3 РЕШЕНИЕ № 102 С., 13.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 824/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. У. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 719 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 787/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, касационната жалба срещу което не е допусната за разглеждане с определение № 546 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. Към молбата за отмяна са представени писмени доказателства, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответниците М. Д. В. и В. Д. К. считат молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, в сила е оставено решение № 184 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 806/2007 г. на Районния съд [населено място], с което е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на молителя, че М. Д. В. и В. Д. К. са собственици общо на 2/3 ид. ч. от УПИ V-1667 от кв. 24 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда, а н. а. № 17/1972 г. е отменен в частта над 1/3 ид. ч. Въззивният съд приел, че имотът по исковата молба е бил собственост на А. Н. У. - възходящ от първа степен на страните по делото. След смъртта си през 1954 г. той оставил за наследници по закон дъщери Гира Ат. У. и Я. Ат. З., които се отказали от наследството му, и страните по настоящото дело - деца на починалия преди него през 1931 г. син Д. А. У.. При тези данни, с оглед отказа на М. В. и В. К. от наследството на Д. Ат. У. и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗН съдът приел, че имотът е придобит по наследство от страните по делото при равни права. Ответникът, сега молител, не е придобил по давност наследствените части на сестрите си, тъй като при сънаследствен имот презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение, а по делото не е установено по категоричен начин ответникът да е завладял частите на останалите наследници, отричайки техните права, като това ново отношение към вещта да е достигнало до тяхното знание. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При висящността на спора молителят - ответник по предявения иск, е твърдял да е собственик по наследство и отказ от наследство, като е въвел и довод за придобиване на имота на основание придобивна давност. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, въз основа на които молителят обосновава довод, че е придобил правото на собственост по реда на Указ № 141 за изменение на Указа за ликвидиране отношенията по законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници /Обн., Известия, бр. 31 от 1954 г./. Наследодателят на страните А. Н. У., който, видно от представения акт за смърт № 85, починал на 20.04.1954 г., не е бил одворен по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, тъй като отказал да получи дворно място от Главна дирекция за настаняване на бежанците, за което са представени удостоверение № 224 от 15.11.1933 г. на Н. градска об. комисия по настаняване бежанците, писмо от 18.02.1935 г. на Дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове и недатирано удостоверение от Главна дирекция за настаняване бежанците; а бил оземлен с обработваеми земеделски земи в размер на 10.3 дка - лично дело № 20414 от 20.05.1935 г., удостоверение № 12615 от 30.12.1954 г. на председателя на ИК на Г. [населено място]. Молителят твърди, че право на собственост е придобил той, тъй като отговарял на условията и предпоставките на Указа от 1954 г. В подкрепа представя протоколи № 56 от 09.12.1954 г. и № 60 от 30.12.1954 г. на ИК на Гоцеделчевския градски народен съвет на депутатите на трудещите се, че е взето решение № 449-П-2 да бъдат снабдени с нотариални актове за собственост лица, редовно изплатили дадените им за жилища места, сред които той е записан под № 26; данъчна квитанция № 305579 от 10.12.1955 г. и копие от разписен лист към плана от 1960 г., в който молителят е записан за собственик на парцел V от кв. 24. Във връзка с твърдението, че при висящността на делото не е могъл да се снабди с представените сега документи, молителят е представил писма № 94-00-3319/1/ от 27.11.2009 г. и № 94-00-345 от 17.02.2010 г., двете на Общината [населено място]. Безспорно е, че чрез твърденията за право на собственост, придобито по силата на Указа за ликвидиране отношенията по законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници /Обн., Известия, бр. 31 от 1954 г./, при наличието на визираните в него предпоставки, се въвеждат обстоятелства за наличие на придобивен способ, различен от тези, по които съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. На тях молителят се позовава едва с молбата за отмяна, макар в качеството си на ответник по предявения срещу него положителен установителен иск за собственост да е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения. Това той не е сторил; не е и оспорил твърденията в исковата молба, че дворното място е било предоставено на А. Н. У. с протокол от 10, 11 и 12 март 1931 г. на Н. градски общински съвет, препис от който е бил представен по делото. Затова и сега представените доказателства, които не са във връзка с възраженията, разгледани с влязлото в сила решение, не могат да доведат до неговата отмяна. Същевременно обстоятелствата, за установяване на които са представени писмени доказателства, са съществували при висящността на делото. Такива са и самите доказателства. Те не са от категорията на новосъздадените по смисъла на закона, нито установяват ретроактивно факт във връзка с предмета на делото, който да е бил неизвестен на страната, но да е съществувал по време на разглеждане на делото, на решението по което се иска отмяна. Ако за останалите е съществувала пречка да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото от инстанциите по същество, то за протокол № 60 от 30.12.1954 г. на ИК на Г., с който е взето решение той да бъде снабден с нотариален акт, молителят сочи, че е адресиран лично до него и е намерен от него при разчистване на стари вещи в къщата - предмет на спора. С оглед на всичко изложено, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата следва да се присъдят 200 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. У. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 719 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 787/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 184 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 806/2007 г. на Районния съд [населено място]. ОСЪЖДА А. Д. У. да заплати на М. Д. В. и В. Д. К. 200 /двеста лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: