Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 21 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 89 по описа за 2013 година. Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови нохд № 1296/12 г. на Районния съд – гр. Плевен, отмени определението от 25.09.2012 г., в частта, с която е одобрено споразумение с А. И. М., а делото - върне за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият лично няма възражения към искането на главния прокурора, а защитата му намира същото за неоснователно. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 557 от 25.09.2012 г. по нохд № 1296/12 г. ПРС одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура-гр.Плевен, представлявана от прокурора В. Фердинандов, адв. М., като защитник на подсъдимия А. И. М. и със съгласието на подс. Ю. Н. П. и защитника му – адв. П., с което подс. А. М. се признал за виновен в това на неустановена дата в периода от 23.10. до 30.10.2011 г. в [населено място], Плевенска област, след предварителен сговор с подс.О. В. и Ю. П., в немаловажен случай, при условията на повторност, да е извършил кражба на вещи на обща стойност 690 лева, собственост на Х. П. В. – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК се съгласил да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от три години. Със същото определение ПРС прекратил наказателното производство по нохд № 1296/12 г. предвид постигнатото споразумение спрямо подсъдимите О. В. и А. М.. Посоченият съдебен акт влязъл в сила на 25.09.2012 г. – чл.384, ал.1, във връзка с чл.382, ал.9 и чл.412, ал.2, т.1 НПК. Същият не е проверяван по касационен ред. Искането на главния прокурор е постъпило в ПРС на 07.01.2013 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд установи: Искането е допустимо, а по същество – основателно. І.Същото е подадено от правоимащия по чл.420, ал.1, в срока по чл.421, ал.1, и е насочено срещу съдебен акт от кръга по чл.419, ал.1, във връзка с чл.382 ал.7 и чл.384, ал.1 НПК, който не е проверяван по касационен ред. ІІ.С искането се възразява, че е нарушен закона, тъй като института на условното осъждане не може да намери приложение спрямо осъдения М.. А. М. е осъждан, както следва: 1. с влязла в сила на 10.10.2006 г. присъда по нохд № 299/06 г. на ПРС, за деяние, извършено на 07.11.2005 г., на основание чл.197 НК на пробация; 2. с влязла в сила на 19.06.2007 г. присъда по нохд № 346/06 г. на ПРС, да деяние, извършено на 13.08.2005 г., на основание чл.194 НК на пробация. С определение по чнд № 3083/08 г., влязло в сила на 20.03.2008 г., на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК на М. е определено едно общо наказание по посочените две влезли в сила присъди, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно пробация, включваща три пробационни мерки. С определение по чнд № 359/08 г., влязло в сила на 18.09.2008 г., остатъка от наказанието пробация, наложено на М. с посоченото по-горе определение, е заменен изцяло с наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 3 дни, като е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим. Това наказание лишаване от свобода М. изтърпял за времето от 31.03.2011 г. до 01.09.2011 г. Деянието, инкриминирано с атакуваното определение на ПРС е извършено в периода от 23.10. до 30.10.2011 г., или след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С Тълкувателно решение № 79 от 1983 г. на ОСНК на ВКС е указано, че когато се преценява дали едно лице е осъждано на лишаване от свобода или не, трябва да се взема предвид не наложеното с присъдата наказание поправителен труд или задължително заселване, а фактически изтърпяното, с което първоначалното наказание е било заменено, т.е. лишаването от свобода. Със същото ТР е прието, че лицата, на които наложените наказания поправителен труд или задължително заселване са заменени с лишаване от свобода по реда на чл.43, ал.7 и 8 и чл.48, ал.6 НК ( в редакцията от Дв.бр.31 от 20.04.1982 г.), се считат за осъждани на лишаване от свобода. Коментираното тълкувателно решение на ВКС не е изгубило своето значение и днес. То естествено следва да бъде четено съвместно с чл.42а, ал.2, т.т.1, 3 и 5, чл.43а, т.2 от НК и чл.17, ал.1, т.4 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Изложеното не е съобразено от ПРС, а тъкмо то препятства положителния извод за законосъобразност на споразумението (по смисъла на чл.384, ал.1, във връзка с чл.382, ал.7 НПК), в частта по приложението на чл.66, ал.1 НК за осъдения М.. Констатираното налага съответна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение № 557 от 25.09.2012 г., постановено по нохд № 1296/12 г. на Районния съд – гр. Плевен, както следва: - в частта, с която А. И. М. е осъден на основание чл.195, ал.1, т.т.5 и 7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1, чл.55, ал.1, т.1 и чл.66, ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години; - в частта, с която е ангажирана отговорността на М. за направените по делото разноски в размер на 15 лева и - в частта, с която наказателното производство спрямо М. е прекратено. ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: