Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 31 май 2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. И. дело № 1014/2011 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите С. В. И. и И. С. Г., (двамата и касатори в настоящето производство) и гражданския ищец и частен обвинител Д. Г. Д. против решение №343/20.10.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 626/2010 г. С жалбите е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При условията на алтернативност от защитата на подс. Г. се прави довод за явна несправедливост на наказанието, поради отказ да бъде приложен чл.66 НК, макар условията за това да били налице. В съдебното заседание жалбите на подсъдимите се поддържат от техните защитници, които изразяват и становища за неоснователност на жалбата на гр. ищец и частен обвинител. Гражданският ищец и частен обвинител – жалбоподател Д. Г. Д. не се явява, представлява се от неговия служебен повереник, които мотивира довод за основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Повереникът мотивира и становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата на гражданския ищец и частен обвинител. Такова заключение мотивира и по жалбите на подсъдимите, тъй като участието им в извършване на грабежа било установено по несъмнен начин, при отсъствие на претендираните нарушения в дейността на съда, свързана с проверката на доказателствения материал. Върховният касационен съд, като разгледа подадените касационни жалби, обсъди доводите на страните и провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания, в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С обжалвания съдебен акт е потвърдена присъда № 178 от 05.05.2010 г. постановена по н.о.х.д. № 1192/2010 г. на Софийски градски съд (СГС), с която подсъдимите са признати за виновни в това, че : - на 05.07.2009г. в гр. София, в района на ж.п. гара „Север”, в съучастие помежду си като съизвършители, а подс. И. и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, отнели чужди движими вещи на обща стойност 98 /деветдесет и осем/ лева от владението на Д. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в счупване на лявата яблъчна кост, довело до трайно затруднение на дъвченето, поради което и на основание по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 /за И. и т. 4/, във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, са осъдени както следва: -подс. И. на шест години на лишаване от свобода, -подс. Г. на четири години на лишаване от свобода. Подсъдимите са оправдани за част от предмета на престъплението – два ключа на обща стойност 12 лева. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определил за И. първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип, а за Г. на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Двамата подсъдими са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно сумата от 50лв. представляваща обезщетение за имуществени, 5000 /пет хиляди/ лева неимуществени вреди и държавна такса върху размера на двата уважени граждански иска в размер на 201.88лв. и 1064, 93 /хиляда шестстотин и четири/ лева - деловодни разноски. По жалбите на подсъдимите С. В. И. и И. С. Г.. Подадените касационни жалби са допустими, но разгледани по същество неоснователни. Против така постановеното решение защитата на всеки от подсъдимите поддържа същите, по съдържание, възражения с които във въззивното производство са обосновани претендираните нарушения при постановяване на присъдата. Пред касационния състав декларативно се поддържа, че съдът е извратил доказателствата при постановяване на решението, което страдало от всички възможни пороци, включително и от такива които не могат да се отнесат към предвидените в закона касационни основания - непълнота на доказателствения материал, необоснованост на изводите в частта за авторството на деянието. Така мотивиран доводът за допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото, поради което е неоснователен. При извършената проверка, касационният състав не установи нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите. Всяко от възраженията, относно отсъствие на доказателства за авторството на деянието и вътрешна противоречивост на обжалваният съдебен акт в тази част е било предмет на самостоятелен анализ във въззивното решение, затова касационният състав приема, че не се налага да бъдат преповтаряни съображенията на въззивната инстанция, които освен това са и в достатъчна степен изчерпателни, за да бъдат и допълвани. По настоящето дело първоинстанционна присъда е изготвена в пълно съответствие с процесуалните изисквания за анализ на доказателствените източници, съобразяване с императивните изисквания на чл.305, ал.3 НПК при изследване на противоречията и мотивиране на взетото решение по отношение тяхната достоверност, а с постановеното по въззивната жалба решение е даден ясен и убедителен отговор на доводите по въззивната жалба, възпроизведени и с касационната жалба. Въззивния съд е потвърдил осъдителната присъда в частта, относно авторството на касаторите в извършване на грабежа, едва след като е извършил и собствен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Понеже това е сторено в пълен обем, настоящия състав не споделя поддържаната с касационната жалба теза за отсъствие на отговор в решението по направените възражения на полето на недоказаност на обвинението в частта за авторството на всеки от касаторите, като съизвършител в грабежа. При наличната доказателствена съвкупност, настоящият състав, споделя разбирането на контролираните инстанции, че по отношение на касаторите решаващите изводи, относно авторството, се основават на безпротиворечива, взаимно допълваща се и еднопосочна съвкупност от доказателствени източници. Съдът е основал изводът да приеме за установено участието на всеки от касаторите в извършване на инкриминираното деяние на една безпротиворечива доказателствена съвкупност, включваща, както гласни доказателствени средства – показанията на св. К. и С., възприели непосредственото инкриминираното деяние и участие на касаторите по време на неговото извършване, така и установеното от св. Д. Г., брат на касаторът И. Г., за обстоятелствата при които бил отнет от пострадалият телефон „Нокия”, които св. Г. предал на следващият ден на разследващите полицейски служители, така и от иззетите непосредствено след грабежа от касаторът С. И. дебитни карти, които отнел от пострадалия, приетите заключения на назначените серологичните експертизи, съдебно - медицинските експертизи и биологичната експертиза, чиято съвкупна оценка е позволила на съдът да направи единствено възможния извод, за участие на всеки от касаторите в извършване на инкриминираното деяние, поради което претендираното нарушение на чл.303, ал.1 НПК е очевидно несъстоятелно. Не води до друг извод позоваването от защитата на св. М. К., чиито показания са били предмет на задълбочен анализ при които всяка от двете инстанции, изпълнявайки задълженията си по чл.305, ал.3 НПК е обосновал решението за отказ да ги възприеме за достоверни, поради очевидната им неправдоподобност и явно противоречие с останалия доказателствен материал относно авторството на инкриминираното деяние Като се съобразят и останалите доказателствени източници от съвкупността, се налага изводът за очевидна несъстоятелност на доводите, за претендираните процесуални нарушения при оценката на доказателствената съвкупност. Инкриминираното деяние, законосъобразно е квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, за подс. И. и т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2, за двамата. В настоящият случай, при установените от първата инстанция и правилно възприети от въззивния съд, релевантни факти включени в предмета на доказване, касационния състав приема, че отсъствува такова нарушение на материалния закон по отношение авторството на инкриминираното деяние, което да налага отмяна на решението. Затова искането за постановяване на оправдателна присъда в касационното производство не може да бъде уважено. Това искане, освен от фактическо е лишено и от процесуално основание, защото касационната инстанция не разполага с правомощието да установява нови фактически положения, различни от включените в предмета на доказване и приети за установени от предходните инстанции. Следователно, при отсъствие и на процесуални нарушения свързани с оценката на доказателствената съвкупност, искането за оправдателна присъда в настоящето производство се явява и процесуално недопустимо. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържан от защитата на подс. Г. също е неоснователен. Съдът не е допуснал нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, поради което определеното по размер наказание не е явно несправедливо. Според чл.348, ал.5, т.1 НПК това нарушение е налице само в случаите, когато между размера на определеното наказание и обстоятелствата, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието и тази на личността на извършителят е налице такова несъответствие което по необходимост налага задължително му намаляване, какъвто не е настоящия случай. Извършения грабеж, придружен с причиняване средна телесна повреда на пострадалият е престъпление, характеризиращо се със завишена степен на обществена опасност, каквато е и тази на личността на касаторът, затова основание за по-голяма снизходителност, касационния състав не намира. При положение, че наказанието е над предвидения в чл.66НК максимален размер искането за отлагане на неговото изпълнение се явява неоснователно, поради което с отказа да уважи въззивната жалба в тази част съдът не е допуснал нарушение по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което да налага изменение на присъдата. По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Д. Г. Д.. По претендираното с жалбата нарушение на полето на явна несправедливост на наказанието отговор бе даден в предходната част. Съображенията за отсъствие на претендираното нарушение, дефинирано в чл.348, ал.5, т.1 НПК, са относими и в частта касаеща подс. С. И.. Обстоятелствата на които се позовава повереникът са били съобразени и правилно отчетени по тежест и значение при отмерване на наказанията, поради което искането за утежняване положението на касаторите, като се определят по-тежки по размер наказания за всеки от двамата се явява неоснователно. Доводът за присъдено в занижен размер обезщетение, за претърпените от ищецът неимуществени вреди е основателен. По отношение основанието на предявения иск, въззивното решение е съобразено с изискванията на чл.45 ЗЗД. В резултат на извършеното от подс. Г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл.20, ал.2 НК гр.ищец Д. Д. е претърпял неимуществени вреди, свързани с причинените му телесни увреждания, които макар и в диапазона на средните телесни повреди се характеризират с немалка тежест и продължителност на страданията претърпени от пострадалия, чието значение е било подценено от съдът при репариране на дължимата обезвреда. При отсъствие и на принос на пострадалият за настъпване на съставомерните последици, настоящия състав приема, че макар и увеличен присъдения размер не съответствува на принципното изискване по чл. 52 ЗЗД, поради което претендираната обезвреда необходима за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да бъде увеличена на 6 000лв. със законните последици. В този смисъл следва да се измени решението. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.2, т.5 НПК, Върховния касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И: Изменява решение №343/20.10.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 626/2010 г., като увеличава на 6 000лв. размера на обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимите С. В. И. и И. С. Г. следва да заплатят солидарно на гр. ищец Д. Г. Д. от гр. Търговище, ж.к.З., [жилищен адрес] както и държавна такса върху увеличения размер на иска в размер на 50 (петдесет) лева. Оставя в сила решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.