7 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА №. 281 гр. София, 08.10.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА с участието на прокурор при секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 308 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. „Юробанк България“ АД чрез адв. К. К. обжалва решение № 186 от 24.10.2022 г. по в.гр.д.90/22 г., по описа на ОС – Кърджали, с което е обезсилено решение № 118 от 03.02.2022 г. по гр.д. 398/20 г., РС – Момчилград и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК от 29.05.2019 г. и изпълнителен лист от 29.05.2019 г., издадени по ч.гр.д. 238/19 г, по описа на РС-Момчилград и е прекратено производството по делото и са присъдени разноски. Въззивният съд бил приел, че е образувано заповедно производство по искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги. Като основание на издадената заповед бил посочен договор за кредит „Продукт нов алфа кредит ремонт“ № RL 3507, сключен от 23.04.2008 г , изменен и допълнен с Анекс 1 от 23.12.2009 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът бил подал възражение. В срока по чл. 415 от ГПК бил депозиран иск по чл. 422 от ГПК, с който ищецът твърдял , че между него и ответника, е сключен договор за кредит „Продукт Нов Алфа кредит ремонт“ № 157-49/08 г. от 23.04.2008 г. Впоследствие условията по кредита били предоговорени с Анекс 1 от 23.12.2009 г. При тези констатации съдът бил приел, че искът е недопустим. К. жалбоподател счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, изразяваща се в посоченото противоречие. Ищецът не бил бездействал, тъй като не му били дадени указания. Касаторът бил посочил един и същи правопораждащ факт и в заявлението, и в исковата молба. С посочените основания касаторът обосновава основание за отмяна на решението на въззивния съд съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Касаторът също така излага оплаквания, че изводът на съда относно несъответствие на основанието между исковото и заповедното производство бил неправилен с оглед събрания доказателствен материал. Съдът не бил обсъдил съществените характеристики на договора, изхождал бил само от номера на договора. В заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК и в исковата молба били посочени едни и същи факти. Излага съображения за липса на анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и съответен на доказателствата извод. Изтъква, че към момента на сключване на договора е бил с номер 157-49/08, като договорът бил сключен с праводател на ищеца - „Алфабанк клон България“, чието предприятие бил купил и на основание чл. 15 от ТЗ било осъществено правоприемство във всички права, задължения и фактически отношения с кредитодателя. Впоследствие, след осъщественото правоприемство, бил даден нов номер на договора, при счетоводното отчитане на стопанските операции от „Юробанк България“ АД. С посоченото съдът бил постановил необосновано решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. К. жалбоподател излага съображения по същество на спора. Сочи, че са дължими сумите 9 506,64 евро – падежирали вноски за главница за периода 26.04.2016 г. до 24.01.2022 г. и сумата 1 848,06 евро – падежирали вноски за възнаградителна лихва, 24.06.2016 г. до 24.06.2019 г. и 3 014,56 евро мораторни лихви от 24.02.2011 г. до 02.05.2019 г., имуществени застраховки 31,12 евро от 20.05.2016 г. до 20.05.2019 г , нотариални разноски 260,95 евро от 18.04.2018 г до 20.05.2019 г и законна лихва от 28.05.2019 г. , както и разноски за заповедното производство 571,96 лв държавна такса и 1150,77 лв адвокатско възнаграждение. Моли да се отмени като неправилно решението. Ответникът по касационната жалба Е. Н. А. чрез адв. Д. Д. и адв. И. Б. оспорват касационната жалба. Излага подробни съображения, като твърди, че съдът е допуснал нарушение на диспозитивното начало, на основание чл. 6 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от „Юробанк България“ АД срещу Е. Н. А., въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, по отношение на Е. А., че дължи на „Юробанк България“ АД сумата от сумата от 11 443,13 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.5.2019 г.; сумата от 260, 95 лв. - нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.5.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г., както и сумата от 571, 96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1 150,77 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 238/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, като неоснователен и погасен по давност. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за банков кредит на основание договор за кредит „Продукт нов алфа кредит Ремонт № 157 – 49/08“ , Общи условия на Алфа банка – клон България за предоставяне на ипотечни кредити и Анекс 1от 23.12. 2009 г. По силата на това правоотношение банката била отпуснала кредит в размер на 16 000 евро. Вземането по кредита било станало изцяло изискуемо поради изтичане на крайния срок на издължаване на кредита на 07.01.2015 г., като и поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита. Установен бил размерът на задълженията. Прието било, че въведеното с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност от длъжника, е основателно. Взето било предвид, че задължението за връщане на получената на основание договора за банков кредит сума, е периодично и вземанията се погасяват с давността, предвидена в чл. 111 б „в“ от ЗЗД, като в случая вземанията по договора между страните били погасени по давност. Във въззивната жалба ищецът е посочил, че е сключен договор за кредит, че е поискал издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на счетоводните записвания в счетоводството на банката и че са установени със заповедта по чл. 417 от ГПК вземанията на банката, както и разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Сочи, че решението е вътрешно противоречиво, тъй като съдът е приел, че няма документ кога е било изискуемо задължението и че решението е необосновано, тъй като кредитът е изцяло изискуем към 07.01.2015 г. преди изтичане на крайния срок за издължаване. Изложени са съображения, че не са му били дадени указания относно необходимостта от доказване на предсрочната изискуемост на вземанията. Посочено е, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон съгласно чл. 111 б „в“ от ЗЗД, като не били отчетени съществените характеристики на периодичните плащания, каквито не са уговорките за връщане на дадения кредит на погасителни вноски. Ответникът не е оспорил съществуването на договор между страните в отговора по чл. 263 от ГПК. Посочил е, че фактът на предсрочна изискуемост на кредита не бил въведен според него своевременно в процеса, но не бил оспорил , че такава е настъпила. Изложил бил съображения, че е предявен иск, в който се търси установяване на вземане, различно от това в заповедното производство като главница и лихви, като ставало въпрос за вземане с различни параметри, като опитът да бъде поправен бил недопустим. Въззивният съд в решението си е приел, че в заявлението по чл. 417 от ГПК, банката била основала вземанията си на Договор за кредит „Продукт нов алфа кредит ремонт „RL 3507“, сключен на 23.04.2008 г. , допълнен с Анекс 1 от 23.12.2009 г. В исковата молба било посочено, че е сключен договор за кредит Продукт „Нов алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008 г. Въззивният съд е приел, че ищецът не можел да въведе различни правопораждащи факти в процеса, с исковата молба, при предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, от фактите, въведени със заявлението в заповедното производство. В случая се касаело за друго основание, от което произтичало вземане, различно от заявеното в заповедното производство. Съвпадение в размера на вземанията по исковата молба и по заявлението било налице, но при предявяване на иска бил въведен различен правопораждащ факт. Това означавало, че липсва правен интерес от предявяване на иска и бил обусловен извод за неговата недопустимост. Поради изложените мотиви решението на първата инстанция е обезсилено. С определение № 1613 от 17.06.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос: Относно задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да даде указания на ищеца за уточняване на иска и отстраняване на нередовности, констатирани за първи път пред въззивния съд, на основание чл.280, ал.1 , т. 1 от ГПК, за проверка съответствието на разрешението по поставения правен въпрос със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в: т. 5 от ТР по т.д. 1/13 г, ОСГТК на ВКС, ТР 1/2001 г по гр.д. 1/2001 г. ОСГК , решение № 281 от 06.01.2016 г. по гр.д. 1589/15 г, III ГО, решение № 437 от 29.12.2015 г. по гр.д. 3140/15 г., ВКС,IV ГО, решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр.д. 4622/19, IV ГО, решение № 42 от 07.04.2015 г. по т.д. 868/14 г, II ТО, решение № 65 от 11.03.2019 г. по гр.д. 3165/18 IV ГО на ВКС. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС в посочените решения, въззивната инстанция е инстанция по същество на спора между страните. Въззивният съд дължи разрешаване на материалноправния спор. Поради това въззивният съд следва да се произнесе по редовна искова молба, въвеждаща ясен предмет на спора. От това задължение произтича и уреденото в чл. 129, ал. 2 от ГПК задължение на съда да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, както с оглед изясняване противоречията между твърденията на страната, така и между твърденията и представените от нея писмени доказателства към исковата молба. На по-голямо основание съдът дължи указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, когато е налице допусната очевидна фактическа грешка при посочване на номер, променящи индивидуализацията на предмета на спора. С оглед отговора на поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивният съд не е изпълнил задълженията си , така както са разяснени в задължителната и трайна практика на ВКС. Действително, видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, „Юробанк България“ АД е поискало издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 14 488,61 евро, за което е представен документ – извлечение от счетоводните сметки на банката, на основание Договор за кредит Продукт Нов Алфа кредит Ремонт № RL3507, сключен на 23.04.2008 г., изм. И допълнен с Анекс1 от 23.12.2009 г. Районен съд – Момчилград е разпоредил издаване на изпълнителен лист, като е издал заповед № 114 от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. 238/19 г., като е разпоредил Е. Н. А. да заплати на „Юробанк България“ АД сумите от: 11 443,13 евро, главница от 24.02.2011 г 0 20.05.2019 г, мораторна лихва в размер на 3 014,36 евро, от 24.02.2011 г. 0 20.05.2019 г., имуществени застраховки в размер на 31,12 евро от 20.05.2016 г., до 20.05.2019 г., нотариални разноски в размер на 260,95 евро от 18.04.2018 г. до 20.05.2019 г., законна лихва върху главницата от 28.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, платена държавна такса в размер на 571,96 лв и адвокатско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит Продукт Нов Алфа кредит Ремонт № RL3507,сключен на 23.04.2008 г., изм. и допълнен с Анекс № 1 от 23.12.2009 г. Срещу заповедта е подадено възражение, на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срок, което е прието от съда. С исковата молба ищецът, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК, срок, е предявил иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК. В исковата молба, е посочено, че е бил сключен Договор между „Алфа банк“ АЕ, клон България, праводател на ищеца и ответника на 23.04.2008 г. за отпускане на кредит в размер на 16 000 евро. Договорът е индивидуализиран като Договор за кредит Продукт „Нов Алфа кредит Ремонт“ № 157-49/2008 г. Видно от формалното сверяване на Договора, представен към заявлението по чл. 417 от ГПК и Договорът, приложен към исковата молба, налице е един и същи договор. Предвид изразените становища от страните във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, въззивният съд не е отстранил отбелязаната служебно от него нередовност на исковата молба. Съдът е изхождал от формалния посочен номер на Договора, като не е изпълнил задължението си да изясни действителния факт, на който се позовава на страната, като индивидуализира предмета на Договора, на който страната се е позовала, както в заповедното производство, така и в исковото производство, с оглед неговия предмет. В случай, че имаше съмнение за съществуването на два договора между страните, е следвало да даде ясни указания на ищеца да посочи дали действително има два различни договора между страните, на кой договор се е позовал в заповедното производство и дали е идентичен с договора, на който се е позовал в исковото производство. Въззивният съд дължи разрешаване на действителния материален спор между страните, поради което е бил длъжен да даде указания на ищеца, да обясни разликата в номерацията на договора, индивидуализиран по различен начин в заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК и съответно в заповедта, издадена на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и в исковата молба. Едновременно с това е бил длъжен да извърши констатации по действителния предмет на договора, на който ищецът се е позовал. При липса на изпълнение на задълженията си активно да установи спорното правоотношение между страните, като даде задължителни указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, въззивният съд не е изяснил на страните и пределите на въззивното обжалване. Поради допуснатото съществено процесуално нарушение, решението на въззивния съд следва да се отмени, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред настоящата инстанция не може да се отстрани нередовността на исковата молба. Необходимо е извършване на процесуални действия от въззивния съд, поради което, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, след отмяна на решението, делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба с оглед задължителните указания в настоящето съдебно решение. По отношение на сторените разноски в настоящето производство, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора. Така мотивиран Върховният касационен съд Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 186 от 24.10.2022 г. по в.гр.д.90/22 г., по описа на ОС – Кърджали и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кърджали за произнасяне от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: