Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 26.06.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №578 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Д. П. от [населено място], против решение от 07.01.2011г., постановено по в.гр.д. №955/2010г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 31.08.2010г. по гр.д.№3315/2010г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен предявения от И. П. П. иск с правно основание чл.123, ал.2 СК, във връзка с чл.76, ал.1, т.9 ЗБЛД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1398 от 27.12.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №697 от 01.11.2010г. по гр.д.№№1052/10г. на ВКС, ІVг.о., решение №418 от 17.07.2009г. по гр.д.№1091 по описа на ІІг.о. за 2008г., постановено от ВКС, Іг.о.№982, решение №982 от 15.03.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС и ІVг.о., решение №236 от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг.о. по въпроса: може ли съдът да разреши неограничено пътуване в чужбина на малолетното детето без съгласието на единия родител. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба И. П. П. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която по искане на майката И. П. П. е разрешено на детето В., родено на 01.09.2006г., да излиза извън пределите на Република България, придружено от майка си И. П. П. за период от една година, считано от влизане в сила на решението, при спазване режима на лични отношения между бащата и детето, като разрешението замества съгласието на бащата. Решението е неправилно. Въззивният съд е разрешил неограничено пътуване на малолетното дете без съгласието на единия родител по иска с правно основание чл.123, ал.2 СК във връзка с чл.76, ал.1, т.9 ЗБЛД, в противоречие на задължителна практика на Върховния касационен съд – постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. С решение №697 от 01.11.2010г. по гр.д.№№1052/10г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. Държавите-членки на Европейския съюз/. Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства. В този смисъл решение №418 от 17.07.2009г. по гр.д.№1091 по описа на ІІг.о. за 2008г., постановено от ВКС, Іг.о.№982, решение №982 от 15.03.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС и ІVг.о., решение №236 от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от съдържанието на исковата молба, с която съдът е сезиран, искането е за разрешаване на неограничено пътуване на малолетното дете без съгласие на бащата. Както се посочи, такова разрешение не може да бъде дадено, поради което искът се явява неоснователен. Неоснователно се поддържа от ответника по касация, че съдът би могъл сам да определи други рамки, в които да даде разрешението. В случая не се касае за частично или изцяло уважаване на иск, а се касае за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови решение, с което искането за издаване на разрешение за неограничено извършване на пътувания в чужбина на малолетното дете без съгласие на баща му, бъде отхвърлен, като неоснователно. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 539лв. - по допусната до касационно обжалване част от въззивното решение, както и съответната част от направените разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение и държавни такси и в първата инстанция – за призоваване на свидетел. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 07.01.2011г., постановено по в.гр.д. №955/2010г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 31.08.2010г. по гр.д.№3315/2010г. на Русенски районен съд в частта, с която е разрешено неограничено извършване на пътувания в чужбина на малолетния В. Д. П., без съгласие на баща му и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ искането на И. П. П. за издаване на разрешение за неограничено извършване на пътувания в чужбина на малолетния В. Д. П., ЕГН [ЕГН], без съгласие на баща му В. Д. П.. ОСЪЖДА И. П. П. да заплати на В. Д. П. сумата 539лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: