О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 683 София, 22.10.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №4764/2015 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5215/24.7.2015 г., подадена от Областен управител на област с административен център – [населено място], против въззивно определение от 17.7.2015 г. по ч.гр.д.№393/2015 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.5.2015 г. по гр.д.№268/2015 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради недопустимост. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като основанията за нищожност, предвидени в чл.26 ЗЗД се отнасят единствено до актове, които имат значението на частноправни сделки, извършени от частноправни (равнопоставени) субекти, поради което действията на съдията – изпълнител, който действа като орган на държавна власт, не се регулират от разпоредбите на ЗЗД, а предвидените в ТПК способи за обжалване действията на съдия-изпълнител. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като в правната теория, както и в съдебната практика, не е налице единно становище относно правното естество на публичната продан на недвижим имот. За този си довод жалбоподателят се основава на приетото в решение №365/22.10.2012 г. по гр.д.№17/2012 г., І г.о. и решение №153/12.7.2013 г. по гр.д.№1317/2013 г., ІІ г.о., и двете на ВКС. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място], област К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос се свежда до това дали може в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред. Отговорът на този въпрос е даден в цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно, че “в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Транслативно-вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота.”. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, и се моли за отмяна на обжалвания въззивен акт. Съдът намира, че с оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество на районния съд. Последният следва да възприеме предявяването на претенцията за прогласяване нищожност на постановлението от 14.5.2008 г. на ЧСИ М. Д., относно възлагането на имота като довод към иска с правно основание чл.108 ЗС, и да разгледа тази претенция, съобразявайки с горецитираната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Във връзка с изложеното на ищеца следва да се дадат указания по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК, за привеждане на исковата молба в съответствие с мотивите на настоящото определение. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 17.7.2015 г. по ч.гр.д.№393/2015 г. по описа Кюстендилския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно определение от 17.7.2015 г. по ч.гр.д.№393/2015 г. по описа Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него определение от 25.5.2015 г. по гр.д.№268/2015 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради недопустимост. ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводство, съгласно указанията от мотивите на настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: