Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 11.04.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1019/2021 г.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] срещу решение № 11883 от 20.08.2020 г. по т. д. № 5865/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2158 от 14.05.2019 г. по т. д. № 124/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, предявените от „Деметра 2020” ЕООД, [населено място] срещу дружеството-касатор искове са уважени съответно: искът с правно основание чл. 386, ал. 1 във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+” (полица № 440116011004894 от 27.07.2016 г.) за кражба на лек автомобил марка Ауди А5, рег. [рег.номер на МПС] е уважен за сумата 30 803.41 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба - 03.10.2017 г. до окончателното й плащане, а искът с правно основание чл. 409 КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за периода от 08.07.2017 г. до датата на исковата молба е уважен за сумата 744.48 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда за дължимост на присъденото застрахователно обезщетение с твърдението, че по делото не е установено настъпването на застрахователното събитие „кражба“ на застрахования автомобил, тъй като представените прокурорски постановления за образувано по заявление на самия застрахован досъдебно производство не са достатъчни, за да се счете за доказана кражба на автомобила. Касаторът развива подробни съображения и в подкрепа на неуваженото му възражение, че е налице основание за отказ за плащане или за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на предвидените в Общите условия към застрахователния договор задължения на застрахования, изразяващо се в посочване на невярна информация при сключването на договора (съобщено е за съществуването на един ключ на автомобила, а след настъпване на събитието на застрахователя са предадени два ключа), както и в непредставянето на допълнително изискани документи във връзка с образуваната щета.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът „за доказване на настъпването на застрахователното събитие „кражба“ чрез представяне на прокурорско постановление за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл. 194 НК“.
В подкрепа на първото посочено основание е представено решение № 163 от 22.12.2014 г. по т. д. № 528/214 г. на ВКС, II т. о., а второто основание е аргументирано с твърдението за противоречие в съдебната практика, обективирано в обжалваното въззивно решение и в представените други две влезли в сила въззивни решения – решение № 2261 от 12.09.20144 г. по т. д. № 1052/2014 г. на Софийски апелативен съд и решение № 343 от 16.05.2016 г. по т. д. № 496/2016 г. на Варненски окръжен съд.
Освен това, касаторът заявява също основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт по съображения, че съдът е приел за доказана кражбата на застрахования автомобил само въз основа на прокурорските постановления в досъдебното производство.
Ответникът по касация – „Деметра 2020” ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 10.11.2020 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от „Деметра 2020” ЕООД, [населено място] срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 386, ал. 1 във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440116011004894 от 27.07.2016 г. до размер на сумата 30 803.41 лв., въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+”; настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил марка Ауди А5, рег. [рег.номер на МПС] ; изправност на ищеца като страна по договора за застраховка, изразяваща се в надлежно уведомяване на застрахователя и на разследващите органи за извършената кражба в срока по т.11.5.2, раздел II на Общите условия; предаване на оригиналните ключове и дистанционните устройства на автомобила и представяне на необходимите документи съгласно т.11.6.7, раздел II на Общите условия.
Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че не е доказано настъпването на застрахователното събитие „кражба“ на автомобила. Счел е същото за установено от представените в съответствие с изискванията на т. 11.6 от Общите условия документи – постановления на Районна прокуратура - Благоевград от 27.11.2017 г. за частично прекратяване и за спиране на досъдебно производство № 1899 ЗМ/273/2017 г., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като е посочил, че макар да не се ползват със задължителна сила по чл. 300 ГПК, в частите, в които прокурорът е установил противозаконното отнемане и е приел наличието на деяние по чл. 194, ал. 1 НК, постановленията представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.
Решаващият състав не е възприел и преценката на първостепенния съд за недоказаност на кражбата по съображения, че при сключването на полицата е деклариран само един ключ и имобилайзер, а при настъпването на събитието са декларирани 2 ключа и 2 устройства, като липсват данни как и от кого са ползвани ключовете в периода от 10.04 ч. до 22.00 ч. на 23.04.2017 г. Като се е позовал на заключението на вещото лице, изследвало данните от двата ключа на автомобила, въззивният съд е приел, че установеният начин на ползване на същите в периода на и преди настъпването на твърдяното застрахователно събитие доказват релевантните във връзка с него факти. Посочил е, че изводите биха били други, ако беше установено ползването на един от ключовете след момента на твърдяното настъпване на застрахователното събитие; или ако при сключването на полицата са били декларирани два ключа, а при декларирането на щетата е предаден само един ключ или устройство и т. н., каквито факти и обстоятелства обаче не са твърдени и установени по делото.
Като неоснователни решаващият състав е преценил и възраженията на застрахователя: че процесният лек автомобил не е бил снабден с алармена система; че не е бил оставен заключен и с включена алармена система и други системи за защита; че лицето, което го е ползвало не е било надлежно упълномощено да го управлява; че автомобилът е бил паркиран пред дома на същия на датата 23.04.2017 г.; че кражбата е установена на 24.04.2017 г.; че процесното застрахователно събитие е настъпило именно по твърдяното в исковата молба време (23-24.04.2017 г.).
Въззивният съд е направил категоричен извод за отсъствие на предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ да бъде заплатено или за намаляване на застрахователното обезщетение. Безспорният факт, че при сключване на договора застрахованият е декларирал притежанието на един ключ и едно дистанционно устройство, а при настъпване на застрахователното събитие - два ключа и две дистанционни устройства, не е счетен като основание за отказ по смисъла на посочената разпоредба предвид липсата на доказана от застрахователя причинно-следствена връзка между това обстоятелство и настъпването на застрахователното събитие. За изпълнено е преценено и задължението на застрахования по чл. 404, ал. 1 КЗ и т.11.6.4 и т.11.6.6, т.11.6.7 от раздел II на ОУ - да представи на застрахователя необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението, чрез представяне на съответните документи, като е съобразено, че в мотивите към постановения отказ и в решението на застрахователя от 25.08.2017 г. не е посочено неизпълнение на задължение на застрахования за представяне на документи, съгласно задължението по т.12.5 от раздел II от ОУ. Съдебният състав е посочил, че непредставянето на служебна бележка от МВР по т.11.6.4 от ОУ също не може да се разглежда като неизпълнение на задълженията на застрахования, даващо право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, от една страна – тъй като вероятно с тази бележка се цели да бъде установено изпълнение на задължението по т.11.5.1 от ОУ да се уведомят компетентните държавни органи за настъпилото застрахователно събитие, което обстоятелство обаче се установява от представените по делото постановления на Районна прокуратура - Благоевград, а от друга страна – тъй като липсва пряка причинно-следствена връзка между формалното неизпълнение на задължението по т.11.6.4 от ОУ и настъпването на застрахователното събитие.
Съобразно установената от заключението на експертизата действителна пазарна цена на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, въззивният съд е приел, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 31 343.38 лв., което обаче следва да бъде намалено с неплатената от застрахования премия - четвъртата вноска в размер на 539.97лв., за която ответникът е направил възражение за прихващане. Поради това главният иск е уважен за сумата 30 803.41лв., върху която е присъдена и законната лихва, считано от датата на исковата молба и до окончателното й изплащане.
За основателна е преценена също акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 08.07.2017г. до 02.10.2017г. – деня, предхождащ депозирането на исковата молба. Въззивният съд е приел, че в случая ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 15-дневен срок от представяне на всички необходими и изискани от застрахователя документи, който срок е започнал да тече от 16.06.2017 г. и е изтекъл на 03.07.2017 г., т.е. от 04.07.2017 г. застрахователят е в забава. Доколкото обаче ищецът е претендирал лихвата от по-късна дата, с оглед диспозитивното начало на процеса, претенцията му е уважена за периода от 08.07.2017 г. до датата на исковата молба, като му е присъдена сумата 744.48 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране волята на съда, но не и за правилността на решението, на фактическите и правни изводи и за обсъждането на доказателствата. Този извод произтича от обстоятелството, че отговорът на въпроса е предпоставен от обсъждане на събраните по делото доказателства, в т. ч. на Общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка с цел изясняване дали в тях е предвиден изричен ред за установяване настъпването на съответното застрахователно събитие. Следва да се отбележи, че именно такъв е настоящият случай, доколкото в т.11.6 от Общите условия е предвидено за установяване на застрахователното събитие да се представи оригинал на документите, издадени от компетентните органи, какъвто документ, съгласно т.11.6.4, при застрахователно събитие „кражба“ е служебна бележка, а при образувано досъдебно производство във връзка със застрахователното събитие – заключително постановление на разследващите органи от досъдебното производство, обвинителен акт при установен извършител на престъплението, постановление за спиране и прекратяване на наказателното производство, съдебно решение по образувано наказателно дело и др. (т.11.6.6). Що се отнася до извода, до който е достигнал решаващият състав в резултат от обсъждането на събраните доказателства, правилността на същия подлежи на проверка само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.
Освен поради липса на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на заявените конкретни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното от касатора решение на ВКС по чл. 290 ГПК се явява в случая ирелевантна практика, тъй като не съдържа произнасяне по въпроса за доказателствената сила на прокурорското постановление за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В същото е даден отговор на съвсем различен въпрос, а именно – за предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна. Недоказано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както признава самият касатор, по относимите към въпроса за доказването на застрахователните събития разпоредби на чл. 154 ГПК и чл. 300 ГПК съществува обилна практика на ВКС, което обстоятелство изключва възможността да са осъществени предпоставките на посоченото основание, дори и при наличието на противоречие между отделни актове на въззивните съдилища.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с част от оплакванията в касационната жалба, свързани с доказване на застрахователното събитие, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“.
Поради всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1871 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените документи – договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 09.09.2020 г., фактура № [ЕГН] от същата дата и платежно нареждане до ОББ от 16..09.2020 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11883 от 20.08.2020 г. по т. д. № 5865/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на „Деметра 2020” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1871 (хиляда осемстотин седемдесет и един) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: