъдимите. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че състава на посоченото престъпление е осъществен както от обективна така и от субективна страна.   След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока съдилищата не може да търпят упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от гласните и писмени доказателствени средства, са изложили убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновност. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона. В случая, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства ги изобличават еднозначно като извършители на деянието. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството по делото.   С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за възобновяване на производството по делото, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Съдебните актове, не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за уважаване на направеното искане. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Киров. Окръжният съд е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК, а изводите и заключенията и на двете съдебни инстанции, относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, като са изпълнени изискванията и на чл. 305, ал. 3, и чл. 339, ал. 2, НПК, както е посочени по-горе в мотивите. Този подсъдим е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи.   Конкретно посоченото възражение, че обясненията на подс. Симеонов при условията на чл. 222 НПК, са били дадени, след като е било осъществено физическо насилие върху него, е голословно и неоснователно, тъй като няма никакви данни по делото в тази насока, а самата процедура е гаранция, че обвиняемият е дал обясненията си доброволно, по собствена воля, без каквото и да било физическо или психическо насилие.   За изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, са събрани и проверени посредством предвидените в закона доказателствени източници, множество доказателства, като е изпълнено и задължението за изложение в мотивите за противоречия в тях, на кои се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради извода за виновността на подсъдимия. Оценката на посочените по – горе в настоящите мотиви доказателства, не се основава на превратност, изопачаване, още по – малко на нарушаване правилата на формалната логика. Съдът е оправомощен от закона при оценка на доказателствата и техните източници, да възприеме едни и отхвърли други, като е длъжен да изложи основанията за взетото решение. Когато, какъвто е настоящият случай, е осъществил това свое правомощие, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилност на изводите, липсват основания за контролната инстанция да не се съгласи с последните.   Неоснователно е и възражението, че обстоятелствата по чл. 102 НПК, не са били изяснени. На плоскостта на посоченото по - горе се установява, че изводите по фактите не се основават на предположения, а са изведени след прецизен, детайлен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Конкретни възражения не са посочени по този довод.   Наложеното наказание на подс. К. , не е явно несправедливо. То е правилно индивидуализирано в рамките предвидени от закона, с оглед на извършеното деяние и правната му квалификация, по реда на чл. 54 НК. Същото не е явно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, тъй като не се установява, което и да било от тях да е игнорирано, оценено неадекватно на обективното му значение. От друга страна липсва която и да било от предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Ето защо, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения З. М. К., от гр. В., за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 515/26.06.2008 г., постановена по нохд № 387/2008 г., на Видинския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 140/15.10.2008 г., по внохд № 247/2008 г., на Окръжен съд Видин.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:       Членове: