Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 21 декември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2084/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия Б. Е. С. и на гражданските ищци и частни обвинители Е. К. Е. и Д. Г. Е. против въззивно решение № 108 от 15.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 116/2011 год. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 - 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за престъпление, което не е извършил, в резултат на вменяването му на нарушения на правилата за безопасност на движението, които не е допуснал. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде оправдан по обвинението, а гражданските искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно поддържа и оплакване за явна несправедливост на наказанието. По жалбата на гражданските ищци изразява становище да бъде оставена без уважение. В жалбата и в съдебно заседание от гражданските ищци и частни обвинители се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния закон при индивидуализацията на наказанието и определяне размерите на присъдените им обезщетения, довели до неоснователното им занижаване. По жалбата на подсъдимия изразяват становище да бъде оставена без уважение Гражданският ищец и частен обвинител Й. Й. не е взел становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК провери правилността на въззивното решение на Софийски апелативен съд, за да се произнесе по жалбите констатира следното: С присъда от 3.12.2010 год. постановена по НОХ дело № 100/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъимия Б. Е. С. за виновен в това, че на 7.07.2008 год. в гр. София при управление на моторно превозно средство- лек автомобил “БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 104 ал.1, чл. 47 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и като независим съпричинител с Й. С. Й. по непредпазливост причинил смъртта на Р. Е. К. и средна телесна повреда на Й. С. Й., поради което и на основание чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 пр.ІV б.”б” пр.1 във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. Г. Е. и Е. К. Е. по 15 000лв., а на Й. С. Й. 1000лв. обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от деянието, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 108 от 15.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 116/2011 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като в наказателната част е увеличил размера на наказанието по чл. 343г НК от една година и шест месеца на две години, а в гражданската част- е увеличил размерите на обезщетенията в полза на гражданските ищци Е. Е. и Д. Е. на по 30 000лв. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. По касационната жалба на подсъдимия Б. С.: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон се свеждат до това, че в съдебната фаза на процеса изкуствено и недопустимо са разделени делата на независимите съпричинители, при което и двамата са лишени от възможността да участват пълноценно в производството с предмет произшествието със съставомерен резултат в определено процесуално качество, с гарантирани от закона права, за да се достигне до обективната истина. Идентични доводи са поддържани в пледоарията по същество пред въззивната инстанция в подкрепа на искането за отмяна на присъдата. Софийският апелативен съд ги е обсъдил и на стр-23-24 от мотивите на решението е обосновал извода си за тяхната неоснователност. Изложените съображения, че принципно образуването на отделни дела срещу двамата независими съпричинители води до реална възможност за постановяване на разнопосочни съдебни актове и поставя под съмнение правилността им, но в конкретния случай възприетият от обвинението подход, последица от дадените му от съда указания, не е попречил на разкриването на обективната истина, се споделят и от настоящата инстанция. Сам по себе си фактът на разделянето дейността на независимите съпричинители в отделни производства не е достатъчен да се приеме, че е допуснато такова съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, в какъвто смисъл е направеното искане. Влязлата в сила присъда, касаеща дейността на другия участник в деянието е пречка за постигане целеният от жалбоподателя ефект – обединяването и общото разглеждане дейността на двамата. Съществено нарушение на процесуалните правила би било налице само ако този ред на реализиране на наказателната отговорност е довел до ограничаване правата на жалбоподателя, регламентирани в процесуалния закон и до невъзможност за разкриване на обективната истина. В рамките на предявеното обвинения му е осигурена реална възможност да участва пълноценно при изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, така както са формулирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещ дейността му, в които е осъществил правото си на защита. Обективната истина е разкрита при съблюдаване задълженията на съда по чл. 13,14 и 107 НПК чрез надлежното попълване на делото с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства от решаващите съдилища и оценката им съобразно правната и формална логика. Жалбоподателят не сочи кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото не са изяснени и какви неблагоприятни последици относно вината и отговорността му са настъпили с този процесуален ред за решаване на делото. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации относно пътните условия, при които се е извършило движението на двете моторни превозни средства, скоростта, с която са навлязли в урегулираното със светофарна уредба кръстовище, поведението на водачите им и възможността конфликта да бъде предотвратен, непосредствената причина, довела до инициалния удар при излизането от кръстовището и до настъпването на съставомерните последици, не са основани на произволно възприети фактически положения, а на задълбочен и сериозен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, експертните заключения на съдебно-медицинските експертизи на трупа на починалия Р. К. и на пострадалите, единичната автотехническа експертиза за щетите на превозните средства, допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза, повторната и разширена петорна комплексна медико-автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и заключението на експертизата на вещото лице Т.. Съдържащите се в тях фактически данни, в това число и относно скоротта, с която е управлявал автомобила, не са изопачени или превратно оценени. Неоснователен е довода, че при преценка на гласните доказателства, не е отчетена съществуваща възможност показанията на другия участник в произшествието да са повлияли пряко за изхода на делото. Независимият съпричинител Й. Й. е разпитан в качеството на свидетел и е дал показания под страх от наказателна отговорност, но още първоинстанционният съд не се е отнесъл безкритично към тях. На стр.14-15 от мотивите към присъдата при преценката на доказателствената им тежест е отчел спецификата на свидетелския му статус и е кредитирал съобщените от него факти само в тези им части, за които се съдържа информация в други доказателствени източници. Не са произволни фактическите констатации, че подсъдимият е имал зрителна и слухова възможност да възприеме от достатъчно разстрояние движещата се линейка. Посочени са доказателствените източници, от които е прието, че през цялото време след качването на пациента, който превозвала е била с включена стандартна сигнална уредба, която независимо от нивото на общия шумов фон на кръстовището е могла да бъде възприета от разстояние по-голямо от сто метри. В този смисъл са не само заключението на изслушаната експертиза, на и показанията на св. Н. Ц., който в съдебно заседание е установил: “Направо замря цялото кръстовище, защото всички чуваха линейката. Тя беше с включен сигнал, което за нас шофьорите е сигнал да спрем и да й дадем път”. При установените фактически обстоятелства е направен законосъобразен извод, че подсъдимият е допуснал вменените му нарушения на правилата за безопасност на движението, регламентирани в чл. 21 ал.1, чл. 47 и чл. 104 ал.1 ЗДвП и поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Като са го осъдили по обвинението, съдилищата са приложили точно материалния закон. Управлението на моторно превозно средство е дейност, източник на повишена обществена опасност и нейното упражняване задължава водачите да спазват точно всички регламентирани правила за безопасност. Подсъдимият не е изпълнил задълженията си, като при усложнената пътна обстановка от засилен трафик и автомобил със специално предназначение е навлязъл в кръстовището, ръководейки се единствено от зрителните си възприятия, без да съобрази наличието на автомобил, който при конкретната пътна обстановка е имал предимство да премине пръв. Бил е длъжен да възприеме изцяло, а не само зрително пътната обстановка и да реагира съответно на нея. Мотивирано е отхвърлен довода, че не е допуснал нарушения свързани с осигуряване предимство при преминаване през кръстовището на специализирания автомобил, защото имал разрешителен сигнал на светофарната уредба, задължаващ останалите участници в движението да го пропуснат. Въпросът за предимството на двамата участници в движението е решен съобразно законодателната уредба. За разлика от останалите участници в движението, за които във всички случаи важи задължението да преминат през регулираното крътовище само при разрешен сигнал на светофарната уредба, при специализираните автомобили това изискване не е абсолютно. Когато са сигнализирани по съответния начин- звуков и светлинен, могат да преминат и при забранен сигнал на светофара. В този случай останалите участници, независимо от разрешението да преминат, са длъжни да ги пропуснат. Обратното би озачавало да се обезсмислят тези правни норми. Когато водачът на неспециализирано превозно средство, който има разрешен сигнал да премине през кръстовището, не осигури предимство и не пропусни сигнализирания по надлежния ред специализиран автомобил, ще носи наказателна отговорност за допуснатите нарушения по чл. 47 и чл. 104 ЗДнП, независимо от отговорността на водача на моторното превозно средство със специален режим на движение за допуснатите нарушения на правилата регламентирани в чл. 92 ЗДвП. В първия случай отговорността е за неосигурено предимство, а във втория случай за нарушение на правилата за безопасност при реализиране на предимството. Отговорността на двамата водачи е независима един от друг затова и не се оспорва, че по паралелно разгледаното дело наказателна отговорност на другия водач също е ангажирана. Нормите на чл. 47 и 104 урегулират различни правила за движение и не се намират в отношение на обща към специална, в какъвто смисъл е наведения довод. С чл. 47 ЗДвП са уредени правилата за преминаване през кръстовище, а с тази на чл. 104 ЗДвП задълженията на водачите в зависимост от характера на превозното средство. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Определените за извърпяване наказания по вид и размер държат сметка за всички точно оценени от съда, определящи наказателната отговорност, обстоятелства. Наказанието лишаване от свобода е индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.1 НПК, като е прието наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание от три години би се явило несъразмерно тежко. При определяне на точния му размер е отчетено и поведението на другия участник в движението, което също се намира в причинна връзка с настъпилия резултат. Събраните данни за поведението му като водач на МПС, характеризиращи го в негативна светлина, съчетани с факта, че при деянието е управлявал автомобила със значително над разрешената скорост, налагат извода, че следва да изтърпи наказания в приетите размери, за да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно. Не е допуснато нарушение и в гражданско осъдителната част на въззивното решение, подкрепящо направеното искане за отхвърляне на гражданските искове. С поведението си е допринесъл за настъпването на съставомерните последици и гражданската му отговорност законосъобразно е ангажирана. При независимото съпричинителства всеки от съизвършителите отговоря в рамките да допуснатите от него нарушения за общия резултат, като искът не може да бъде насочен солидарнио към всички. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Е. Е. и Д. Е.: Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Доводите на жалбоподателите са идентични с оплакванията в жалбата пред въззивната инстанция и се свеждат до това, че е допуснато нарушение на правилата на съда при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 НПК, довели до неоснователно смекчаване наказателното положение на подсъдимия. Въззивният състав ги е обсъдил и на стр. 29-30 от мотивите на решението подробно е аргументирал извода си, че наложеното наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване. Възприел е оплакването за явна несправедливост на наказанието по чл. 343г НК и мотивирано е изменил присъдата в тази част, като го е увеличил. Не е допуснато нарушение на правилата за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия. При проверката на присъдата във връзка с тяхната жалба въззивният състав е възприел съображенията им за допуснатото нарушение на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Констатирал е, че присъдените суми не покриват критерия за справедливост и се отклоняват от практиката на съдилищата по този вид дела и е отстранил нарушението. Изложил е логически съображения, че човешкият живот няма паричен еквивалент и никакви суми не могат да компенсират в достатъчна степен родителите за загубата на тяхното дете в разцвета на силите му, когато вече е професионално реализирано и могат да разчитат на неговата морална и материална подкрепа на старини, затова се е ръководел от своя професионален опит, като е увеличил размерите им. Присъдените суми, при отчитане и на сумите, присъдени им от другия съпричинител са достатъчни да ги обезщетят за изживяните болки и страдания. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна решение № 108 от 15.04.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 116/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъдата от 3.12.2010 год. по НОХ дело № 100/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: