2 Р Е Ш Е Н И Е № 55 София,11.09.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА 5 Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 58/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], обл.София срещу въззивно решение от 25.03.2013 г. по гр.д. № 4226/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 59668/2010 г. на СРС, 62 състав за уважаване на предявения от [фирма] срещу касатора насрещен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 22 809,73 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени по договор от 17.09.2007 г. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която при условията на чл.271 ГПК е отхвърлен предявения от [фирма] насрещен иск срещу [фирма] с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 7 165 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на СРС за осъждане на [фирма] да заплати на ищеца [фирма] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 24 000 лв. - част от общо дължима сума от 58 761,34 лв. и на основание чл.92 ЗЗД сумата 716,50 лв.- част от общо дължима сума от 7 165 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение по чл.79, ал.1 във вр. с чл.92, ал.1, предл.2 ЗЗД за вреди над уговорената неустойка, при положение, че искът по чл.92, ал.1, предл.1 ЗЗД е отхвърлен. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че по договор за изработка от 17.09.2007 г. [фирма] е възложил на [фирма] да изпълни СМР за външно ел.захранване на МКТП 800 кVа 20/0,4кV и кабелна линия СрН, независим строителен надзор и узаконяване с издаване на разрешение за ползване на обект: резиденция УПИ І-199, кв.23, м.”Детски свят”, П., съобразно количествено – стойностна сметка към договора (приложение № 1). Обектът бил предаден и приет без възражения от възложителя-ответник на 20.04.2010 г. В чл.6.8 е уговорено, че в случай, че възложителят не отправи забележки в указания по чл.6.6 от договора срок (тоест до 5 календарни дни от представен констативен протокол), работата се счита приета без възражения. От протокола от 20.04.2010 г. било видно, че възложителят е приел работата без възражения на същата дата, поради което е прието, че на основание чл.266, ал.1 ЗЗД ответникът, сега касатор дължи заплащане на цената по констативния протокол. За окончателно дължимите суми по договора ищецът издал фактура № 2878/26.04.2010 г., осчетоводена и при ищеца, и при ответника, която възлиза на сумата 84 793,15 лева, от които е приспадната сумата 35 825,37 лв. като аванс, при което неплатена оставала сумата 58 761,34 лева с ДДС. Въз основа на изложеното искът по чл.266, ал.1 ЗЗД, предявен като частичен е счетен за основателен до пълния му предявен размер от 24 000 лв. Уважен е и частичният иск за заплащане на мораторна неустойка по чл.4.1.2 от договора с оглед установената по делото забава в плащането на възнаграждението за извършената работа над уговорения 30-дневен срок от подписването на констативния протокол, която според чл.6.1 от договора е в размер на 0,1 % от общата стойност на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата цена. По насрещния иск срещу касатора за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението му да узакони обекта в срок е прието, че забавата в снабдяване с разрешение за ползване не се дължи на вина на ответника по първоначалния иск. Прието е за установено, че първоначалният ищец е изпратил на ответника предварителен бюджет и акт № 19 за констатиране на изпълнени СМР за обекта и поради постъпила допълнителна информация за преминаване на трасето през чужди имоти е съобщил на възложителя, че се налага изменение на кабелната линия за присъединяване на обекта, повторно препроектиране и промяна с удължаване на трасето и предоговаряне на цените, като са предложени три варианта – 1./ узаконяване на обекта съгласно проекта, съобразно който са реализирани СМР, при съгласие на собствениците на чуждите имоти, без промяна на цената, съгласно акт 19; 2./ промяна на трасето и 3./ съкращаване на трасето, с необходимо оборудване по съществуваща тръбна мрежа, изградена от неучастващо по делото лице. От това е направен извод, че към датата на писмото, въпреки че е имал две издадени разрешения за строеж (за двата етапа на обекта), изпълнителят е констатирал, че не може да извърши работата съгласно уговореното, и е уведомил възложителя, че иска извършване на промени в проекта, съгласно чл.260, ал.1 ЗЗД. Поради преминаване на трасето през чужди имоти, не само, че забавата не се дължи на виновно поведение на изпълнителя, но и причината за него е била известна на възложителя още през месец 07.2008 г. Поради това е прието, че за периода, през който страните по делото са били в преговори как да преодолеят възникналите проблеми по извършването на