Р Е Ш Е Н И Е   №  245   София,  11  юни  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и шести април.......  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА...............…и в присъствието на прокурора....ЯВОР ГЕБОВ......…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 162 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения Г. Г. В. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 450/ 28.12.2009 г. на Пазарджишкия районен съд, потвърдена с решение № 28/ 09.02.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Претендира се, че съдебните актове са постановени при касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, но са изложени доводи само за неправилно приложение на материалния закон. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, осъденият и неговият защитник поддържат искането с аргументи, че деянието е несъставомерно или осъществено при условията на крайна необходимост. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Частният обвинител К. П. не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение намери за установено следното:   С присъдата, потвърдена от Пазарджишкия окръжен съд, подсъдимият Г е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.323 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.55 от НК му е наложено наказание пробация, като са определени двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2. т.1 и т.2 от НК за срок от по осем месеца.   Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна в срока по чл. 421 ал.3 от НПК и по същество е основателно.   От фактическа страна и двете съдебни инстанции са приели, че в село В. била изградена напоителна мрежа от канали за напояване на дворните места, която била собственост на община П.. Подсъдимият претендирал, че дворът му се наводнява, когато св. К напоява собственото си дворно място. На няколко пъти подавал жалби до кметството на селото и до “Напоителни системи” ЕАД гр. П. по делото/, по повод на които комисии от Община П. извършили проверки. Резултатите от проверките сочели, че претенцията на подсъдимия е неоснователна.становено е също, че на два пъти- в края на месец май и в края на месец юни 2009 г. подс. В. циментирал изхода на поливната тръба за имота на св. П засипал с пръст вадата, което довело до повреда на съоръжението и препятстване на преминаването на водата за поливане до имотите на живеещите в квартала. Подсъдимият отказал да изпълни даденото му от полицията разпореждане да отпуши тръбата и премахне насипа върху поливната вада. При тези факти съдилищата са приели, че В. е осъществил престъплението самоуправство по чл.323 ал.1 от НК, тъй като самоволно и не по установения от закона ред осъществил чужди права- правото на общината за регулиране на водоподаването по напоителния канал и правото на водоползване от К. П. , като случаят не е маловажен. Това разбиране е неправилно. Самоуправството е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните гражданите, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Субект на престъплението може да бъде само страна по имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323 ал.1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от ДРУГИГО, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред- т.е в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове. Предвид на установените по делото факти и с оглед начина по който е формулирано обвинението, деянието се явява несъставомерно по чл.323 ал.1 от НК. Преди всичко, не е ясно от присъдата дали осъществените от подсъдимия чужди права са предмет на спор и кой ги оспорва. Фактите сочат, че няма спор за правото на водоподаване от Община П., а при липса на спор не може да се осъществи престъплението самоуправство. От мотивите на присъдата и решението е видно, че подсъдимият всъщност оспорва правото на св. П да ползва напоителната система и на плоскостта на този спор може да се търси наличие на престъпление. Призната е виновност обаче за това, че подсъдимият осъществил чуждо право- правото на свидетеля на водоползване. Изводът е не само абсурден, защото упражняването на чужди права не е престъпление, но и противоречи на фактите. Като е циментирал тръбата на напоителния канал подсъдимият очевидно нарушава право на водоползване на П. , а не го осъществява. Изводът противоречи и на същността на правната норма на чл.323 ал.1 от НК, защото спорът между подсъдимия и св. П не произтича от имуществено правоотношение между тях. Освен това, след възникването на спора, самоуправството може да бъде извършено не от оспорващият правото, а само от насрещната страна по правоотношението- само тя може самоволно да осъществи оспореното от другиго нейно действително или предполагаемо право, като внесе промяна в съществуващото фактическо положение. Предвид на горното, Върховният касационен съд намира, че с осъждането на В. съдът неправилно е приложил закона. Извършеното от осъдения деяние е изначално несъставомерно по чл.323 ал.1 от НК, поради което решението следва да бъде отменено, а искателят оправдан поради липса на престъпление. Ето защо и на основание чл. 425 ал.1 т.2 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК       Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 64/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение № 28/ 09.02.2010 г. и ОПРАВДАВА подсъдимия Г. Г. В. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:   Особено мнение на председателя на съдебния състав Л. М. Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав за липса на съставомерно поведение, обхванато от правната норма на чл. 323 ал.1 НК. Съображенията, че от формулираното в обвинителния акт и прието с присъдата не става ясно дали осъществените от подсъдимия чужди права са предмет на спор и кой ги оспорва, както и, че няма спор за правото на водоподаване между подсъдимия и община П., а без такъв не може да съществува самоуправство, не се подкрепя от данните по делото. Подсъдимият е предаден на съд за извършени две престъпления по чл. 323 ал.1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаваща рамките на обвинението, в които е осъществил защитата си, са изложени фактически обстоятелства, че е собственик на недвижим имот, че в населеното място имало изградена напоителна мрежа от канали, собственост на община П., единият от които бил предназначен за поливане имота на К. П. , че подсъдимият от 2006 год. започнал да претендира пред община П., че водоподаването от този канал уврежда имота му, че чрез проверка била установена неоснователността на твърденията му, че продължил да предявява претенции към собственика на съоръжението, че в началото на месец август 2008 год. запушил с различни предмети изхода на циментовата тръба, по който се доставяла водата от канала и лишил К. П. от водоползване, че при извършена проверка признал нарушението но отказал да го отстрани, за което му бил издаден протокол за предупреждение и му бил съставен акт за административно нарушение, а канала бил отпушен от св. К, че през месец август 2009 год. отново циментирал изхода на тръбата и я засипал с пръст. В съдебната фаза на процеса, в резултат на обективния, всестранен и пълен анализ на събраните по надлежния процесуален ред доказателства, тези факти са приети за доказани. При тях двете решаващи съдебни инстанции са направили законосъобразен извод, че е налице оспорване от страна на подсъдимия правото на община П. да регулира водоподаването за напояване на жителите на селото и правото на К. П. да се ползва от тази вода. Още от 2006 год. той е започнал да претендира неизправност на канала и да иска спиране или промяна на водоподаването по него. След като претенциите му били отхвърлени като неоснователни и бил предупреден да не извършва самоуправни действия, самоволно осъществил оспореното си свое право на защита на собствеността си, а не чуждото право- правото на св. К да се ползва от водата. Като са го осъдили по обвинението са приложили точно материалния закон. Налице са всички елементи от състава на престъплението самоуправство, като от обективна страна са извършени действия изразили се в циментиране и засипване с пръст на тръбата, а от субективна страна е налице пряк умисъл като форма на вината. Доводът на осъдения за нарушение на материалния закон, който се споделя и от мнозинството на съдебния състав, е неоснователен. Не са допуснати поддържаните в искането особено съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК. С оправдаването му по реда на възобновяването на делото, материалният закон ще се приложи неправилно. Самоуправството е престъпление, с което се засяга законно установеният ред за осъществяване на взаимоотношенията между граждани или между тях и други правни субекти. Тези взаимоотношения могат да имат най-различен характер и не се изчерпват с дейност по решаване на имуществени спорове. За съставомерността на деянието е необходимо наличието на възникнал спор между двете страни по повод на действително или предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен. По делото такъв спор е налице, като двете страни- подсъдимият в качеството си на собственик на недвижим имот и община П., като собственик на напоителното съоръжение, оспорват правото на община П. да регулира водоподаването. Той е намерил израз в твърденията, че напоителния канал наводнява имота му и извършените действия по преустановяване подаването на вода по него. Собственикът на имота има право да изисква от останалите правни субекти да не извършват действия, които да възпрепятстват упражняването на произтичащото от правото на собственост самостоятелно право на ползване. Той претендира, че такива действия се извършват от собственика на напоителното съоръжение, който го е изградил по начин, че когато по него тече вода се наводнява имота му. Налице е оспорване на това право от община П., която твърди, че нейното съоръжение по никакъв начин не уврежда имота на подсъдимия. Възникналият между двете страни спор за съществувате на действително или предполагаемо право е могъл да бъде решен единствено от компетентните за това правораздавателни органи. Вместо да потърси правата си по този ред, подсъдимият самоволно е осъществил едно оспорвано му от другиго свое право, с което е осъществил състава на престъплението, за което е осъден.   Председател: