4 РЕШЕНИЕ № 275 София, 14.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №23/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №497/15.4.2013 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 10.8.2012 г. г. по гр.д.№7208/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав,, по подадената от адв. П. Ч. – процесуален представителна ищеца Г. А. Г. от [населено място], касационна жалба, вх.№95097/25.9.2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение от 08.02.2011 г. по гр.д.№39547/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Г. от [населено място] против [фирма] – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 КТ изисква работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключването на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него/ т.е. уволнението на това основание се извършва по преценка на работодателя. Изложени са и изводи, че уволнението по чл.328, ал.1, т.10 КТ предполага придобиване на право на пенсия само за осигурителен стаж и възраст, т.е. правото на пенсия трябва да е от вида установен в чл.68, ал.1 КСО, а не друго такова – по чл.69 КСО, при уволнение на военнослужащ, независимо от възрастта му. В. решение е допуснато по материалноправния въпрос “Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с вече пенсиониран служител ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика, опредметена в решение №884/26.7.2010 г. по гр.д.№381/2009 г., ІV г.о.; решение №838/17.12.2010 г. по гр.д.№1739/2009 г., ІV г.о.; и решение №349/18.10.2011 г. по гр.д.№374/2010 г., ІV г.о., с които е прието, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ е неприложима в случаите, при които правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от работника преди възникване на трудово правоотношение, и което работодателят е прекратил на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, т.е. работодателят не може да го прекрати на това основание. И трите визирани решения не правят разлика в основанията, поради които работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., споделя тези изводи. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Ч.. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация – [фирма] – , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация – юрисконсулт И., оспорва касационната жалба и представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения въпрос незаконосъобразно и необосновано Софийският градски съд е стигнал до извод за неоснователност на предявените искове. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ бъдат уважени. Относно претенцията по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ жалбата е частично основателна. От представените още пред първата инстанция доказателства е видно, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1267,15 лева и по чл.222, ал.3 КТ в размер на 2534,30 лева, или общо 3801,45 лева. Поради това направеното възражение за прихващане се явява основателно и поради което на жалбоподател се следва обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4143,39 лева, за която сума решението на СГС по този иск следва да бъде отменено и искът уважен за посочената сума. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация [фирма] – , следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 243/двеста четиридесет и три/ лева, а на ищеца направените от него разноски за трите инстанции съразмерно на уважените искове в размер 588 лева. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 10.8.2012 г. по гр.д.№7208/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 08.02.2011 г. по гр.д.№39547/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Г. от [населено място] против [фирма] – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1и 2 КТ, и искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 4143,39 лева, както и в частта за разноските в двете инстанции, и ПОСТАНОВЯВАВА: ОТМЕНЯ заповед №367/01.6.2010 г., издадена от [фирма] – , А. . №, с която е прекратен трудовият договор между Г. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ап., издадена на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като незаконосъобразна на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “СЪТРУДНИК ОХРАНА” в [фирма] – , Г. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ап., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма] – , А. №, да заплати на Г. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 1, вх.Г, ап.75, сумата 4143,39 лева/четири хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представлява обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и деловодни разноски в размер на 588/петстотин осемдесет и осем/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – А. №, да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 243/двеста четиридесет и три/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.8.2012 г. по гр.д.№7208/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: