О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331 гр. София, 02. 06. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 1631/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община], чрез адв. Р. Н., САК против определение № 499 от 18.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 457/2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 –ти състав. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че претендираната от ответниците сума е такава предоставена от ЕС по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и като такава представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, поради което на основание чл. 84, т. 3 ГПК ищецът не следва да заплаща държавна такса за съдебното производство. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и от страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. ВКС допуска касационното обжалване на тези определения ,когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на [община] срещу Министерство на регионалното развитие и Министерство на финансите относно недължимост на вземане в размер на сумата от 882 323,66 лв. с ДДС , извършени и верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ реф. №BG... по оперативна програма „Регионално развитие 2007-20013 г.”. С разпореждане №23537/18.112014 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание в едноседмичен срок ищецът да внесе държавна такса в размер на 35 292.95 лв.Приел е, че предмет на исковете не е публично общинско вземане. Указанието на съда не е изпълнено и с определение № 26.01.2015 год., на осн. чл. 129,ал.3 ГПК, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.Това определение е обжалвано от [община] с частна жалба.С определение №499/18.02.2015 г. по ч. гр.д. №457/2015 г. на Софийски апелативен съд ,ТО, 11 състав , частната жалба е оставена без уважение. За да постанови това определение, предмет на обжалване в настоящото производство, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 84,т.3 ГПК общините се освобождават от задължение за заплащане на държавна такса освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи – частна общинска собственост. Посочено е, че съгласно чл. 162,ал.1ДОПК държавните и общинските вземания са публични и частни. Съгл. чл. 162,ал.1,т.8 ДОПК публични държавни и общински вземания са и тези за недължимо платените и надплатените суми , както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по оперативни програми, които възникват въз основа на административен акт.Като е взел предвид, че предмет на договора са обективно и комулативно съединени отрицателни установителни искове, и е съобразил обекта за осъществяването на който е сключен договорът за безвъзмездна финансова помощ ,въззивният съд е приел, че в случая претенцията на [община] има частен, а не публичноправен характер. В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът формулира следния правен въпрос: „Освободени ли са общините от заплащане на държавна такса при предявяване на отрицателен установителен иск за недължимостта на връщането на публични средства?”. Счита , че по отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3ГПК тъй като е от значение за точното приложение на закона. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение счита, че касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне по формулирания въпрос и на соченото допълнително основание ,доколкото съдебната практика по този вид спорове е недостатъчна и следва да бъде доразвита. Нормата, която рагламентира в кои случаи общините при образуван по тяхна искова молба процес са освободени от заплащане на държавна такса,както е посочено и от възивната инстанция, се съдържа в чл. 84,ал.2 ГПК, според който общините са освободени от заплащане на държавна такса освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи частна общинска собственост. Доколкото вземанията както на държавата и така и на общините са два вида - публични и частни ,изводът , който може да се направи от тази лаконична разпоредба е, че когато предмет на иска са вземания на съответната община,които са публични или се претендира имот , който е публична общинска собственост, общината не следва да внася държавна такса и обратното, когато предмет на иска са частни общински вземания или се претенцията касае частен общински имот / /независимо дали иска е установителен или осъдителен/ държавна такса се дължи. Публичните държавни и общински вземания са нормативно посочени и изброени в разпоредбата на чл. 162,ал.2 ГПК, като според чл. 162,ал.4 ГПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал.2 на този член. В случая [община] е предявила при условията на обективно комулативно и субективно съединяване искове за недължимост на суми, които първоначално са били част от предоставена безвъзмездна финансова помощ по Договор за безвъзмездна финансова помощ реф. №BG161PO001/04.1-05/2011/006 ,сключен с Министерството на регионалното развитие , Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в качеството на Управляващ /Договорящ орган на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”.В изпълнение на проекта, във връзка с който е подписан договора за предоставяне на безвъзмездна правна помощ, Общината е сключила договори с подизпълнители и е депозирала при Управляващия орган искания за междинно и окончателно плащане. По посочените искания е извършено верифициране на разходи по сключените с посочените в исковата молба договори с подизпълнители. В последствие поради констатирани нередности при провеждане на процедурата за избор на подизпълнители Управителния орган на оперативната програма, е наложил финансови корекции на [община] в размер общо на сумата от 882 323,66 лв. Както сочи самият ищец в исковата молба , доколкото тези суми са били изплатени на [община] като бенефициент, същите се явяват негов дълг към изправната страна – договарящия орган , съгласно Общите и Специалните условия на Договора за безвъзмездна финансова помощ.Следователно с предявените искове [община] се домогва да докаже, че този дълг, / това задължение/ не съществува , доколкото корекциите са неправилно наложени. С оглед на това предмет на исковете не попада в нито една от хипотезите на публични общински вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162,ал.2, в това число и чл. 162,ал.2,т.8 ДОПК, според която публични са вземанията на държавата и общините за недължимоплатените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Ш. и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на това доколкото сумите , предмет на иска не съставлява публично общинско вземане, в избрания гражданскоправен път на защита, ако същият е допустим, [община] не е освободена от заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 499 от 18.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 457/2014 г. на Софийски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 499 от 18.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 457/2014 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: