Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 28 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 20 септември, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1185 / 2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. М. С. М. срещу въззивна присъда № 8 от 19. 03. 2013 год., постановена по ВНОХД № 750 / 2012 год., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание от защитата на подсъдимия, е направено оплакване, че въззивния съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна и оправдаване на подс. М., алтернативно, за упражняване правомощята на касационният съд по чл. 354, ал. 1, т. 3 или по т. 4 от НПК. Подс. М. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 115 от 30. 10. 2012 год., постановена по НОХД № 500 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Хасково, касатора М. бил признат за невиновен и оправдан, по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. 1-во във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159в от НК. Срещу постановената присъда бил депозиран въззивен протест с оплаквания, за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила. С атакуваната въззивна присъда № 8 от 19. 03. 2013 год., постановена по ВНОХД № 750 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, горепосочената първоинстанционна присъда била отменена, а подс. М. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. 1-во във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159в от НК, за които при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания – „лишаване от свобода” за срок от три години и „глоба” в размер на 10 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, въззивният съд определил на подс. М. едно общо наказание - „лишаване от свобода” за срок от три години и „глоба” в размер на 10 000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от пет години. Изложените в касационната жалба доводи, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни, тъй като въззивната присъда е постановена при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Основателно е оплакването за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката и анализа на събрания по делото доказателствен материал. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, решаващият съд е задължен да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, като при наличие на противоречия на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В настоящия случай, този законов императив не е спазен от въззивния съд който е достигнал до окончателен фактически извод различен от този, на първоинстнационния съд. Не може да има съмнение, че това е следвало да бъде сторено след внимателна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ, на всички събрани по делото доказателства, особено когато са налице съществени противоречия между различни доказателствени източници. В конкретния случай, по същество липсват мотиви за преодоляване на противоречията в показанията на разпитаните пред районния съд свидетели по начин, даващ възможност за цялостното им кредитиране. Показанията, а и поведението на пострадалия Б. А. преди, по време и след възникването на инцидента, не са били подложени на внимателен анализ. Такъв по същество липсва и касателно показанията на свид. Д. М., М. М., С. М., Я. К. и М. К., въпреки наличната вътрешна противоречивост в тези на първите трима и очевидната липса на кореспонденция с обвинителната теза, на последните двама, от посочените свидетели. Част от писмените доказателства по делото и в частност, протокола за доброволно предаване на сключен между подсъдимия и пострадалия „граждански договор” /л. 49 и 50 от дос. пр-во/ също не са били подложени на обсъждане. Така, обстоятелствата включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, не са били установени с необходимата категоричност и безсъмненост. Върховният касационен съд може упражни контролните си правомощия и е обвързан от фактите по делото, само когато последните са пълно, точно и категорично посочени като установени от съдилищата по същество, което в настоящия случай, не е налице. Неизпълнявайки задълженията си по чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на своя акт, въззивната инстанция е допуснала нарушение и на разпоредбите на чл. 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на решаващия съд, касателно правилното приложение на закона. Допуснатото нарушение на процесуалните правила, съставлява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, и е пречка да се провери основателността на доводите изложени в касационната жалба, за допуснато нарушение и на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваната присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираната касационна жалба и налагащо да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда на Окръжен съд – гр. Хасково бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда № 8 от 19. 03. 2013 год., постановена по ВНОХД № 750 / 2012 год., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.