3 Р Е Ш Е Н И Е N 62 гр. София 17.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ При участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 3149 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. А. П. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-В състав от 11.01.2016 г. по въззивно гражданско дело №7497 /2014 г. Ответницата А. И. Ж. е подала отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 630 от 22.12.2016г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос „ „следва ли съдът да отрази изрично в доклада си по чл.146 ГПК , че се оспорва доказателствената сила на конкретен нотариален акт при положение, че това не е акта от който черпи права ищеца , а на негов праводател, като укаже разпределяне на доказателствената тежест по това конкретно оспорване, за да може след това в решението си, съдът да се позове на неблагоприятните последици от недоказването“ . Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 37 състав № I-37-178 от 22.01.2014г., постановено по гр.дело №27422/2012г. , с което са отхвърлени обективно съединените: 1. Иск с правно основание чл.108 ЗС , предявен от М. А. П. против А. И. Ж. за предаване на владението върху реална част, с площ от около 50 кв.м., намираща се в югозападната част на имот с идентификатор 49597.1706.314 по одобрената кадастралната карта от 2009г. на [населено място], Столична община и 2. Иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от М. А. П. против А. И. Ж. за премахване на изградена ограда , чрез която се препятства достъпът от югозапад до имот с идентификатор 49597.1706.314. Въззивният съд е приел по иска с правно основание чл. 108 ЗС за недоказано твърдението на ищцата М. А. П., че е собственик на спорната част, с площ от около 50 кв.м. от имот № 529, целият с площ от 1800 кв.м. според нотариален акт №76 от 06.04.1999г.. Съдът е изложил съображения, че имотът е увеличил площта си от 1 450 кв.м. съгласно нотариалният акт от 1967г. до 1 800 кв.м. по неодобрения кадастрален план от 1982г. За собствеността върху увеличената площ на имота от 350 кв.м. е издаден нот. акт №160 от 31.08.1995г., с който Ж. Ж. е признат за собственик по давност . Той е продал южната част от имота , включваща процесната част на С. Ж., който от своя страна е продал имота на ищцата с нот. акт № 76/1999г. По довода на М. А. П. във въззивната жалба за непълнота на доклада по чл. 146 т.5 ГПК поради липса на указания, че следва да доказва правата и на своите праводатели, въззивният съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение, след като в доклада е посочено, че ищцата носи доказателствена тежест да установи правото си на собственост върху процесния имот, и е решил делото при събраните в първата инстанция доказателства. Съдът е приел за неоснователен и иска по чл.109 ЗС поради недоказване на правото на собственост на ищцата върху спорния имот, както и поради отсъствие на неоснователни действия на ответницата, които да пречат или ограничават правото на ищцата да ползва собствения й имот съобразно неговото предназначение. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, когато във въззивната жалба се съдържат обосновани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с пълнотата на доклада по делото за разпределяне на доказателствената тежест на подлежащите за доказване факти, въззивният съд следва да даде указания на страните относно възможността да посочат относимите за делото доказателства, несъбрани в първата инстанция. В разглеждания случай тази хипотеза е била налице по следните съображения: Чл. 146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото като да даде правната квалификация на правата , претендирани от ищеца, както и на насрещните права и възраженията на ответника, да отдели спорното от безспорното между страните и да им укаже как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Доклад, в който е посочено, че ищецът трябва да докаже собствеността си върху поземления имот е непълен, защото не отчита конкретиката на разглежданото дело и спорните между страните въпроси. Законосъобразното водене на процеса изисква съдът на основание чл. 146 т.5 ГПК да даде ясни и точни указания на страните като изброи фактите, които следва да докаже всяка от тях , както и да посочи за кои твърдени факти, от значение за делото, страните не са посочили доказателства. В разглеждания случай ищцата е посочила като основание за придобиване на собствеността на спорния имот договор за продажба, а ответницата е оспорила правата на ищцата с отговора на исковата молба . С оглед предмета на спора, който се свежда до определяне на пространствените предели на правото на собственост на притежаваните от ищцата и ответницата имоти, които имат обща граница, първоинстанционният съд е следвало да даде указания на ищцата, че трябва да докаже правата на предходния собственик Ж. С. Ж. , произтичащи от придобивна давност , признати с нот.акт № 160/1995г. като установи, че той е упражнявал фактическа власт върху частта от 350 кв.м. от имот пл.№ 529, заснет през 1982г. по неодобрения план на [населено място] в продължение на повече от десет години. Доказването на неговите права е необходимо, защото само ако той е придобил по давност тези 350 кв.м. , би могъл валидно да ги прехвърли на продавача по договора, сключен с нот. акт № 76/1999 г. с който ищцата се е легитимирала за собственик. /срв мотивите на ТР 4/2009 ВКС, ОСГК т.2/, Следователно доводът за непълнота на доклада във въззивната жалба е бил основателен и въззивният съд е следвало да отстрани допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение като съгласно разрешението в ТР 1/2013г. ОСГК и ТК даде указания на ищцата – въззивник да посочи доказателства за установяване владение на имота от Ж. Ж. на признатата с нот.акт № 160/1995г. част от 350 кв.м. в продължение на повече от десет години като необходимо условие за настъпване последиците на придобивната давност. С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на процесуалните правила, което изисква събиране на нови доказателства, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд в зависимост от крайния резултат ще следва да присъди и разноските за касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-В състав от 11.01.2016 г. по въззивно гражданско дело №7497 /2014 г. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: