6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
С., 12.06. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.д. № 745/2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 30 от 10.01.2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по касационна жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК до касационно обжалване въззивно решение от 17.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 9673 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав, с което е отменено решение № ІІ-96 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 2536/2010 г. на Софийски районен съд, 67 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и са уважени предявените от А. Г. Г. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно уволнението на А. Г., извършено със заповед № 2557 от 03.07.2009 г. на оперативния директор на [фирма]/в несъстоятелност/, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 190 КТ и А. Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в предприятието – „охранител”.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво разрешаване на въпроса за необходимостта обясненията на работника да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и в тази връзка от кой момент произвежда действие уволнителната заповед с оглед разпоредбата на чл. 195 КТ. Изводът на въззивния съд за незаконност на дисциплинарното уволнение е обоснован с допуснато от работодателя нарушение на чл. 193 КТ като е прието, че обясненията по чл. 193 КТ от ищцата не са били взети в рамките на започнало дисциплинарно производство, а са получени след като е била издадена заповедта за дисциплинарното уволнение. По поставения материалноправен въпрос практиката вече е уеднаквена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: № 737/13.10.2009 г. по гр.д. № 3119/2008 г., ІV г.о., № 542/23.08.2010 г. по гр.д. № 1767/2009 г., ІV г.о., № 171/23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г., ІІІ г.о., № 629/01.11.2010 г. по гр.д. № 279/2009 г., ІV г.о., № 688/23.11.2010 г. по гр.д. № 114/2009 г., ІV г.о., № 165/25.10.2011 г. по гр.д. № 359/2010 г., ІІІ г.о. и № 209/02.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г., ІV г.о. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. тези решения служат за уеднаквяване на съдебната практика и са задължителни за съдилищата. В резюме тълкуването на закона по поставения правен въпрос е в следния смисъл :
В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради извършени нарушения на трудовата дисциплина като наложи дисциплинарно наказание уволнение, не е необходимо работодателят да е сезиран с нарочен акт /жалба, оплакване, сигнал и др./, той не е длъжен да уведоми работника за висящото производство и да му връчи копие от акта, с който е сезиран, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска от работника устни или писмени обяснения по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. П. относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на връчване на заповедта за уволнение, съгласно чл. 195, ал. 3 КТ, а не датата на изготвянето й. Т.е. уволнителната заповед произвежда действие от датата на връчването й на работника, от който момент се прекратява и трудовото правоотношение между страните, а не от датата на издаването й.
Ответницата по касационната жалба А. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Х. от АК-С. оспорва жалбата като неоснователна.
След така приетия отговор на правния въпрос, за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], за основателна.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че обясненията по чл. 193 КТ от ищцата не са били взети в рамките на започнало дисциплинарно производство, а са получени след като е била издадена заповедта за дисциплинарното уволнение. И по-конкретно, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е изготвена на 03.07.2009 г., писмените обяснения са депозирани от ищцата на 22.07.2009 г., а заповедта й е връчена на 28.12.2009 г.
С оглед на дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че материалния закон не поставя такива изисквания пред работодателя. КТ не предвижда нито формално иницииране на дисциплинарно производство, за да се изискат обяснения от работника, нито има значение пред кого са дадени обясненията, достатъчно е те да са получени от субекта на дисциплинарната власт преди налагане на наказанието, което се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.
Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Ищцата А. Г. е работила в ответното дружество по трудово правоотношение като „охранител”. С атакувана заповед № 2559 от 03.07.2009 г. ответникът е упражнил дисциплинарната си власт като е наложил на ищцата дисциплинарното наказание „уволнение” и е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 187, т. 2 и т. 10 и чл. 126, т. 2 и т. 12 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка на 01.07.2009 г. е констатирано, че по време на изпълнение на трудовите си задължения ищцата е употребила алкохол, констатирано с контролна проба чрез техническо средство – алкотестър „дрегер”, като алкохолното съдържание възлиза на 2,82 промила. На ищцата са поискани писмени обяснения, които са депозирани от нея до работодателя на 22.07.2009 г. Заповедта на налагане на дисциплинарното наказание на ищцата й е връчена на 28.12.2009 г., т.е. преди налагане на дисциплинарното наказание чрез връчване на заповедта, с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, работодателят е събрал обяснения от наказаното лице. В случая е без значение, че заповедта е издадена на 03.07.2009 г., тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е могъл да обсъди обясненията на работника, приел е същите за неоснователни с връчване на вече издадената заповед. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана като вмененото нарушение е описано от обективна страна с всички признаци – време и място на извършване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата е извършила описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Установено е, че на 01.07.2009 г. ищцата е била на работа в диспечерската стая първа дневна смяна съобразно график/св. показания на Г. и Кичов и тъй като около 15,00 ч. на същия ден св. Г., неин пряк началник, констатирал неадекватност в поведението й, у него възникнало съмнение, че е употребила алкохол. В присъствието на св. Кичов й била извършена проверка за алкохол с техническо средство „дрегер”, което отчело наличие на концентрация на алкохол у ищцата 2,82 промила. След проверката ищцата напуснала работното си място. Не е установено по делото твърдението на ищцата, че резултатът от алкохолния тест се дължи на употреба на лекарства.
При така установените факти, уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение за извършените нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 2 КТ – явяване на служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, са установени по делото. Няма нарушение на процедурата по налагане на наказанието. Съдът вече изложи съображения, според които е без значение дали е било образувано с формален акт дисциплинарно производство – такъв не се установи по делото, но и КТ не съдържа такова изискване. Данните по делото сочат, че работодателят е узнал за извършеното нарушение на работника, от ищцата са искани писмени обяснения, които тя е депозирала на 22.07.2009 г. и така императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ е удовлетворено. При налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, работодателят е съобразил изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно взел е предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на ищцата. В този смисъл не е злоупотребил с работодателската си власт и не е накърнил правата на работника, напротив – за установяване злоупотреба на ищцата с алкохол той е осигурил техническо средство, което представлява обективен метод, чрез което да се установи действителното състояние на ищцата, а именно има ли алкохол в кръвта й и на колко промила възлиза концентрацията на алкохол. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е надлежно мотивирана, както изисква чл. 195 КТ, поради което няма формално нарушение на процедурата по КТ.
По изложените съображения следва да се приеме, че посоченото в заповедта нарушение на трудовото дисциплина, изразяващо се в употреба на алкохол от страна на ищцата по време на изпълнение на трудовите й задължения като „охранител” в ответното дружество, следва да се приеме за установено по делото, което с оглед своята тежест е достатъчно, за да обоснове наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай – работникът е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което й е наложено и съответстващото й наказание.
Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението, предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 230 лв., в т.ч. и юриск. възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 17.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 9673 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. А, ет. 6, ап. 41, със съдебен адрес: адв. Я. В. Х. от АК-С., [населено място], Бизнес център „България”, [улица], вх. Б, ет. 6, срещу [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], кв. Б., искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. Г. Г., извършено със заповед № 2559 от 03.07.2009 г. на оперативния директор на [фирма] и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на А. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „охранител”.
ОСЪЖДА А. Г. Г. да заплати на [фирма]/в несъстоятелност/ направените разноски по делото в размер на 230/двеста и тридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |