Р Е Ш Е Н И Е № 327 град София, 12 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар Кр.Павлова. и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1682/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане за възобновяване на производството по нохд № 265/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Павликени в осъдителната му част. В искането се сочи, че първоинстанционната присъда и решението на въззивната инстанция, с което тя е потвърдена, са резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Според искателя предходните съдебни инстанции са направили погрешен анализ на доказателствената съвкупност и не са дали убедителен отговор на направените от защита възражения. Пренебрегнати са факти , изключващи умисъла по релевираното обвинение и даващи основание за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция пълномощникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът възразява по основателността на искането , като се позовава на икономическата неизгодност на инкриминираната сделка, сключена от искателя в качеството му на директор на училището в с. Върбовка. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото , установи следното: Районният съд в гр. Павликени с присъда № 47 от 21.12.2010 г. по нохд № 265 /2010 г. признал подсъдимия М. С. Ц. за виновен в това , че на 19.08.2003 г. в гр. Бяла, обл. Русе , в качеството на длъжностно лице - директор на Основно училище ”Ф. Т.” – с. Върбовка, общ.Павликени , сключил неизгодна сделка за замяна на недвижими имоти и от това произлязла значителна вреда за представляваното от него училище , като деянието представлява особено тежък случай , поради което и на основание чл. 220 , ал.2 ,вр. с ал.1 от НК, чл. 36 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на основание чл. 220 , ал.2 във вр. ал.1 и чл. 37, т. 6 и т.7 от НК подсъдимият бил лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност , както и от правото да упражнява професии или дейности , свързани с пазене и управляване на чуждо имущество. М. Ц. бил осъден също така да заплати на ОУ ”Ф. Т.” – с. Върбовка, сумата 111 245,85 лева , ведно със законната лихва от 19.08.2003 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за понесените от престъплението имуществени вреди , както и сторените по делото разноски и дължими такси. Окръжният съд в гр. Велико Търново с решение № 51 от 06.04.2011 г. по внохд №41/2011 г. изменил първоинстанционната присъда , като преквалифицирал деянието по чл. 220 , ал.1 от НК, конкретизирал срока на лишаването от права по чл. 37, т.6 от НК в размер на три години и отменил лишаването от права по чл. 37, т.6 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна , отнася за до акт , подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, който не е преминал касационна проверка , и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: При разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Решението на втората инстанция се отклонява от стандарта на чл.339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В него не са изложени убедителни аргументи срещу доводите на защитата в подкрепа на жалбата .Част от изводите на съда се конфронтират помежду си и създават впечатление за двусмисленост , неприемлива за съдебен акт /арг. от чл. 303 от НПК/. От фактическа страна двете предходни инстанции приели , че през 1999 г. с решение на РС- Павликени на Основното училище /ОУ/„Ф. Т.” в с. Върбовка били възстановени правата върху 1145 , 942 дка земеделски земи в землището на селото с план за земеразделяне. През 2000 г. поземлената комисия в гр. Павликени обезщетила училището за тези земи с 893 211 поименни компенсационни бона. С тях по-късно били закупени осемдесет и четири различни земеделски имоти. През 2002 г. било регистрирано сдружение с нестопанска цел „Българско училищно настоятелство при ОУ”Ф. Т.”. На 19.03.2003 г. М. Ц. , като представляващ основното училище, и св.А. А. , като председател на училищното настоятелство, сключили инкриминирания договор за замяна на земеделски земи, по силата на който настоятелството получило земи на стойност 111 491 лева срещу нива на стойност 245 лева. Въззивният съд отбелязал , че след прехвърлянето на земите училищното настоятелство превеждало суми на училището като израз на „добросъвестно поведение”. Основното възражение на защитата на подсъдимия за нищожност на договора за замяна , тъй като земите са публична общинска собственост , е отхвърлено с едно изречение. Според състава на окръжния съд „липсва нарочен съдебен акт и процедура около обявяването на нищожността на сделката съгласно чл. 26 от ЗЗД” , а въпросът „следвало ли е тази сделка да се осъществи от директора на училището без да има решение на ОбНС в гр. Павликени за разпореждане с това имущество е без значение, тъй като сделката е осъществена пред надлежен орган- нотариус,който е проверил наличната документация относно собствеността и представителната власт на страните”. Тъй като с този цитат се изчерпват разсъжденията на въззивния съд за правната стойност на инкриминирана сделка атакуваното решение не убеждава в извършването на дължимия обективен анализ на нейната действителност. Ноторно е , че още със сключването си нищожната сделка не поражда желаното от страните правно действие и всеки може да се позове на това без да е необходима съдебна намеса за установяване и обявяване на нищожността за разлика от унищожаемите сделки, при които важи обратното. Нотариалното удостоверяване на сделката и извършените от нотариуса проверки нито заместват , нито санират нищожната сделка. Тя ще породи правни последици единствено ако сама по себе си не е нищожна Вж. Проф. Ж. С., Българско гражданско процесуално право , Наука и изкуство, София , 1970 г. стр.608 . В решението на окръжния съд е допуснато смесване между сделката и нотариалния акт , който я удостоверява. Съдебният състав, в отклонение на принципното задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, презумирал правната валидност на сделката без да вземе становище по очевидно спорния въпрос за собствеността на заменените ниви Вж. по темата и Тълкувателно решение № 4/2009 г.гр.София, 07 юли 2010 г., ГК на ВКС . По делото има данни , че те не са директно реституирани на училището , а са закупени от него с компенсационни бонове без знанието на община Павликени. Съдът , на една и съща страница от решението си приел , че титуляр на правото на собственост на земите е училището и директорът имал представителна власт да се разпорежда с тях, и в същото време предпоставил решение на Общинския съвет за това правно действие. За да обоснове умисъла на подсъдимия въззивният съдебен състав заявил, че той „не е искал разрешение на Общинския съвет – [гр. Павликени именно поради факта, че в него е възможно да има съмнение дали такова решение за такава сделка може да бъде дадено.” Очевидно е налице противоречие в мотивите по съществен за делото въпрос , което прави непознаваемо вътрешното убеждение на решаващия състав. На следващо място извън вниманието и коментара на контролираните инстанции са останали функциите и предназначението на училищното настоятелство , което е придобило училищните земи. Съгласно чл. 46а и сл. от Закона за народната просвета училищните настоятелства като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност имат единствената задача за подпомагат развитието и материалното осигуряване на училището, към което са създадени. Това обстоятелство е следвало да се оцени на плоскостта на субективната страна на инкриминираната престъпна дейност. Както е известно, престъплението по чл.220 , ал.1 от НК може да се извърши само при пряк умисъл. За неизгодната сделка, сключена по непредпазливост, вж. Решение № 103 от 28.12.1987 г. по н.д. № 96/87 г. ОСНК Съзнанието на дееца следва да обхваща представи за общественоопасния характер на деянието и да предвижда общественоопасните му последици, а волята му да е насочена към тяхното постигане. Решаващите състави, въпреки направените в тази насока възражения, не са преценили как се е отразил общественополезния предмет на дейност на настоятелството върху волевото съдържание на умисъла на подсъдимия. В тази връзка е полезно да се припомни, че неизгодността на сделката се преценява с оглед на всички условия, поради което тя е сключена , включително непосредствения икономически ефект. Една тогава съдът би могъл да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 220 , ал.1 от НК. Обобщено, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред възивната инстанция, като постановеното от нея решение бъде отменено в наказателно и гражданскоосъдителната му част , а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да се спазят изискванията за пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност и изготвяне на съдебен акт, съответстващ на изискванията на чл. 339 , ал.1 и ал.2 от НПК. За пълнота на изложението настоящият състав отбелязва несъгласието си с твърдението на искателя за съществени нарушения на процесуалните норми на чл. 226 от НПК и чл. 36 от НПК.Принципно неспазването на правилото на чл. 226, ал.1 от НПК засяга правата на прокурора в досъдебната фаза и подсъдимият не търпи никакви процесуални ограничения, на които би могъл да се позовава в контекста на чл. 348 , ал.1 т.2 от НПК. Нарушаване на правилата на местната подсъдност са основание за ревизия само при корелативно обусловено опорочаване на постановената присъда или при незаконосъобразно отхвърлено възражение на заинтересованата страна пред първата инстанция. В настоящия случай няма данни за която и да било от тези хипотези. Водим от горното и на основание чл.425 , ал.1, т.1 във връзка с чл. 422, ал.1 , т.5 във вр. с чл. 348 , ал.1,т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 41/2011 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 51 от 06.04.2011 г. в наказателноосъдителната и гражданскоосъдителната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.