4 Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София,25.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2418 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, ЕТ „ГЕЯ-99-Й. Й.”, срещу решение № 110 от 17.05.2018г. по в.т.д. № 158/2018г. на Апелативен съд - В., с което ,след отмяна на решение № 915/28.12.2017г. по т.д. № 323/2017г. на Окръжен съд – Варна, е уважен предявеният от „Булкарго” ООД срещу касатора осъдителен иск за заплащане на основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД на сумата от 30 000 лева – подлежащ на връщане аванс по оферта № 04121/30.04.2014г. за доставка на лабораторно оборудване, ведно със законната лихва от 16.03.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 8274,87 лева – мораторни лихви върху главницата за периода от 30.06.2014г. до 15.03.2017г., като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо, поради което се иска обезсилването му, тъй като въззивният съд се е произнесъл извън очертания предмет на делото. Алтернативно в жалбата са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „БУЛКАРГО” ООД, в представения си отговор оспорва жалбата като излага подробни съображения. Счита, че дори да се приеме, че процесният договор не е прекратен, поради сбъдване на уговореното между страните прекратително условие, ответникът по иска не може да задържи претендираната сума, тъй като е ирелевантно за допустимостта и основателността на претенцията по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД как е прекъсната облигационнота връзка – чрез прекратяване, разваляне или „констатиране на недействителност”. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК за проверка за наличие на евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт в хипотеза на произнасяне на съда извън наведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, определящи предмета на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да отмени първостепенното решение и уважи предявения осъдителен иск, въззивният състав е достигнал до извода, че ответното дружество в качеството му на кредитор е отказал да сключи окончателния договор за покупко-продажба. Съдът се е позовал на разменената кореспонденция и гласните доказателства. Приел е, че няма спор, че между страните и трето лице „Уникредит лизинг” АД са водени предшестващи и следващи плащането по процесната оферта преговори за финансиране на покупката от същия и за предоставяне на оборудването на ищеца чрез него под формата на финансов лизинг. Съответно в тяхно изпълнение ответникът е съгласувал офертата с евентуалния лизингополучател – ищеца, а последният му е заплатил като самоучастие във финансиране на продажбата искания с офертата на ответника аванс 30 000 лева. В аргумент е посочил чл. 27 от проектодоговора и в Приложение № 2 към него, където е предвидено такова авансово плащане на лизингополучателя направо към продавача, което да се счита извършено от купувача на продавача. Поради изложеното е заключил, че съгласуването на офертата и заплащането на аванса по нея по своята правна същност представлява договор по чл. 23 ЗЗД за обещаване действието на трето лице /”Уникредит лизинг” АД/, по който ищецът е обещател, а ответникът – кредитор. Обещателят се задължава да осигури поведението на третото лице т.е. да направи така, че третото лице да сключи договора за покупко-продажба с ответника. В случая е налице покриване на волите на страните във връзка с устно уговорената покупко-продажба на лабораторно оборудване с участието на лизингодател. Липсата на съдействие от кредитора е мотивирало ищеца, който е осигурил финансирането на по-голямата част от сделката да стане чрез опосреденото участие на евентуалния купувач и лизингодател „Уникредит лизинг” АД, да се откаже с имейл от 29.05.2014г. от предварителното договаряне. Съдът е достигнал до извод, че не се касае до настъпване на прекратително условие, тъй като няма данни такова да е било уговорено с договора с характер на такъв за обещаване действията на трето лице, а е налице разваляне от ищеца на същия договор, поради отказ на ответника да сключи окончателен договор за покупко-продажба с третото лице съобразно с предварителните уговорки между него и страните по делото. Съдът се е аргументирал и с факта, че ищецът си е осигурил друго такова лабораторно оборудване на лизинг от същия лизингодател –„Уникредит лизинг” АД, а ответникът е продал осигуреното оборудване на друг купувач и не предлага изпълнение на ищеца дори само на стойността на заплатения му аванс, каквото предложение му е направил ищецът с имейл от 2.06.2014г., но ответникът не го е приел. Възражението на ответника за прихващане до размера на иска на твърдяно негово вземане срещу ищеца за обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от договорено неизпълнение на същия, е счетено за неоснователно, тъй като вината за разваляне на договора е на ответника, а не на ищеца. Предметът на спора се определя от фактите, от които в исковата молба се извежда спорното право. В нея ищецът е поддържал, че на 28.04.2014г. на среща между страните и третото лице – „Уникредит лизинг” АД, е постигнато споразумение „Булкарго” ООД да закупи необходимите машини от ответника по иска – настоящ касатор, а плащането да бъде извършено чрез лизингова компания, като едно от условията на кредитиращата институция е било дружеството – ищец да участва частично със собствени средства във финансирането на покупката. ЕТ „Гея -99 – Й. Й.” е отправил до ищеца оферта № 04121 / 30.04.2014г., като на същата дата ищцовото дружество е превело по сметката на ответника 30 000 лева, представляващи самоучастието на ищеца в сделката, с което между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба, като съобразно уговорката, постигната на срещата на 28.04.2014г., вещта е следвало да бъде заплатена окончателно от лизингодателя „Уникредит лизинг” АД. Посочено е, че условието за плащане от кредитиращата институция не може да се сбъдне, поради което не може да се сключи окончателен договор, с което отпада основанието за задържане на преведената по сметката на ответника сума от 30 000 лева. В допълнителната искова молба се поддържа, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на процесното оборудване. Сделката е сключена под условие - плащане на цената от кредитираща институция, което не се е изпълнено, поради което облигационната връзка е прекратена. Ищецът изрично сочи, че хипотезата на чл.55, ал.1, пред. 3-то ЗЗД е възможна не само, ако договорът е развален или унищожен, но и когато е прекратен, като е подчертано, че в настоящия случай договорът е прекратен, а не развален, поради виновно неизпълнение. Прекратяването е, поради отпадане на възможността да се сбъдне уговореното между страните условие - относно начина на плащане на цената по сделката – чрез участието на кредитираща институция. Твърди се, че се касае до прекратително отрицателно условие, тъй като сбъдването му е предпоставка за изпълнение, а несбъдването – предпоставка за прекратяване на договора. За да уважи иска по чл.55, ал.1, пред.3-то ЗЗД, въззивната инстанция, е приела, че: договорът между страните е за обещаване действието на лизинговата компания; същият не съдържа прекратително условие; налице е неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, с оглед на което ищецът е развалил договора; предвид неизправността на ответника като страна по делото, възражението му за прихващане с насрещни вземания за вреди е неоснователно; евентуално е настъпило т.нар. от съда „фактическо прекратяване” на договора. Апелативният съд независимо, че е направил правилна квалификация на спорното право по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, е извел същата от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа иска съобразно въведените от ищеца твърдения в исковата молба. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 2/2011г. от 29.02.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. В тази насока е и константната практика по чл.290 ГПК на ВКС, обективирана в: решение № 124 от 24.03.2011г.по гр.д.№ 822/2010г на ІV г.о.; решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о., решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о., решение № 300 от 14.10.2014г. по гр.д. № 1442/2014г. на IV г.о. на ВКС и др. Въззивният съд е уважил иска на основание извършено от ищеца разваляне на сключения между страните договор, поради неизпълнение от страна на ответника, евентуално, поради настъпило т.нар. от съда „фактическо прекратяване” на договора, не само при липса на твърдение за наличието на такива обстоятелства, но и при изрично отричане от страна на ищеца тези факти да са настъпили, като последният е поддържал, че договорът е прекратен, поради осъществяването на прекратително условие. С оглед на това, решението е постановено в нарушение на диспозитивното начало, поради което същото е недопустимо и следва да се обезсили, като делото се върне на въззивната инстанция за нова разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе и за разноските за настоящето производство.. Водим от горното, на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 110 от 17.05.2018г. по в.т.д. № 158/2018г. на Апелативен съд - В.. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – В. за разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.