СМР, изпълнителят не дължи неустойка за забава на задължението да узакони обекта с издаване на разрешение за ползване, тъй като забавата не може да му бъде вменена. Поради несъвпадане на изводите с тези на първоинстанционния съд, решението в частта, с която насрещният иск на възложителя по чл.92, ал.1, предл.1 ЗЗД е бил уважен за сумата 7 165 лв. е отменено и искът отхвърлен изцяло. По предявения насрещен иск по чл. 79, ал. 1, пр. последно ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в повече от уговорената неустойка поради забава в изпълнението на горното задължение, изразяващо се в стойността на заплатено от него дизелово гориво за работа на агрегат поради липса на електроенергия на обекта до м.11.2008 г., съдът приел за установено по безспорен начин, че фактурирането на електричеството на обекта е започнало през месец 11.2008 г. Според показанията на разпитаните по делото свидетели поради липсата на ел.енергия на обекта, ищецът предоставил на ответника електрически генератор с мощност около 60 киловата и с обем около 200 литра на резервоара. Заплащането на суми от страна на ответника за дизелово гориво за захранване на агрегата според показанията на същите свидетели било необходимо, тъй като на обекта работели съоръжения с голямо напрежение, които имали нужда от ток. Разходите на ответника за дизелово гориво били установени от приложените 8 броя фактури, а количеството разходвано гориво - от събраните гласни доказателства. Въз основа на посочените доказателства е прието за доказано, че от липсата на електроенергия на обекта ищецът претърпял вреди в повече от уговореното по договора обезщетение, поради което искът по чл.92, ал.2 ЗЗД е счетен за основателен до пълния му предявен размер от 22 809,73 лв. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване настоящият състав на ВКС приема следното: Задължението за заплащане на неустойка се намира в тясна функционална връзка със задължението, което обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо него. За да се дължи неустойката, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Съгласно чл. 92, ал. 1, предл.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Според предл.второ кредиторът може да иска обезщетение и за по–големи вреди., т.е. кредиторът може да търси обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер не се покрива от неустойката. Когато кредиторът е доказал по общия ред, че те превишават договорения й размер, дължимата неустойка се приспада от обезщетението за вреди. Ако поради липса на някоя от предпоставките неустойка не се дължи, по аргумент на по-силното основание не се дължи и обезщетение за вреди над размера на неустойката, доколкото те се претендират за неизпълнение на едно и също задължение. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение в частта, с която като неоснователен е отхвърлен насрещният иск на възложителя по чл.92, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 7 165 лв. е влязло в сила. Неустойката е претендирана като дължима поради виновното неизпълнение на задължението на касатора да узакони обекта в договорения срок, на което основание се търси и обезщетението за вреди, които надвишават определения й размер – чл.92, ал.1, предр.2 ЗЗД. При положение, че с въззивното решение е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора поради липса на вина за забавата, настоящият състав приема, че направеният от въззивния съд извод за дължимост на обезщетение за по-големи от неустойката вреди, претърпени в резултат на забавеното изпълнение на същото задължение е в разрез с приетото по поставения правен въпрос. Ето защо решението в посочената му част следва да бъде отменено като неправилно, като на основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли иска по чл.92, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата 22 809,73 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 5 568 лв. съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхното извършване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.03.2013 г. по гр.д. № 4226/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 59668/2010 г. на СРС, 62 състав за уважаване на предявения от [фирма] насрещен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 22 809,73 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен насрещния иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], обл.София с правно основание чл.92, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата 22 809,73 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени по договор от 17.09.2007 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на сумата 5 568 / пет хиляди, петстотин шестдесет и осем/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: