5 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 13.10.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1113 по описа за 2009г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата М. Н. С. като ЕТ „К. – С. С. – М. С.”, гр. Л. чрез процесуалния й представител адв. П. К. срещу решение № 264/26.10.2009г. по в. гр. дело № 524/2009г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/30.06.2009г. по гр. дело № 212/2009г. на Т. районен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответницата е осъдена да заплати на ищеца „П. М. – Л.” ООД, гр. Л. сумата 2 840 лв. – неизплатен наем по договор за предоставяне ползване на търговска площ № 2а/7/ от 01.05.2007г. за периода от 01.08.2007г. до 01.12.2008г., сумата 363,55 лв. – обезщетение за неизпълнение на задължението за наем за периода от 01.09.2007г. до 13.02.2009г. и сумата 545,60 лв. – разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр. Т. държавна такса в размер 38 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 228 и сл. ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 164, ал. 1, т. 5 и чл. 236 ГПК и необоснованост. Релевира доводи, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че за да бъде доказано предсрочното прекратяване на договора за наем, последното трябвало да бъде извършено в писмена форма. Счита, че когато договорът е неформален, формата не е елемент от неговия фактически състав и съществуването или прекратяването му подлежи на доказаване с всички доказателствени средства. Неправилно и в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК въззивната инстанция не е обсъдила събраните свидетелски показания. Касаторът моли решението за бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът „П. М. – Л.” ООД, гр. Л. чрез процесуалния си представител адв. С. К. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно и законосъобразно. Релевира доводи за правилност на извода, че за доказване факта на предсрочното прекратяване на договора е необходимо писмено изявление при условията на чл. 17, ал. 2 от договора за наем, както и че опразването и изоставянето на търговското помещение от наемателя и опитите за предоставяне на търговския обект на трети лица са без значение за правния спор. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 246/03.05.2010г. по т. дело № 1113/2009г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма. За да потвърди решението на Т. районен съд, с което предявените искове за заплащане на дължим наем и обезщетение за забава за посочените в исковата молба периоди са уважени, въззивният съд е установил, че в изпълнение на задължението по сключените между страните договори за наем № 2а и № 2 на търговска площ, съответно 30 кв. м., обозначена по схемата на пазара под № 7, и 34 кв. м., обозначена по схемата на пазара под № 2, ищецът е предал на ответната страна – наемател търговските обекти, а ответницата по иска е заплатила пълния размер на наема по договор № 2/01.05.2007г. и само част от наемната цена по договор № 2а/01.05.2007г. в размер по 20 лв. от дължимите 200 лв. месечно, но не е заплатила останалата част по 180 лв. месечно. Решаващият съдебен състав е приел за неоснователно възражението на ответницата – касатор в настоящото производство, че е налице прекратяване на договора за наем поради това, че след м. юли 2007г. е престанала да ползва помещението, и че прекратяването на договора било доказано с конклудентни действия /освобождаване на помещението, връщане на ключа и наличие на разлепени обяви за отдаване на същото помещение под наем/. Изложил е съображения, че договорът за наем е сключен в писмена форма, поради което за да бъде успешно доказано евентуалното негово изменение или предсрочно прекратяване, последното следва да бъде извършено в писмена форма, с оглед забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, което не е направено. Въззивната инстанция се е позовала и на разпоредбата на т. 17.2 от договора за наем. При постановяване на решението въззивният съд, независимо, че частично е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В случая свидетелите са поискани от ответницата – касатор с отговора на исковата молба за установяване момента на прекратяване на договора за наем и кои обекти е ползвала като наемател за периода 01.08.2007г. – 01.12.2008г. и ищецът в съдебно заседание на 18.05.2009г. е изразил съгласие за допускането им. При това положение въззивният съд незаконосъобразно е приел, че след като договорът за наем е сключен в писмена форма, то и предсрочното му прекратяване следва да се извърши в писмена форма, с оглед забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Решаващият съдебен състав e допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил част от свидетелските показания, не е съобразил някои изложени от свидетелите факти и обстоятелства и не е отчел, че управителят на ищцовото дружество Д. е предлагал процесното помещение под наем, включително на свидетелката М. Б., като я е уведомил че ключовете на магазина, с изключение на складовото помещение са в него. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело и до необоснованост на постановения съдебен акт. Въз основа на свидетелските показания може да се направи извод, че най-късно към 01.10.2007г. с връщане на ключа и опразване на наетия магазин, с изключение на складовото помещение, съконтрахентите са прекратили договора за наем за магазина, но не и за складовото помещение, по взаимно съгласие. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Поради обстоятелството, че не са налице данни за площта на магазина и склада, а в договора е отразена обща търговска площ от 30 кв. м., се налага извършване във въззивното производство на нови съдопроизводствени действия, което обосновава връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Л. окръжен съд съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди в тяхната взаимна връзка всички свидетелски показания и да допусне съдебно-техническа експертиза, която след извършване оглед на процесното търговско помещение, да даде заключение за площта на магазина и площта на складовото помещение, възможно ли е ползване на магазина без складовото помещение и обратно и да изчисли размера на наема за складовото помещение на база уговорения в договора наем за периода от 01.10.2007г. до 01.12.2008г. Съобразно дължимия и неплатен наем за цялата търговска площ за периода 01.08.2007г. – 01.10.2007г. и само за складовото помещение за периода 01.10.2007г. – 01.12.2008г. следва да се изчисли и дължимата лихва за забава, като при необходимост може да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза. Разноски за настоящото производство не се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени при постановяване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 264/26.10.2009г. по в. гр. дело № 524/2009г. на Л. окръжен съд. ВРЪЩА делото на Л. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.