Ключови фрази


Решение по т.д.№ 751/2019 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.


Р Е Ш Е Н И Е

№ 131
София, 21.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Кристияна Генковска
Мадлена Желева

при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 751 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу Решение № 2738 от 23.11.2018 год. по т.д.№ 4462/2018 год. на Апелативен съд- София. С него е потвърдено Решение № 968 от 16.05.2018 год. по т.д.№ 1587/2017 год. на Софийски градски съд, VІ-2 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу „Дунарит“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх.№10358/31.10.2014 год.; вх.№ 10673/ 04.11.2014 год.; вх.№ 10986/05.11.2014 год. и вх.№10989/05.11.2014 год. от „Дунарит“ АД, както и евентуалните искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване на процесните прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД (н).
Твърдението в касационната жалба на синдиците на „КТБ”АД (н) е, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени. Касаторите излагат подробни доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, като оспорват изводите на съда, че не се установява знание у ответното дружество за неплатежоспособността на банката, като обективно състояние, съгласно което банката не разполага с достатъчно средства и не може да изпълнява задълженията си. Молят след отмяна на решението да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Становището на ответника по касация „Дунарит“ АД е, че жалбата е неоснователна. Изложил е подробни доводи за правилността на решението. Има искане за присъждане на разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника В. М. Н., М. К. Х. и С. Д. С., чрез процесуалния си представител изразяват становище в публичното съдебно заседание за неоснователност на жалбата.
С определение № 148/20.03.2020год. по настоящото дело касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК срещу тази част на въззивното решение с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне като неоснователен на иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Материалноправният въпрос по който е допуснато касационно обжалване е: „С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, следва ли „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН да бъде тълкувано като „неплатежоспособност“ по смисъла на чл.36 ал.2 ЗКИ; допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена евентуалната претенция с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх.№10358/31.10.2014 год.; вх.№ 10673/ 04.11.2014 год.; вх.№ 10986/05.11.2014 год. и вх.№10989/05.11.2014 год. от „Дунарит“ АД, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че придобиването на активните вземания по силата на договори за цесия с В. Н., С. С. и М. Х. е станало преди 07.11.2014 год. - датата на вписване на решение №138/06.11.2014 год. на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл.36 ал.2 ЗКИ. С оглед изложеното съдът е счел, че презумпцията по чл.59 ал.4 от закона е неприложима, а от доказателствата не е установено знание на ответното дружество за настъпилата неплатежоспособност на банката. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че следва да се прави разграничение между „неплатежоспособност“ на банката по чл.36 ал.2 ЗКИ и „опасност от неплатежоспособност“ по смисъла на чл.115 от същия закон, както и между „спиране на плащанията“ по чл.608 ал.2 ТЗ и в хипотезата на чл.116 ал.2 ЗСК, е счел, че прилагането по аналогия на чл.608 ал.2 ТЗ е недопустимо.
По правния въпрос:
По време на висящността на настоящето производство, състави на Върховния касационен съд са постановили по реда на чл.290 ГПК Решение № 51 от 21.07.2020 год. по т.д.№ 3109/2018 год. на II т.о.; Решение № 59 от 10.08.2020 год. по т.д.№ 1920/2018 год. на I т.о.; Решение № 112 от 28.10.2020 год. по т.д.№ 1721/2019 год. на ІІ т.о., с които са дали непротиворечив отговор на правен въпрос, аналогичен с този, за произнасяне по който е допуснато настоящето производство.
Съдебните състави на ВКС-Търговска колегия приемат, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115 ал.1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл.116 ал.2 т.2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в хипотезата на чл.59 ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.3, ал.2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр.62 от 2015 год.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59 ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Настоящият съдебен състав напълно споделя дадения отговор.
По съществото на касационната жалба:
Обоснован е изводът на въззивния съд, че от доказателствата се установяват по категоричен начин част от елементите на фактическия състав на чл.59 ал.3 ЗБН - отправени до обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД валидни изявления за прихващане от ответника „Дунарит“ АД с вх.№ 10358/31.10.2014 год. с вземане в размер на 335000 USD; вх.№ 10673/04.11.2014 год. с вземане в размер на 1227000 лева и 770000 USD; вх.№ 10986/05.11.2014 год. с вземане в размер на 47000 лева и вх.№ 10989/05.11.2014 год. с вземане в размер на 48600 лева; придобиване на активните вземания от ответното дружество и възникване на задълженията му към банката преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Законосъобразен е и изводът, че не се доказва субективният елемент от фактическия състав, т.е., че към момента на придобиване на вземанията или на задълженията кредиторът „Дунарит“ АД е знаел, че спрямо банката-длъжник е настъпило състояние на неплатежоспособност.
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че към момента на придобиване на активните вземания от ответника (31.10.2014 год. - 05.11.2014 год.) е налице знание у него за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН. Наличието на знание е обосновано от касатора с оповестена информация в медиите за изявления на ръководни служители на БНБ за наличие на „капиталова дупка“ и липса на финансови средства в „КТБ“ АД и най-вече със знание за решението на УС на БНБ от 20.06.2014 год. за поставяне на „КТБ” АД под специален надзор по реда на чл.115 ал.1 ЗКИ. Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115 ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36 ал.2 ЗКИ.
С оглед гореизложеното, ВКС намира, че въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част е постановено в пълно съответствие с отговора на поставения правен въпрос и следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Съгласно чл.62 ал.2 ЗБН ще следва да бъде ангажирана отговорността на КТБ”АД (н) за заплащане на държавна такса в размер на 2% върху цената на иска. При цена на иска 3314848.70 лв., формирана съобразно официалния курс на БНБ на USD към 24.04.2017 год., държавната такса възлиза на 66295.97 лв. На основание чл.59 ал.7 ЗБН дължимата от касатора държавна такса за касационно обжалване ще следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н).
Съдържащото се в отговора по чл.287 ал.1 ГПК искане на ответника „Дунарит”АД за присъждане на разноски ще следва да бъде оставено без уважение, доколкото доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция не са представени.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2738 от 23.11.2018 год. по т.д. № 4462/2018 год. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 968 от 16.05.2018 год. по т.д.№1587/2017 год. на Софийски градски съд, VІ-2 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу „Дунарит“ АД с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх.№10358/31.10.2014 год.; вх.№ 10673/ 04.11.2014 год.; вх.№ 10986/05.11.2014 год. и вх.№ 10989/05.11.2014 год.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 66296.37 лв., като държавната такса да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСТАВЯ без уважение искането по чл.78 ал.3 ГПК на „Дунарит”АД, като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.