7 Р Е Ш Е Н И Е №. 60156 София, 18 февруари 2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 519/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. В., чрез неговия защитник – адв. Н. Н., срещу въззивно решение № 10 от 24.03.2021г., постановено по внохд № 34/20г. по описа на Военно-апелативния съд. В касационната жалба e заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият В. П. В. и защитникът му адв. Н. Н., редовно призовани, не се явяват. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивният съд правилно е приложил закона, като е преценил, че подсъдимият е извършил в реална съвкупност престъпленията по чл. 316 от НК. Сочи за безспорно установено, че двата инкриминирани документа са неистински и са издадени за друго лице, като подсъдимият никога не е завършвал курс за правоспособност за водачи на МПС, нито е включван в списъка за обучение с квалификация „инструктор-шофьор“ за нуждите на поделението в Б.. Счита, че гласните и писмени доказателства установяват престъпното ползване на инкриминираните документи. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 59 от 09.11.2016г. по НОХД № 219/2016г. на Военен съд – София подсъдимият В. П. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК и на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2, вр. чл.42а, ал.4 и чл.42б, ал.1 от НК, му е било наложено наказание пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като продължителността на двете пробационни мерки била осем месеца. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С решение № 6 от 22.03.2017г., постановено по внохд № 95/2016г., Военно-апелативният съд е потвърдил присъда № 59 от 09.11.2016г. по НОХД № 219/2016г. на Военен съд – София. С решение № 172 от 28.06.2017г. по кнохд № 489/2017г., II н.о Върховният касационен съд е отменил горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение № 38 от 25.08.2017г., постановено по внохд № 39/2017г., Военно-апелативният съд е отменил присъда № 59 от 09.11.2016г. по НОХД № 219/2016г. на Военен съд – София и е върнал делото на Софийска военно-окръжна прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С присъда № 11 от 11.03.2019г. по нохд № 33/2018г. на Военен съд – София подсъдимият В. П. В. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: по чл. 316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр. 2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година; чл. 316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.4 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца; по чл. 316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.4 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК са били групирани така наложените наказания, като е било определено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от три години. С решение № 34 от 30.09.2019г., постановено по внохд № 31/2019г., Военно-апелативният съд е отменил присъда № 11 от 11.03.2019г. по нохд № 33/2018г. на Военен съд – София и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С присъда № 19 от 22.06.2020г. по нохд № 171/2019г., Военен съд – София е признал подсъдимия В. П. В. за виновен в това, че: - на неустановени час и дата за времето 07.07.2008г. – 08.07.2008г., във ВВУБ „Г. Б.“ – [населено място], съзнателно се ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – свидетелство № 1860 за правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към диплома серия “0” № 037852 от VI.1983г./, когато от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, му е наложил наказание пробация в съвкупност от двете мерки - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.1 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б, ал.1 от НК осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца. - на неустановена дата за времето 27.05.2013г. – 29.05.2013г., във военно формирование 52090 -гр. Долна Митрополия, съзнателно се ползвал от два броя неистински официални документа за придобита квалификация – свидетелство № 1860 за правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към диплома серия “0”, № 037852 от VI.1983г./ и Приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № 1860, когато от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.4, вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, му е наложил наказание пробация в съвкупност от двете мерки - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.1 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б, ал.1 от НК осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2 т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца. - на 04.05.2015 година, във военно формирование 52090 -гр.Д. М., съзнателно се ползвал от два броя неистински официални документа за придобита квалификация – свидетелство №1860 за правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към диплома серия “0”, № 037852 от VI.1983г./ и Приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен №1860, когато от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1 вр. чл.308, ал.2, пр.4, вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, и на основание чл.42а, ал.1 от НК му наложил наказание пробация в съвкупност от двете мерки - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.1 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б, ал.1 от НК осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание пробация в съвкупност от двете мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.1 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б, ал.1 от НК осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а, ал.3, вр.ал.2, т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 10 от 24.03.2021г., постановено по внохд № 34/2020г., Военно-апелативния съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Касационното основание, което изрично е посочено в жалбата е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК- нарушение на материалния закон. Аргументите на касатора са изложени в три пункта(съответни на трите обвинения), като същите сочат на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Относно първото обвинение се твърди, че липсва доказателствена обезпеченост на приетия от съда факт, че фотокопието на представения от подсъдимия на свидетеля Д. неистински документ(свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС), е било заверено от командира на ВВУБ “Г. Б.” гр.Д.