Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 26 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти декември ….......... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 1529 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. К. за възобновяване на ВНОХД № 3739/14 год. по описа на Софийски градски съд. Иска се отмяна на неподлежащо на касационна проверка решение № 213 от 24.02.14 год., с което е потвърдена присъда 13.03.13 год., постановена по НОХД № 9796/12 год. по описа на Софийски районен съд и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С присъдата К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощения от К. защитник на посоченото основание и залегналите в него доводи. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 21.01.12 год. в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. К., държал акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове – тютюневи изделия – цигари на обща стойност 2 783 лв. и случаят не е маловажен, поради което и на осн. чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ години. С атакуваното решение присъдата спрямо К. е потвърдена. Пред настоящата инстанция отново се акцентира на обстоятелството, че сключеният договор за охрана на помещението, където са открити тютюневите изделия, е подписан от К., но от името на друго лице – С. А., отсъствало от България. Сочи се и установеното чрез съдебно-графологична експертиза, че подписа в предварителния протокол за приемането на монтажа на охранителната техника, не е доказано, че е положен от К., а е „измислен” такъв, който не е и на св. С. А.. Поставените доводи са свързани с фактите по делото. По тях и двете контролирани инстанции са взели подробно отношение, като са ги преценили самостоятелно и съвкупно с останалите доказателства, касаещи авторството на извършеното деяние /л. 110 от мотивите, съответно л. 54 от решението/. При това, съгласно предвидения процесуален ред, изцяло са обосновали решението си по авторството. Срещу осъществената аналитична дейност на предходните съдебни инстанции други конкретни доводи не се сочат в искането за възобновяване на делото. Като съществено процесуално нарушение се изтъква, че инстанциите по фактите са нарушили правото на защита на подсъдимите, като не са допуснали разпит на свидетелите Т., Л., Ф. и С. – служители на Агенция „Митници” и икономическа полиция, от които първият е осъществил контролна покупка, а останалите са направили проверка на касата, касовия апарат и наличността на стоки в магазина, при която не е установено разминаване. Не са допуснати и очни ставки между тях и свидетелката М. П. за същите обстоятелства и това – издаван ли е касов бон на Т.. Преди даване ход на съдебното следствие защитниците на двамата подсъдими изрично са заявили, съгласувано с последните, че искат производството пред първата инстанция да протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК. Поискали са разпит единствено на свидетелите Р. С., М. П. и Е. К.. Прокурорът се е съгласил и съдът е приел този ред, като е инкорпорирал съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК протоколите за разпит на останалите свидетели и експертните заключения от досъдебното производство. В по-късен момент, след разпита на П., е поискан разпит на посочените по-горе свидетели и поставянето им в очна ставка с П. за обстоятелствата, касаещи въпросите – извършена ли и контролна покупка, издаден ли е касов бон и какво е установила осъществената проверка на фискалния апарат, касовата и стоковата наличности в магазина, в който Т. е поръчал и заплатил цигарите без бандерол, а ги е получил на друго място от свидетелката С., изнесла същите от инкриминираното по делото складово помещение. С мотивирано протоколно определение районният съд е оставил без уважение искането след преценка, че обстоятелствата, които защитата иска да се установят чрез съответните процесуални действия са неотносими към предмета на доказване по делото. Искането е подновено пред въззивния съд. Оставено е без уважение с мотивирано определение. Настоящият касационен състав споделя доводите на предходните инстанции за неотносимост на поставените въпроси за решаване на делото по същество, поради което не е бил необходим разпит на посочените свидетели и поставянето им в очни ставки с П.. От една страна, свидетелката не е привлечена към наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 НК. На досъдебното производство и в съдебната фаза изцяло е отричала да е продавала цигари без бандерол на свидетеля Т. при осъществена от него контролна покупка. Очна ставка между тях не би отстранила противоречието между показанията им, доколкото П. би се уличила в извършването на престъпление, поради което на осн. чл. 121, ал. 1 НПК не е била длъжна да свидетелства по въпроса. От друга страна, чрез осъществената контролна покупка органите на Агенция „Митници” и икономическа полиция по оперативен път са проследили единствено начина на реализация на цигарите без бандерол, открити в процесния склад, намиращ се на отдалечено място от магазина. Ето защо, въпросите издаден ли е касов бон на Т. и какво е установила извършената впоследствие проверка на фискалния апарат, касовата и стоковата наличности в магазина са без значение за доказване на извършеното от осъдените И. К. и М. К. престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Посочените съображения водят до извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на направеното от страна на И. К. искане за възобновяване на делото, поради което същото следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения И. К. К. за възобновяване на ВНОХД № 3739/13 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................