Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 14.01. 2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2597/2018 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД срещу решение № 1034 от 27.04.2018 г. по в.т.д. № 5849/2017 г. на Апелативен съд - София в частта, с която се потвърждава решение № 1776 от 21.09.2017 г. по т.д.№ 8531/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав за обявяване на основание чл.59, ал.3 ЗБН за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: 12055/19.11.2014 г. и 12105/20.11.2014 г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост; моли се да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по всички доводи и възражения във въззивната жалба и не е обсъдил всички доказателства, по-специално наличието на противоречива, непълна, неясна и негодна да формира знание у него за настъпило състояние на неплатежоспособност на банката информация; приел е за публично известни факти, които не са били обявени в ТР, а за общоизвестни - факти, които не е обявил за такива в хода на делото. Поддържа, че изводите на съда за установяване релеватния факт на знание за неплатежоспособността на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН са необосновани, тъй като са резултат от неправилно тълкуване на правната норма и игнориране на специалните разпоредби на ЗКИ, относими към понятията „опасност от неплатежоспособност на банка“ и „неплатежоспособност на банка“. Оспорва като необоснована и почиваща на косвени и противоречиви доказателства тезата, че знанието за неплатежоспособност на „КТБ“ АД следва от общоизвестното знание за спиране на плащанията на банката към 20.06.2014 г. и публично известния факт за поставянето й под специален надзор поради спиране на плащанията и опасност от неплатежоспособност. Излага подробни доводи, че „опасност от неплатежоспособност“, изискваща поставяне под специален надзор, и „настъпила неплатежоспособност“, изискваща отнемане на лиценза на банката, са различни понятия и е недопустимо по аналогия да се прилагат правила за общата търговска несъстоятелност, като чл.59, ал.3 ЗБН предвижда знание за вече настъпила неплатежоспособност - чл.36, ал.2 ЗКИ. Лицата, изпълняващи длъжността синдик на “КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. - оспорват жалбата като неоснователна. Излагат подробни доводи в подкрепа на правилността на решението. С определение № 138/04.03.2020 г. по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за уважаване на исковете по чл.59, ал.3 ЗБН, за произнасяне по материалноправния въпрос: С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважена евентуалната искова претенция на основание чл.59, ал.3 ЗБН и спорните прихващания са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че придобиването на активните вземания е станало на основание договори за цесия, сключени преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл.36, ал.2 ЗКИ и че презумпцията по чл.59, ал.4 от закона е неприложима, но че към момента на придобиване на вземанията ответното дружество е знаело за настъпилата неплатежоспособност на банката. Изводът за съществуващо у ответника знание за неплатежоспособност на „КТБ“ АД към посочения момент е обоснован от съда с общоизвестния факт на спиране на плащанията от страна на банката към 20.06.2014 г. /впоследствие тази дата е определена като начална дата на неплатежоспособността й/ и от публично известния факт на поставяне на банката под особен надзор, поради спиране на плащанията и опасност от неплатежоспособност, станало с решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г., поправено с решение № 74 от 22.06.2014 г., обявено в търговския регистър на 23.06.2014 г. Изрично е посочено, че при обявяване на решението на УС на БНБ за поставяне на банката под особен надзор като акт по чл.5 ЗТР се презюмира, че това решение е станало публично известно /чл.9, ал.2 ЗТР/, вкл. и основанието за издаването на решението – „спиране на плащанията на банката и опасност от неплатежоспособност“. Според въззивния съд нормата на чл.59, ал.3 ЗБН не свързва субективната предпоставка за недействителност на извършено прихващане със знание у прихващащия за съществуването на всички изискуеми от закона условия за постановяване на съдебно решение за обявяване неплатежоспособността на банката. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, първо търговско отделение намира следното: В хода на производството са постановени решение № 51/21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 59/10.08.2020 г. по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 161/17.12.2020 г. по т.д.№ 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 131/21.12.2020 г. по т.д.№ 751/2019 г. на ВКС, І т.о., с които е даден еднозначен отговор на поставения правен въпрос. В посочената практика по чл.290 ГПК, към която настоящият съдебен състав се присъединява, аргументирано се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62 от 2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. По основателността на касационната жалба: Обоснован е изводът на въззивния съд, че са налице част от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - отправени от ответното дружество до обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД валидни изявления за прихващане с вх. № 12055/19.11.2014 г. и вх. № 12105/20.11.2014 г.; придобиване на активните вземания от ответното дружество на основание договори за цесия от 05 и 06.08.2014 г. и възникване на задълженията му към банката по договори за банков кредит преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Законосъобразен е и изводът, че тъй като придобиването на вземанията е станало преди вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД по реда на чл.36, ал.2 ЗКИ, презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН е неприложима. С оглед отговора на значимия за спора правен въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че към момента на придобиване на активните вземания от страна на ответника у него е съществувало знание за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, обосновано със знание за решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за поставяне на „КТБ” АД под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ, обявено на 23.06.2014 г. в ТР, както и с публикации в медиите, че банката спира плащанията. Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ. Предвид изложеното не може да се приеме, че е доказан по категоричен начин субективният елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН, което е основание за отхвърляне на исковете за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ на процесните прихващания. С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН - да бъдат отхвърлени. По разноските: Касаторът не претендира присъждане на разноски. На основание чл.59, ал.7 ЗБН дължимата държавна такса за въззивното и касационно производство в размер на общо 9 080 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1034 от 27.04.2018 г. по в.т.д. № 5849/2017 г. на Апелативен съд - София в частта за потвърждаване на решение № 1776 от 21.09.2017 г. по т.д.№ 8531/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, с което на основание чл.59, ал.3 ЗБН са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх. № 12055/19.11.2014 г. и вх. № 12105/20.11.2014 г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на “Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх. № 12055/19.11.2014 г. и вх. № 12105/20.11.2014 г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. ОСЪЖДА “Корпоративна търговска банка“ АД /н/, [населено място] да плати за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 9 080 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.