М. – А. К.. Последният не е бил разпитан в качеството на свидетел. Този разпит според касатора е бил наложителен с оглед очертаното изпълнително деяние по това обвинение. Без да се спира на правомощията на касационната инстанция за произнасяне по доказателствената обезпеченост на обвинението, този състава намира за необходимо да посочи някои процесуални аспекти, касаещи направеното възражение. В хода на производство по нохд № 33/18г. по описа на Софийски военен съд, в съдебното заседание, проведено на 11.03.2019г. прокурорът на основание чл.287 от НПК е изменил обвинението по пункт първи на обвинителния акт, като от диспозитива сред посочените действията на подсъдимия по осъществяване на престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.308, ал.2, пр.2 от НК са изключени тези, извършени от К. по заверка копието на инкриминирания документ. След направеното изменение на обвинението, производството по делото е продължило по новото обвинение. Постановената първоинстанционна присъда е била предмет на проверка от въззивната инстанция – по внохд № 31/19г. по описа на Военно – апелативен съд, която я е отменила и е върнала делото за ново разглеждане на първостепенния съд. Независимо от това обстоятелство новото обвинение се запазва, като правилно първата инстанция – по нохд №171/19г., както и въззивната такава – внохд № 34/20г., (решението по което е предмет на настоящата касационна проверка) са се произнесли по пункт първи по измененото обвинение. В настоящото производство, съставът на касационния съд няма правомощия да се произнася по въпроси, касаещи измененото обвинение, като следва само да се посочи, че след изменение на обвинението всички съдебни инстанции са обвързани от новото обвинение, което прокуратурата е повдигнала и поддържа. С оглед възраженията на касатора е необходимо само да се посочи, че изменението на обвинението e по отношение на диспозитива, но принципно касае факти, които не са пряко релевантни относно съставомерността на обвинението по пункт първи и по-точно досежно установеността на изпълнителното деяние. Също така диспозитивът на първоинстанционната присъда, постановена по нохд №171/19г. по описа на СВС(посочен по-горе) изцяло съответства на изискванията на НПК досежно съдържанието на присъдата. Относно второто и трето обвинение, в жалбата се излагат аналогични оплаквания, а именно за неизпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, които са за събиране на доказателства, установяващи, че подсъдимият “лично, физически да си е послужил със свидетелството заедно с приложението, за да носи наказателна отговорност”. Това твърдение също е неоснователно. Позоваването на касационното решение е направено некоректно, без да се отчете обстоятелството, че решението е поставено при обвинение, което е различно от настоящото То е било повдигнато с предходен обвинителен акт, който е бил коригиран именно след това решение. Констатациите на предходния касационен състав за допуснати нарушения – процесуални и материално-правни, са били направени с оглед неяснота на формулираното в обвинителния акт обвинение. Тази неяснота е преодоляна с внасянето на нов обвинителен акт. Недопустим е подобен подход на позоваване на извадки от съдебни актове, извън контекста на цялостното им съдържание, без да се отчита волята на съда. Иначе не е спорно както в доктрината, така и в практиката, че за съставомерността на инкриминираните обвинения(и по трите пункта) е необходимо да бъде установено, че подсъдимият лично си е послужил с неистинските документи. В случая В. е представил лично на определените служители от “личен състав” на военното формирование - свидетелите Д. и К., неистинските документи, които те са представили пред ИА “Автомобилни администрация” – Плевен. Подсъдимият напълно е съзнавал, че представените от него оригинални документи(в кадровите досието са се съхранявали копия) са във връзка с процедурата по продължаване лиценза на военното формирования за обучение на кадрови войници и сержанти, която се е провеждала на всеки пет години. Правилно въззивният съд е приел, че свидетелят Д. е бил единствено приносител на тези документи. В разрез с установеното по делото и при невярно тълкуване на закона, е разбирането на касатора, че деянията биха били съставомерни само ако подс.В. лично е представил процесните документи в изпълнителната агенция. Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради липсата на релевираните касационни основания. С оглед на произтичащите от Конституцията задължения на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона, настоящият състав намира, че следва да обсъди някои принципни положения, касаещи вида на инкриминираните два документа. Правилни са крайните изводи и на двете инстанции, че тези документи са неистински, но не по изложените аргументи(такива са изложени само от първостепенния съд, а въззивният такъв ги е възприел изцяло). Първостепенният съд в мотивите си (л.27) е приел следното: ”Лъжливото документиране е свързано със създаването на документ, чието съдържание и визираните в него обстоятелства не отговарят на действителността, каквито са инкриминираните два документа по настоящото дело. Същите са неистински, тъй като подписите на длъжностните лица не се положени от тях, а са фотокопирани.” Документната подправка по чл.308 – чл.310 от НК обхваща създаването на неистински или преправянето съдържанието на истински документ. Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци, или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществото. Съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички останали реквизити –подпис, дата, снимки и др. В резултат на преправянето на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочена като автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето на съдържанието. Това не води до създаването на документ с невярно съдържание, а до превръщането на истински в неистниски документ. В насока на горното е Постановление №3/82г. по н.д. №12/81г. на Пленума на ВС. При тези принципни положения, установени в практиката и доктрината становището на Софийски военен съд, посочено по-горе е невярно. Независимо от това, не се налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като крайните изводи относно вида на инкриминираните документи са верни и съдилищата правилно са квалифицирали деятелността на подсъдимия. Също така, застъпеното становище не е довело до противоречие между диспозитив и мотиви. Направеното прецизиране на мотивите беше наложително, тъй като то има съществено значение не само за настоящия казус, но и в принципен аспект за правилното квалифициране на документите на неистински и такива с невярно съдържание. По изложените съображения, настоящият състава намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 24.03.2021г., постановено по внохд № 34/20г., по описа на Военно-апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: