Р Е Ш Е Н И Е № 428 гр. София, 10 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ БЛАГА ИВАНОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1492 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения А. И. П., депозирано на 3.07.13 г, за възобновяване на ВНЧД № 155/13 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено определение № 116 от 29.04.13 г, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 15.10.12 г, постановено по НОХД № 4766/12, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. С първоинстанционното определение, съгласно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения П. е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание по НОХД № 6107/11 и НОХД № 4766/12, двете по описа на Софийски градски съд, а именно: три години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, със зачитане на предварителното задържане по групираните присъди. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че съставът на първоинстанционния съд е бил незаконен, че съдията е бил предубеден, че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не е изслушан осъденият, че с групирането е обезсмислено приложението на чл. 66 НК по постигнатото споразумение, че определеното в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК едно най-тежко общо наказание по начин на изтърпяване е явно несправедливо, че същото следва да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Иска се да бъде изменен въззивният акт, като бъде приложен чл. 66 НК от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на В. счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. ВКС намира за необходимо да отбележи, че въпросите относно процесуалната издържаност на проведената процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, респективно законността на състава на съда, се поставят за първи път в настоящето искане за възобновяване / те не се съдържат като оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното определение и по тези въпроси липсва произнасяне на Софийски апелативен съд /. Доколкото обаче въззивната проверка е всеобхватна, съгласно чл. 314 НПК, САС е следвало служебно да провери редовността на проведената процедура и законността на състава на съда, с което да прецени налице ли са съществени процесуални нарушения и да стори необходимото за тяхното отстраняване. Процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е самостоятелно производство, отделно от това, касаещо одобряване на споразумението по НОХД № 4766/12 по описа на Софийски градски съд. По делото не е изготвен обвинителен акт, а същото е внесено в първоинстанционния съд с проект на споразумение за прекратяване на наказателното производство по ЗМ № 2328/10 по описа на V РПУ, СДВР, пр. пр. № 9510/10 по описа на СГП. Осъденият А. И. П. е постигнал споразумение за извършените от него престъпления, както следва: по чл. 142 а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съгласно чл. 382, ал. 2 НПК, когато се произнася по споразумението, съдът действа еднолично / в случая, това изискване е спазено /. Съгласно чл. 381, ал. 8 НПК, в обхвата на споразумението попадат въпросите, касаещи чл. 23 НК / по аргумент за противното, въпросите по чл. 25 вр. чл. 23 НК са извън неговия обхват /. Следователно, след одобряване на споразумението, когато бъде констатирано, че са налице условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК, съдът следва да се произнесе в отделно производство, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Доколкото в НПК няма специални правила, касаещи състава на съда в тази процедура, следва да намерят приложение общите правила на чл. 28 НПК. Последната влязла в сила присъда, касаеща осъдения П., е одобреното от СГС споразумение по НОХД № 4766/12, предмет на обвинението по което са престъпленията по чл. чл. 142 а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. За всяко от посочените престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода”, за срок повече от пет години. Следователно, в тази хипотеза, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК, съставът на съда, компетентен да разгледа делото по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, предполага участието на съдия и двама съдебни заседатели. Този извод не се променя от обстоятелството, че последната влязла в сила присъда / одобреното споразумение / е постановена еднолично. Съставът на съда е бил предопределен от изричната разпоредба на чл. 382, ал. 2 НПК, но това е частен случай, изрично уреден в закона, който не дерогира общите правила по чл. 28 НПК, когато се касае за провеждане на самостоятелно производство, каквото е това по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Съдията от първата инстанция, одобрил споразумението, е продължил участието си по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, без да съобрази изискването на чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК, тоест, съдът е разгледал делото в незаконен състав. Неоснователно е възражението, че съдията е бил предубеден, след като същият е одобрил споразумението, тъй като е известно, че НПК предвижда възможността един и същи съдебен състав да постанови присъда и да приложи чл. 25 вр. чл. 23 НК / чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК /. Основателно е оплакването, че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК осъденият е бил лишен от правото си да вземе отношение по въпросите, предмет на делото. Съдът е бил длъжен да изслуша страните, които са присъствали в съдебното заседание, но не е сторил това и така е ограничил процесуалните им права. Макар и да не е бил сезиран с изрични оплаквания в тази насока, САС е имал задължението да извърши цялостна проверка на първоинстанционното определение, на основание чл. 314 НПК, и да констатира, че, от една страна, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК съставът на съда е бил незаконен, а, от друга страна, че осъденият е бил лишен от правото си да изрази процесуалната си позиция. Касае се за съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, попадащи в обхвата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. За отстраняване на допуснатите нарушение се налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. При този изход на делото липсва възможност за преценка дали са били налице условията на чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание, поради което този въпрос няма да бъде обсъждан в настоящето изложение. По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение на Софийски апелативен съд № 116 от 29.04.13 г, по ВНЧД № 155/13, и определение на Софийски градски съд от 15.10.2012 г, по НОХД № 4766/12. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: